С една дума: Българската православна църква може да служи само в храмове, които са нейна собственост. И с още една дума – ами тогава май става дума за пари, нали! За имоти. За собственост. За изгода.
Не бих искал да се наддумвам с хората в расо по въпросите за техните църковни правила. Затова ще опитам да ги наддумам за човешките правила. И ще разкажа за това, как патриаршията, когато й е изгодно, може да заобиколи или най-малкото да замижи за догмата. Става дума за това как българите в чужбина ходят в храма. Една от големите ни диаспори – тази в Америка, е решила типично по американски въпроса. Във Вашингтон има красив и голям храм, на чиято врата е оповестено работното време: в този и този ден, от толкова до толкова часа в него ще си водят църковната служба католиците, после- православните, после – лютеранците, после – разни други.
Не знам дали в него идваха да се помолят на техните си господи евреи, мюсюлмани, будисти. Може и така да е, защото храмът е построен с такава цел – да е на всички. Собственикът на храма е градът Вашингтон или фондация някоя градска. В този храм са се водили и се водят служения и от православни, включително и български свещеници.
Да не ходим чак във Вашингтон. В Рим, както и в Испания български православни свещеници водят религиозни служби в католически храмове. Католическата църква ги отстъпва за няколко часа. И толкоз. После кюрето не ръси със светена вода и не чете молитви за прогонване на злите сили, защото двете църкви – една за друга – са зли сили. За обратното обаче има проблем. Не можело. Как така неверници-католици ще служат в православна църква?!
И след като направих околосветска обиколка – връщам се в Строево. Признавам, че ми е болно за човека, който иска да дари храм на своите съселяни – да имат красива малка църквица за молитвите си, за делниците и за празниците си. Храмът “Свети Димитър” този човек построи, защото така обеща на своя Бог. Ако му спасиш внучето Димитър, Господи, ще построя храм на Свети Димитър, зарече се човекът.
Малкият Димитърчо е жив и здрав и беше на празника на новия храм. Но дарителят трябваше да слуша високопарни слова за … строителни разрешения.
Тука има нещо сбъркано. Както объркани останаха людете след тези владишки думи. Каза ги Николай, забра десетината снажни момци в расо със себе си, качиха се на мерцедесите и си тръгнаха.
