Понятието "традиционна култура" отбелязва общите, характерни черти на всеки отделен народ. На практика тя по-често функционира като съвкупност от регионални и локални комплекси в етнографски групи. Затова в науката е оправдан интересът към различията, а понякога и противоположните явления в традицията на иначе един и същ етнос. 
    Един от обектите, проучвани от материалната култура, който има веществена форма и е продукт на човешкия труд, е народната храна. Много са изследователите, посочили, че тя е силно зависима както от природогеографския, наричан също и екологичен фактор, така и от етнокултурните процеси, протичащи на определена територия. 
    Естествено е, че в българската диета съществуват някои общобалкански специфики. Те дават основание да се търсят паралели не толкова със славянските народи, колкото с други етноси, живеещи при сходни природогеографски условия. Доказана по безспорен начин е и древната връзка на Балканите с Близкия изток, в резултат на която в изследванията се говори за Балкано-Анатолийски културен ареал. Досега са търсени балкано-кавказки паралели на българската храна и хранене. 
    Затова, стъпвайки на тази база, тук ще разгледам една страна от българската народна храна, която обикновено се игнорира, защото се приема безусловно за даденост. На пръв поглед тук научният проблем е незначителен, но при внимателно вглеждане той изпъква с многопластовата си сложност. Става въпрос за ежедневната консумация на свинско месо. Съществува архивен материал, отнасящ се до някои етнографски групи от българското население, който говори, че тази храна не е обща за цялата ни етническа територия и показва, че тя не е разпространена в селищата, разположени южно от Родопите и в някои части на самите Родопи. 
    Ще се опитам да посоча причините, поради които тези българи в традиционния си период не са използвали свинското месо....
http://anonymouse.org/cgi-bin/anon-www.cgi/http://www.libsu.uni-sofia.bg/Statii/svinsko.html