Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2011 00:20 - Herodot - Evterpa
Автор: nestinar Категория: История   
Прочетен: 1129 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 22.06.2011 13:17


Превод от старогръцки: г-н Петьо Ангелов
 1. След като Кир умрял, царската власт поел Камбис, който бил син на Кир и Касандана, дъщеря на Фарнасп, която била умряла преди това. Самият Кир бил в голям траур и наредил на всички, които управлявал, да бъдат в траур. Та бидейки син тъкмо на тази жена и на Кир, Камбис смятал йонийците и еолийците за роби, наследени от баща му, и като потеглил на поход срещу Египет, взел със себе си както другите, които управлявал, така и онези от елините, които владеел. 
2. А египтяните, преди Псаметих да стане техен цар, смятали себе си за най-древни от всички хора. Но след като Псаметих, като се качил на престола, поискал да разбере кои са се появили първи, от този момент нататък мислят, че фригийците са се появили преди самите тях, а те – преди всички останали. А Псаметих, след като не можал с разпитване по никакъв начин да открие кои са били първите хора, измисля следното. Дава две новородени деца от случайни хора на един пастир да ги отгледа в кошарите си както може, като добавя, че никой не бива да казва каквото и да е пред тях, че те трябва да лежат сами в празно помещение; в необходимия момент да им доведе кози, и след като се заситят да свърши и другите неща покрай тях. Псаметих нагласил и извършил това с желание да чуе децата, след като престанат да издават безсмислени звуци, коя дума ще кажат първо. Така и станало. След като овчарят правел това в продължение на две години, веднъж, като отворил вратата и влязъл, двете деца паднали в краката му и извикали “бекос” с вдигнати ръце. Когато за пръв път чул това, овчарят останал спокоен; но понеже често, докато ги посещавал и се грижел за тях, чувал тази дума, той известил това на господаря си и завел децата по негова заповед пред очите му. След като и самият Псаметих чул това, поискал да узнае кои хора и какво наричат “бекос”, и с разпитване открил, че фригийците така наричат хляба. Така египтяните отстъпили и по тази случка отсъдили, че фригийците са по-древни от тях. Това чух, че се е случило, от жреците на Хефест в Мемфис; а гърците разправят и много други глупости, както и че Псаметих отрязал езиците на някакви жени и наредил децата да живеят при тези жени. 
3. За отглеждането на децата такива неща казаха. Чух и други неща в Мемфис, докато общувах с жреците на Хефест; стигнах и до Тива и до Хелиопол заради същите тези неща, искайки да видя дали ще се съгласуват с онова, което чух в Мемфис; защото хелиополците се смятат за най-мъдри от египтяните. Онова, което чух от техния разказ относно божествените дела, не съм склонен да го излагам, освен единствено техните имена, тъй като смятам, че всички хора знаят еднакво много за боговете; и ако ги спомена, ще го сторя, принуден от развитието на разказа си. 
4. Що се отнася до човешките дела, ми казаха, съгласувайки се помежду си, че от всички хора египтяните първи са открили годината, като разделили за това сезоните на дванадесет части; казаха, че са открили това от звездите. Струва ми се, че те изчисляват дните по-разумно от елините, тъй като елините на всяка втора година вмъкват допълнителен месец заради сезоните, а египтяните смятат дванайсетте месеца с по тридесет дни, добавят към цялата година пет дни извън общия брой, и така кръгът на сезоните се явява в един и същи момент. Казват, че египтяните първи определили названията на дванадесетте богове, а елините ги взели от тях, че първи определили олтари, статуи и храмове на боговете, и че издълбали животни в камъните. За повечето от тези неща те на дело доказаха, че са станали тъкмо така. 
Казаха, че първият човек, царувал над Египет, бил Мина; по негово време, с изключение на Тиванския ном, цял Египет бил блато, и от него нищо не се показвало отгоре в земите под сегашното езеро Мойрис, което е на седем дни плаване нагоре по реката. 
5. И ми се стори, че правилно говорят за страната. Понеже е ясно и за този, който не е слушал, а само е видял и има разум, че онази част от Египет, в която елините често плават, е земя, прибавена за египтяните и дар от реката, а земята, която е над онова езеро чак до разстояние от три дни плаване, за която те не са ми разказвали нищо такова, е нещо различно. 
Понеже естеството на египетската земя е такова. Първо, при пристигането дори и на един ден път от брега, ако хвърлиш лот, ще извадиш тиня, и ще си на единайсет разтега; така става ясно, че земята се състои от наноси. 
6. След това, ширината на самия Египет покрай морето е шестдесет схени, съгласно нашето определение, че Египет е от Плинтинетския залив до Сербонитското езеро, до което е планината Касий; броено от това езеро са шейсетте схени. Хората, които нямат много земя, я мерят на разтези; които имат малко повече, на стадии; които имат много – на парасанги, а които притежават извънмерно много – на схени. Една парасанга е тридесет стадия, а всеки схен, който е египетска мярка, е шестдесет стадия. Така частта от Египет покрай морето ще да е около три хиляди и шестотин стадия. 
7. Оттам чак до Хелиопол във вътрешността Египет е широк, целият е равен, богат на вода и тинест. Има път към Хелиопол от морето нагоре, почти същия на дължина като този, който води от Атина, от Олтара на Дванайсетте богове до Пиза и до храма на Зевс Олимпийски; ако някой измери тези пътища, би намерил малка разлика – те не са равни за не повече от петнайсет стадия; понеже на пътя от Пиза до Атина му липсват петнайсет стадия, за да бъде хиляда и петстотин, а този от морето до Хелиопол изпълва тази бройка. 
8. От Хелиопол нагоре Египет е тесен. Понеже от едната страна се простира Арабската планина, разположена от север на юг и нотос, и без прекъсване продължава навътре до така нареченото Червено море, а в нея са кариерите, отворени заради пирамидите в Мемфис; там планината спира и се обръща натам, накъдето вече казах; а там където е най-дългата й част, както разбрах аз, е два месеца път от изток на запад, а източните й краища носят подправки. Та такава е тази планина. А от страната на Египет, която е към Либия, има друга каменна планина, в която са пирамидите, покрита с пясък, разположена по същия начин като онази част от Арабската планина, която се простира на юг. Така от Хелиопол частта от Египет не е много широка, но в разстояние от четири дни плаване нагоре по реката Египет е тесен, земята е равнинна, и ми си стори, че там, където е най-тесен, да има не повече от двеста стадия от Арабската планина до така наречената Либийска; а след това Египет отново е широк. Та такова е положението на тази област. 
9. А от Хелиопол до Тива плаването нагоре по реката е девет дни, стадиите на пътя са 4860, а схените – 81. Като се съберат всички стадии на Египет, а аз и по-рано вече споменах, че покрай морето са 3600 стадия, ще кажа и колко са от морето до вътрешността при Тива – това са 6120 стадия; а от Тива до така наречения град Елефантина са 1800 стадия. 
10. По-голямата част от описаната страна, както казаха жреците, а както и на самия мен ми се стори, е прибавена придобивка за египтяните. Понеже средата между планините, които вече споменах и които са над град Мемфис, ми се стори, че е била някога морски залив, както тези около Илион, Тевтрания, Ефес и долината на Меандър, стига да можем да сравняваме тези малки неща с големите; защото нито една от тези реки, образували земята с наноси, не е достойна да се сравни по големина дори и с един от ръкавите на Нил, а той при това има пет такива. Има и други реки, които на големина не са като Нил, но с оглед на това, което са извършили, са големи; мога да назова по име някои от тях, но най-вече Ахелой, който, течейки през Акарнания и вливайки се в морето, вече е направил половината от Ехниадските острови част от континента. 
11. А в Арабската земя, недалеч от Египет, има морски залив, който се вдава в сушата от така нареченото Червено море, доста дълъг и тесен, както ще стане дума; дължината на плаването от най-вътрешната точка, за да се доплава до открито море, са необходими четиридесет дни с употреба на гребла, а на ширина там, където заливът е най-широк, е половин ден плаване; там всеки ден има прилив и отлив. Мисля, че Египет е бил друг такъв залив, като той е прониквал от северното море към Етиопия, а Арабският идва от южното море към Сирия, като най-вътрешните им точки почти се срещали, разделяни от съвсем малко земя. Та ако реши Нил да обърне течението си към този Арабски залив, какво ще му попречи, течейки, да го запълни с наноси в рамките на двадесет хиляди години? Аз поне мисля, че и за десет хиляди години би го запълнил. Че как в изминалото време, преди мен, не би се запълнил залив, много по-голям от този от страна на толкова голяма и дейна река? 
12. Относно Египет вярвам на онези, които казват това, а и сам аз съм убеден, че е така, виждайки, че Египет лежи по-навътре в морето от околния бряг, че по планините се появяват мидени черупки, че солеността е такава, та вреди даже и на пирамидите, а единственото място, където има пясък, е онази планина над Мемфис, а освен това, че Египет не прилича нито на Арабия, която е съседна на него, нито на Либия, и още по-малко на Сирия (защото районите от Арабия покрай морето са заети от сирийци), ами почвата му е черноземна и трошлива, тъй като се състои от тиня и наноси, които реката е донесла от Етиопия. За Либия знаем, че земята й е червеникава и песъчлива, а в Арабия и Сирия е глинеста и камениста. 
13. Жреците ми разказаха и за следното важно доказателство за тази земя: по времето на цар Мойрис, когато реката стигнела най-малко осем лакътя, заливала Египет надолу от Мемфис; а не бяха изминали и деветстотин години от смъртта на Мойрис, когато чух това от жреците; а сега, ако реката не се покачи най-малко на петнадесет или шестнадесет лакътя, не се разлива по земята. И ми се струва, че онези от египтяните, които живеят под езерото Мойрис и в другите области на така наречената Делта, ако земята им все така продължава да наддава на височина, и в съответствие с това, да се увеличава по площ, тъй като Нил вече няма да я наводнява, египтяните ще страдат завинаги в бъдеще така, както самите те казват, че страдат елините. Понеже, като разбрали, че цялата елинска земя се напоява от дъжд, а не от реки като тяхната, казали, че елините някога ще се излъжат в големите си надежди и ще бъдат подложени на лош глад. Това твърдение ще рече, че ако богът не иска да им прати дъжд, или продължи да поддържа сушата, елините ще погинат от глад, защото при тях няма никакъв друг източник на вода, освен единствено Зевс*. 
14. И египтяните с пълно право казват това за гърците. Но нека сега кажа как стоят нещата и при самите египтяни. Ако трябва, както казах и по-горе, земята, която е под Мемфис (понеже тя е тази, която продължава да расте), да наддава на височина със същата бързина, с която и в миналото, могат ли тези от египтяните, които я обитават, да направят нещо друго, освен да гладуват, като нито дъжд напоява земите им, нито реката е в състояние да се разлее върху нивите? Понеже сега тъкмо те с най-малко труд събират плод от земята не само в сравнение с другите хора, но и с останалите египтяни, понеже нито се мъчат с рало да изорават бразди, нито копаят, нито правят каквото и да е от нещата, за които останалите хора доста се трудят, ами след като реката от само себе си придойде и напои нивите, и след като ги напои се оттегли, тогава всеки, като засее нивата си, пуска в нея свине, а след като семето бъде натъпкано от свинете, той чака жътвата, и го събира, като го овършава пак с помощта на свинете. 
15. Ако решим да си послужим с мнението на йонийците за Египет, които казват, че само Делтата е Египет, твърдейки, че частта му покрай морето е от така нареченото Персеево възвишение до работилниците за осоляване на риба на пелузийците, простирайки се на четиридесет схени; казват също така, че от морето навътре в сушата се простира до град Керкасар, при който Нил се разделя, течейки към Пелузион и към Каноп, и че останалите части от Египет принадлежат едни към Либия, други към Арабия; но ако се съобразим с това мнение, ще излезе, че преди египтяните изобщо не са имали земя. Понеже Делтата, както самите египтяни казват и на самия мен ми се струва, е образувана от наноси и така да се каже новопоявила се. Та ако не са имали никаква земя, защо толкова са се старали да се изкарат първи сред хората? Нито пък им е трябвало да прибягват до опита с децата – коя дума ще кажат първо. И не смятам, че египтяните са се появили заедно с Делтата, наричана от йонийците “Египет”, а че са съществували, откак го има човешкият род, и че с напредването на земята мнозина от тях са останали по местата си, но и мнозина са слезли надолу. Освен това в стари времена Тива се наричала Египет, обиколката на която е 6120 стадия. 
16. Та ако ние правилно сме разбрали тези неща, то йонийците не разсъждават правилно за Египет. Ако пък мнението на йонийците е правилно, ще покажа, че гърците и йонийците в частност не могат да смятат, като казват, че цялата земя се състои от три части, Европа, Азия и Либия*. Към тях трябва да се прибави като четвърта Делтата на Египет, след като не е част нито от Азия, нито от Либия. Понеже в този случай не Нил е този, който разделя Азия от Либия; на върха на тази Делта Нил се разделя и се разлива наоколо, така че тя остава по средата между Азия и Либия. 
17. Но да оставим и мнението на йонийците настрана, а ние самите за тези неща казваме следното: Египет е цялата тази земя, която се обитава от египтяни, както Киликия е обитаваната от киликийци и Асирия – от асирийци, и не знаем между Азия и Либия да има друга действителна граница, освен египетските предели. Ако пък си послужим с мнението на елините, следва да сметнем, че цял Египет, който започва от Праговете и град Елефантина, се разделя на две и има и двете имена: защото една част от него принадлежи на Либия, а друга – на Азия. Нил от Праговете нататък тече към морето, разделяйки Египет по средата. До град Керкасор Нил тече в едно корито, а от този град се разделя на три ръкава. Един от тях продължава на изток и се нарича Пелузийско устие, а другият е обърнат на запад; той е наречен Канопско устие. А средният от ръкавите на Нил е такъв: идвайки отгоре пристига до върха на Делтата, а оттам я разсича на две и се влива в морето, като нито носи по-малка част от водата в сравнение с другите, нито е по-малко известен, и се нарича Себенитско устие. Има и още две устия, които се отделят от Себенитското и текат към морето, чиито имена са следните: едното от тях е Саитско, а другото – Мендесийско. А що се отнася до Болбитинското и Буколическото устие, те не са естествени, а прокопани. 
18. Свидетелство за мнението, че Египет е толкова голям, колкото го описвам аз, е и оракулът на Амон, до който обаче аз се допитах след като утвърдих собственото си мнение за Египет. Понеже хората от градовете Марея и Апис, обитаващи границата на Египет с Либия, се смятали за либийци, а не за египтяни, и се гневели на свещените практики, искайки да не бъдат лишавани от краве месо; изпратили хора при оракула на Амон да кажат, че няма нищо общо между тях и египтяните: понеже живеят извън Делтата и говорят различен от техния език, искали да им се разреши да вкусват всичко. А богът не им позволил да правят това, като казал, че Египет е земята, която Нил напоява като придойде, и че египтяни са тези, които живеят под град Елефантина и пият от тази река. Такъв отговор получили от оракула. 
19. А Нил, като се напълни, залива не само Делтата, но и част от земите, наричани либийски и от тези, наричани арабски, като понякога достига до два дни път и от двете страни, ту малко повече, ту малко по-малко. 
А за природата на реката не можах да науча каквото и да е нито от жреците, нито от някого другиго. Имах голямо желание да разбера от тях защо Нил приижда и се разлива, в продължение на сто дни, започвайки от лятното слънцестоене, а като наближи този брой дни се оттегля назад и нивото му спада, така че цялата зима е плитък чак докато не настъпи отново лятното слънцестоене. За тези неща не бях в състояние да науча нищо от когото и да било от египтяните, разпитвайки ги каква сила има Нил, за да се държи обратно на другите реки. Та разпитвах с желание да узная споменатите току-що нещо, а също и защо единствен от всички реки не създава въздушни течения. 
20. Но някои елини, които искат да се прочуят с мъдрост, дават за тази вода три обяснения, от които две не смятам да споменавам, освен само за да ги отбележа. Едното от тях казва, че пасатните ветрове са причината реката да прелива, тъй като пречат на Нил да се оттича в морето. Но често пасатите не са духали, а Нил си прави същото. Освен това, ако пасатите бяха причината, трябваше и другите реки, които текат срещу пасатните ветрове, да претърпяват същото, което и Нил, и то толкова повече, колкото те, бидейки по-малки, притежават по-слабо течение; а има много реки и в Сирия, и в Либия, на които не се случва нищо такова, каквото на Нил. 
21. Другото твърдение е по-ненаучно от току-що споменатото, то е така да се каже по-необикновено, и казва, че Нил прави така, понеже извира от Океана, а Океанът пък тече около цялата земя. 
22. Третото твърдение, въпреки че е много по-уместно от другите две, е най-лъжливото. Понеже не казва нищо смислено, твърдейки, че Нил тече от топящите се снегове, тръгвайки от Либия, през земите на етиопците и стига до Египет; че как ще тече от снегове, като тече от най-топлите райони към по-хладните? Има много доказателства, особено за човек, който е в състояние да разсъждава за такива неща, че не е дори и правдоподобно да тече от снега. Първото и най-важното свидетелство представляват ветровете, които духат горещи от тези земи. Второто е, че тази земя няма дъжд и лед, а при падането на сняг е абсолютно необходимо да завали до пет дни, така че, ако падаше сняг, щеше и дъжд да вали в тези райони. Третото са хората, които са черни заради жегата. Ястребите и лястовиците живеят там по цяла година и не отлитат, а жеравите, които бягат от зимата в скитската земя, се насочват за зимуване към тези места. Дори и ако съвсем малко валеше сняг в тази страна, през която Нил тече и от която извира, нищо такова нямаше да се случва, както необходимостта изисква. 
следва...



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nestinar
Категория: Други
Прочетен: 848355
Постинги: 381
Коментари: 1139
Гласове: 2590
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031