ОБИЧАИТЕ НА "ТРАКИ" И БЪЛГАРИ
В българските обичаи няма никакви спомени от тюркски, монголски, номадски и азиатски обичаи или традиции. Древните българи нямат никакъв спомен за друга прародина - в "Именника" пише просто, че Аспарух е пресякъл Дунава. Съмнително е наскоро преселени отдалеч хора да не споменат откъде идват - да не споменат родното си място. Бежанците и преселниците по цял свят и до днес пазят и предават спомена за родните места на дедите си - от поколение в поколение. "Именника" е писан скоро след времето на самия Аспарух. Всъщност в него
Почти всички днешни български обичаи и традиции съвпадат с обичаите на древните жители на България. А тези обичаи и имена, които днес се наричат славянски, всъщност се срещат по-рано при "траките".
...
Огромна част от митологичните сюжети и персонажи в българския фолклор не са "славянски", нито пък "тюркски", а "тракийски".
Император Траян завладял "тракийския" народ даките през 106 г. В много български апокрифи, народни приказки и песни, присъства образът на Цар Траян. Смешно е да се смята, че някакви пришълци ("тюрки" или "славяни"), ще пазят така упорито - десетки векове - спомени за събития, които не ги касаят.
КУКЕРИТЕ В АНТИЧНОСТТА
Сведения за кукерски игри през IV век намираме в житието на светията Дазий. |
В “Медното гумно” на проф. Иван Венедиков, |
КИСЕЛОТО МЛЯКО
Древните траки приготвяли неповторимо кисело мляко. В добитото прясно сварено овче мляко те прибавят прокиснало мляко и създават „прокиш”, известен по-късно с името „йогурт”.
И днес истинско кисело мляко може да се прави само на територията на България.
Същия мотив носи българската сурвакница, която може да се схаща като "божествено дърво", на което възраждащото се на 25 декември Слънце е придало способността да превръща новогодишните благопожелания в действителност. Този мотив изобразява сцена от българската митология : “слизане на възраждащото се Слънце по дърво сред хората”, свързана с деня на зимното слънцестоене.
Същият мотив е в орнаментите на българските народни носии:
Изображения на “божествено дърво" и две слънчеви спирали върху български народни носии - шевица от Самоковско. Този мотив е рисуван и може да се види по фасадите на много български къщи, строени в началото на миналия век
Български обреден хляб - с. Бял кладенец, Сливенско
И днес бабите ни правят празничните погачи със свастика - символ на Слънцето и плодородието.
(фото А. Михайлов)
|
|
Археолози откриха парчета от кана украсена с пречупен кръст. Предметите са открити по време на разкопки в село Алтимир, близо до Враца.
Артефактите са от V хилядолетие пр. Хр. Това е най-старата рисунка на свастика, открита до момента в Европа.
|
При траките имало ритуали изпъстрени с “показване и размахване на змии” - свидетелстват Теофаст, Диодор и др. Древно предание гласи, че любимата на Орфей е ухапана от змия на такъв ритуал. Подобен ритуал има и в днешно време у нас - ,,змийски празници“. Рано сутрин се събират млади и стари на определено място – по рано символично оброчище, палят се огньове. Децата ги прескачат и там се проклинат змиите. Това символично тяхно гонене и проклинане сякаш е едно закъсняло отмъщение на хората към онази змия, убила Евридика и в последствие предизвикала смъртта на царя-жрец Орфей.
Български обреден хляб във формата на змия - прави се за 1 май - "Змийски ден" |
Дионисиевите празненства на пеласгите и траките съществуват и днес - Трифон Зарезан. Обичаи от Дионисиите са типичните напивания, поливане с вино, избирането на цар, возенето му на колесар и др. Тракийското (предгръцкото) име на Дионис е Загрей.
Ярко свидетелство от онова време е нестинарството. Този обред, съществуващ и до днес, е доказателство за непреходен обичай на един и същ етнос.
Общи са любовта към песента, силата на танца с неговата екзалтираща мистерия, напомнящи за вечното и непреходното в многоликата природа. И днес божественната мелодия на певческите ни гласове се носи по цялата земя и дори из космоса. И днес ритъмът на нашите танци поставят многообразие от въпроси пред очудения поглед на чужденеца. Всичко това е наследство от древността и древните мистерии.
Почитта към Слънцето е обща. Само до преди век, всеки българин, когато му се случвало да е навън преди изгрев слънце и когато “Слънцето зора издаде”, ставал прав, свалял шапка и се покланял.
sparotok.blog.bg |
Смята се, че тракиецът Филамон създава хоровото пеене, под неговото ръководство млади момичета са пеели химни за Латона (Лада) и Аполон (Белен).
За дедите ни е било известно, че не могат без песни и веселби. Конон определя траки и македонци като народите най-силно обичащи музиката, а Страбон свидетелства, че дори и бедните траки ( дарданите в Западна България) били изкусни майстори на струнни и духови инструменти.
Дарбата на митичния музикант Орфей ще да е била невероятна затова и не е учудващо, че на траките се приписва изобретяването и разпространението на лирата, флейтата, кимбалите и други инструменти. Естествено щом траки са създателите им, то и имената ще са тракийски.
Плиний твърди, че седемструнната китара от неговото време първоначално е била само с четири струни. Явно от там идва и името й. Думата китара е свързана с тракийското кетри, което е архаичния вариант на българското четри, четири.
Флейтата - кавал. Двойната флейта (кавал) има паралел в българския музикален инструмент двоянка.
Тимпана - това е нашия тъпан. В древността тимпан се е произнасяло тумпан, а тази дума е свързана с българските тупам, тъпча, тонпание - биене.
Гайдата - този инструмент е много древен. Има изображения още от първото хилядолетие преди Христа - камените фризове на Кара тепе, Анатолия. Там са изобразени хетски музиканти, свирещи на гайда. В хетската империя са влизали тракийски племена като мизи и дардани.
Старите летописци са документирали и названия на различни тракийски песни. Херодот и Страбон споменават една много интересна дума – пейан, която те превеждат като пеене.
Алтернативното име на Аполон е Пейан. На плочици с Линеарни Б знаци (от XV-ти век преди Христа) е документиран друг подобен вариант на името на бог Аполон – ПА-Я-ВО отговарящ на българската дума певец.
Нашата дума баене е също свързана с пейян. Баенето е лекуване със заклинания.
За названието на друга тракийска песен научаваме от Хезихий. Става дума за погребалната песен – тореле. Българската дума е трела – песен на птица.
Ръченица и нестинар са тракийски думи. Ръченицата е бърз танц, точно това означава и името й – бърза. Ръченица идва от тракийската дума ринк – бърз. Колкото до нестинар, то значението й е обяснимо с тракийския глагол нес - нося се (движа се) и анар – мъж. Старобългарските паралели са нести – нося се и ныръ – танцьор.
http://bgsviat.narod.ru/drevnobulgarskaistoria/folklor.htm
"ТРАКИЙСКА" И БЪЛГАРСКА ЕТНОГРАФИЯ
Тракийската етнокултурна общност обхващала източната част на Балканите, Карпатско-Дунавската зона и Северозападна Мала Азия.
Фригите обитавали значителна част от Централна и Източна Анатолия.
Скитски племена населявали по-голямата част от южните степи на днешна Украйна.
В Карпатско-Дунавската зона (днешна Влахия и Добруджа) най-известни били даките и гетите.
В Централна Северна България живеели мизите - име което във византийските хроники се е запазило като синоним на българи.
В Северозападна България и Източна Сърбия се намирало племето на трибалите.
серди - Сердика - днес шопи
агриани - Граово - днешните граовци
одриси - Одрин - одринци
дентелети - днешно кюстендилско Краище
пеони - около р. Вардар
меди, синти, едони, дерони, бистони и бизалти - по р. Струма
сатри и беси - по р. Марица
астони - Странджа
дии, кикони и сапеи - в Западна Тракия и Родопите
Около Мраморно море, наричано още Тракийско море, живеели тините и долонките на европейския бряг,
а витините, мизите (роднини на мизите в Северна България) и дарданите били на азиатския бряг. Те били тясно свързани с троянците.
Един от най-известните сапейски владетели се е казвал
Рашко |
а друг Котьо. |
Пеоните били един от първите европейски народи, които произвеждали бира. |
И за какво се е използвало в древността хехе не само за да се парфюмират ханъмите!