От известно време обаче скандалът си има име и се казва Бойко Борисов. Неговото присъствие на капрата на България само по себе си е скандал, но това изглежда не е достатъчно. Той произвежда скандали като стахановец, но не остава самотен в този си почин. Всеки, който се взре по-внимателно в маститата му фигура и поразлисти богатото му минало, започва да прави същото. Особено когато иска да го компрометира или когато му се налага да обясни необяснимото – пълната липса на логика и неописуемата поврътливост в думите и действията на българския премиер.
Първо бяха флашките, които ни разкриваха тайнствата около опването на митнически чадър над Мишо Бирата и преференциалните назначения на някакви ритнитопковци. После Трактора излезе от пандиза и делото му застина на трупчета, Яне бе натирен, Бирата се раздели скоропостижно с този Божи свят (в хотела на клана Златеви), а Бойко Борисов прегърна идеята да се строи АЕЦ “Белене”, като да е родната му майка. И флашките... изчезнаха. Стопиха се яко дим.
Обаче се появи Wikileaks. С писанията на цял куп американски посланици – по протежение на цялата негова кариера. Това – с извинение – не са анонимни флашки, не са фалшифицирани записи или приказки от хиляда и една нощ. Това са секретни доклади на американски дипломати, за които авторите им не са и сънували, че някой ден ще видят бял свят.
Един такъв е подписан от посланик Байърли през 2006 г., когато днешната позиция на Бойко Борисов можеше да бъде само смела хипотеза. И всъщност е съставен с усилията на целия стаф на посолството – или най-малкото е минал през одобрението на политическия съветник, военния съветник и съветника по сигурността в посолството – което, както посочва и партньора на Wikileaks “Биволъ”, публикувал тази грама, е изключително рядка практика. докладът е класифициран с много висока степен на секретност – над която има само още едно равнище в американската система за сигурност. И най-сетне докладът се позовава и на външни източници, един от които е кодирано посочен в самия текст – и се среща и в други американски грами.
Та в този доклад има два пасажа, които превръщат Бойко Борисов в персонификация на българския скандал. Първият е свързан с криминалното минало на българския премиер, потвърдено между впрочем и от ред български източници – и гласи дословно следното:
"13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата")."
Вторият е значително по-интересен. В него става дума за обвързаността и зависимостта на Бойко Борисов от Валентин Златев, президент на “Лукойл – България”. Обвързаност, която става ясна именно сега, пет години след написването на този доклад – и която е много пряко свързана с руските интереси в България. Защото именно Валентин Златев се оказа – неочаквано за всички – консултантът на “Росатом” при преговорите за АЕЦ “Белене”, които носят на страната ни и енергийна, икономическа и политическа зависимост от Кремъл – и които в буквалния смисъл на думата бастисват основните ни външнополитически приоритети. Именно с него са свързани и последното Нещо повече – този пасаж с безпощадна яснота зачерква мита, че българския премиер има дясна политическа ориентация и оглавява дясна партия. Дословно:
"14. (S/NF) Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България" Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл" в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда "танто-за-танто", публичните договорки на Борисов с „Лукойл" са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали."
Обърнете внимание на подчертания от мен пасаж: “да се грижи за паметника на съветската армия”! С други думи – докато се е представял за “десен”, докато е скърбял за убития си от комунистите дядо, докато е демонстрирал своята привързаност към демокрацията и се е тупал в гърдите за връзките си с американските тайни служби, Бойко Борисов е договарял публично-частно партньорство с Валентин Златев – за да се грижи последния за паметника на армията, която окупира България и й натресе половин вековен терористичен режим! Същият Валентин Златев, който бе визиран и в една друга грама – прочутата грама за българската организирана престъпност на Джеймс Пардю, който през 2005 г. съобщава: "Българските операции на Лукойл, чрез Златев, са подозирани в силни връзки с руското разузнаване и организирана престъпност".
Та това е Бойко Борисов – нищо друго не го характеризира по-добре от тези няколко доклада на американските посланици у нас. И никак не е чудно, че посланик Байърли е кръстил фактологичната част от своя доклад “Мръсотията” – българският премиер наистина излъчва дъх на такава – и дори и сто завода за боклук да построи, няма да се справи с политическите отпадъци, натворени в хода на все още краткото му управление.
Тук, разбира се, не трябва да пропускаме и доклада на Нанси Макълдауни, която анализира неговото поведение вече не като столичен кмет, а като безспорния фаворит в предстоящите парламентарни избори – и бъдещ министър-председател на България. Тя между впрочем също е забелязала, че “Борисов има сенчесто минало - лични връзки с мафиотски босове от 90-те години, но отхвърля всякакво замесване в престъпна дейност.” И че “Независимо от проевропейското му говорене, вътрешни източници твърдят, че Борисов е по-скоро "скрит коз" по отношение на Русия. Той е близък на директора на "Лукойл" в България Валентин Златев, за когото се твърди, че е спонсор на ГЕРБ с пари в брой. (Диверсифицирайки залозите, Златев е също и голям финансов покровител на БСП.)” И е направила прогнозата, че “ако ГЕРБ се изправи пред необходимостта от коалиция с БСП или партията на етническите турци ДПС, има голяма вероятност Борисов да започне да манипулира всички партии в своя изгода”.
Трябва ли да се добави нещо към това? Някой да се сеща за по-голям скандал от този – в иначе наводнената от скандали история на българския преход? Имаме премиер, аргументирано подозиран не от някой жълт вестник, а от висши американски дипломати във връзки с мафията, търговия с метаамфетамини, зависимост от очевиден агент на чужда страна и продаване на националните интереси на България във връзка с тази зависимост.
И какво прави той като реакция на всички тези мърляви чаршафи, извадени на показ? Прави се, че пръска дъжд. Wikileaks публикували това, което вадела жълтата преса: "От това, което знам засега, не са написали нищо хубаво за някого. Те публикуват и това, което излиза в "жълтата" преса или коментари на различни партии". И изглежда и през ум не му минава, че с това си изказване ожълтява посланик Пардю, посланик Байърли и посланик Макълдауни – които са реалните, доказани автори на споменатате доклади. (Не случайно Уорлик, поставен в една твърде деликатна и крайно неудобна за него позиция, не си позволи да отрече съществуването на тези доклади.)
Остава само Бойко Борисов да ги попита дали не вземат мека дрога – и нещата ще си дойдат на мястото.
И остава ние да се запитаме какво правим. Търпим ли тази подигравка с националното ни достойнство, мълчим ли – както сега мълчат всички медии, живеем ли в натрапената ни лъжа? Или... (продължете това изречение, както ви диктува съвестта).
Eдвин Сугарев
