23. А относно онзи, който е говорил за Океана*, понеже е отхвърлил думите си в областта на непознатото, за тях няма обяснение; понеже и аз не знам да има някаква река на име Океан, а ми се струва, че Омир или някой от по-старите поети е открил името и го е въвел в поезията. 
24. А ако трябва, след като порицах изложените по-горе мнения, сам аз да изкажа виждане за тези неясни неща, ще кажа защо по мое мнение Нил се напълва през лятото: зимно време слънцето, отместено по вина на студовете от стария си маршрут*, минава през горните части на Либия*. Казаното е достатъчно, ако имаме нужда от възможно най-кратко обяснение; защото страната, до която е най-близо този бог и в която е, следва да има най-голяма нужда от вода и местите течения на реките да пресъхват. 
25. Ако искаме по-подробно обяснение, то е такова. Като прекосява горните части на Либия, слънцето прави следното. През цялата година в този район небето е ясно, а земята е гореща и без влажни ветрове*; минавайки оттам слънцето прави това, което прави и другите през лятото, движейки се в средата на небето – привлича към себе си водата, а като я привлече, я отблъсква към горните земи*, където ветровете я подхващат, разпръскват и разпрашават; и естествено ветровете, които духат от тази земя, нотос* и липс*, са много по-влажни от всички останали ветрове*. Струва ми се, че слънцето не праща в Нил цялата вода, събрана през годината, ами задържа и за себе си*. Когато зимата превали, слънцето се връща обратно в средата на небето и оттам вече привлича еднакво вода от всички реки. Те, докато в тях се влива много дъждовна вода, а земята е напоявана от дъжда и с течащи потоци, текат пълноводни; а през лятото, когато дъждовете не стигат до тях и привличани от слънцето, са по-слаби. Но Нил, който не зависи от дъжда, а пък се привлича от слънцето, в следствие на това единствен от реките през този сезон тече много по-плитък от състоянието си през лятото; защото тогава се привлича еднакво с всички останали води, а през зимата единствен страда*. Така реших, че слънцето е причината за тези неща*. 
26. По мое мнение същото това слънце е и причина за това въздухът там да е сух, понеже го прегрява по пътя си; така в горната част на Либия има вечно лято. А ако се променеше положението на годишните времена, и на небето там, където сега е северният вятър и зимата, беше положението на южния вятър и на юг, а там, където сега се намира южният вятър, беше северният, та ако това беше така, слънцето, отблъснато от средата на небето от студа и северния вятър, щеше да се движи над горните части на Европа*, както сега се движи над Либия, и, минавайки през цяла Европа, предполагам, че щеше да прави с Истър това, което сега прави с Нил. 
27. Що се отнася до въздушните течения, дето не духат от Нил, аз съм на мнение, че от топлите райони не би трябвало да духа нищо, а течението следва да идва от някой по-хладен. 
28. Нека оставим нещата такива, каквито са, и каквито изпърво са били. 
Относно изворите на Нил никой от египтяните, либийците или елините, с които ми се случи да общувам, не ми каза да знае нещо със сигурност, освен в Египет, в град Саис, писарят на свещените дела на Атина*. Но ми се стори, че се шегува*, казвайки, че знае със сигурност. Той каза следното: че има две планини, завършващи с остър връх, разположени между град Сиена в Тиваида и Елефантина, чиито имена са на едната Крофи, а на другата – Мофи*; изворите на Нил са бездънни и изтичат от средата на тези планини, и половината вода тече към Египет и към северния вятър, а другата половина – към Етиопия и южния вятър. А че изворите са бездънни, той каза, че Псаметих, цар на Египет, е успял да го докаже: той спуснал там хубаво плетено въже, дълго много хиляди разтега, и не достигнал до дъно. Та този писар, стига само да е разказал реално случили се неща, всъщност е имал пред вид, както мога да заключа, че там има силни течения и водовъртежи, като водата се блъска в скалите така, че хвърлената сонда не може да достигне до дъно. 
29. От никого другиго не можах да узная каквото и да е, но узнах с разпитване толкова други неща, простиращи се възможно най-далеч, понеже стигнах до град Елефантина и видях всичко със собствените си очи*, а от там нататък излагам нещата вече съобразно онова, което съм чул. 
Нагоре от град Елефантина има един стръмен район; там трябва да се напредва, като се върже корабът от двете страни като вол; ако корабът се измъкне, се устремява назад, носен от силата на течението. Този район е от четири дни път и там Нил криволичи като Меандър; разстоянието, което трябва да се измине по този начин, е дванадесет схени. И след това ще пристигнеш в едно равно поле, в което Нил тече около един остров, чието име е Тахомпсо*; нагоре от Елефантина вече живеят етиопци, които обитават и половината от острова, а другата половина обитават египтяни. След този остров има голямо езеро*, около което живеят етиопци-номади; като го преплаваш, ще се върнеш в течението на Нил, който се влива в това езеро. И след това като слезеш от кораба*, ще направиш покрай реката пътуване от четиридесет дни, понеже в Нил има остри подводни скали и много стърчащи от водата камъни, през които не може да се плава. След като преминеш за четиридесет дни тази местност, пак ще се качиш на друг кораб, ще плаваш дванадесет дни и след това ще пристигнеш в голям град, чието име е Мерое*. Казват, че този град е метрополия за останалите етиопци; в него те почитат от боговете единствено Зевс и Дионис*, и им отдават големи почести; при тях съществува и прорицалище на Зевс – те тръгват на поход, след като този бог им нареди чрез прорицание, и то натам, накъдето им заповяда. 
30. Плавайки от този град също толкова време, за колкото си стигнал от Елефантина до метрополията на етиопците*, ще стигнеш при дезертьорите. Името на тези дезертьори е Асмах, а тази дума, преведена на езика на елините, значи “тези, които са откъм лявата ръка на царя”*. Тези двадесет и четири мириади египтяни* от воинското съсловие избягали при тези етиопци по следната причина. По времето на цар Псаметих били основани гарнизони – един в град Елефантина срещу етиопците, друг в Дафне при Пелузия срещу арабите и асирийците, и трети в Марея срещу либийците; даже и по мое време, при персийското управление, гарнизоните са на същите места, на които са били и по времето на Псаметих, понеже персите пазят и в Елефантина, и в Дафне. А египтяните, които три години стояли на стража в гарнизона, никой не ги освободил от служба; а те се посъветвали и по общо решение всички се отделили от Псаметих и отишли в Етиопия. Псаметих, като разбрал, тръгнал след тях; като ги настигнал, ги умолявал с много думи, не им позволявайки да изоставят бащините си богове, децата и жените си; казват, че един от тях посочил члена си и казал, че където и да иде това, там за тях ще има и жени, и деца. След това те пристигнали в Етиопия и се предали на етиопския цар. А той в замяна им дал следното: имало някои етиопци, които били станали враждебни на царя; той наредил на новодошлите да ги изгонят и да живеят в тяхната земя. След като те трайно се настанили при етиопците*, последните станали по-кротки*, след като се научили на египетски нрави. 
31. До тук Нил е познат на разстояние от четири месеца плаване и пътуване по суша, отделно от течението му в Египет; понеже ако сметнем месеците, ще излезе, че толкова са употребени за пътя* от Елефантина до споменатите дезертьори; а реката идва от запад и откъм залез слънце*. А какво има след това никой не може ясно да каже, защото онази земя е пустинна заради жегата. 
32. Но аз чух следното, което разказваха хора от Киренайка, че отишли при оракула на Амон и общували с Етеарх, царя на амонийците, и че от други теми стигнали до това да коментират Нил, че никой не знае изворите му. А Етеарх казал, че веднъж при него дошли насамонци (този народ е либийски и живее в Сирта, в онази нейна част, обърната на изток, на неголяма територия), та пристигнали насамонците и, запитани дали могат да кажат нещо повече за пустинните части на Либия, рекли, че при тях има разглезени деца на могъщи родители, които, достигнали мъжка възраст, покрай другите неща, които измисляли, теглели жребий петима от тях да влязат в пустинните части на Либия и дали ще успеят да видят нещо повече от онези, които са стигали най-далеч. Понеже частта от Либия покрай Северното море, от Египет чак до нос Солоис*, с който свършва Либия, се обитават изцяло от либийци и много либийски народи, с изключение на земите, държани от елини и финикийци; оттатък морето и хората, които живеят покрай него, Либия е пълна с диви животни; а оттатък дивите животни е песъчлива, ужасно безводна и лишена от всичко. Та онези младежи, изпратени от връстниците си, първо се движели през обитаемата земя, след като я прекосили, стигнали при дивите животни, а после тръгнали през пустинята, пътувайки към западния вятър*. Прекосили много голяма песъчлива местност и за много дни, и видели веднъж дървета, и като отишли до тях, започнали да берат плодовете, растящи по тях; докато берели, при тях дошли едни дребни хора, по-ниски от среден ръст*, хванали ги и ги повели; нито насамонците знаели езика им, нито водещите ги – този на насамонците. Водели ги през огромни блата и като ги прекосили, пристигнали в град, в който всички били на ръст колкото пленилите ги, а на цвят черни. Покрай града минавала голяма река*, която течала от запад към изток, а в нея се появявали крокодили. 
33. Нека изложа само до тук разказа на амониеца Етеарх; ще добавя само, че казал, че насамонците се върнали у дома, както казаха киренайците, и че хората, при които били стигнали, били всички магьосници. 
А за онази река, дето минавала покрай града, и Етеарх заключил, че била Нил, а и логиката го показва. Понеже Нил тече откъм Либия, прорязвайки я по средата*; и доколкото аз чрез разсъждение мога да разбера непознатите неща чрез видимите, той идва от същото разстояние, от което и Истър. Понеже реката Истър започва от земите на келтите и град Пирена* и тече, разделяйки Европа през средата (а келтите са оттатък Херкулесовите стълбове, близо до кинесийците*, които живеят най- на запад от жителите на Европа); Истър свършва при Черно море, течейки през цяла Европа, там, където милетски колонисти обитават град Истрия. 
34. Истър, понеже тече през обитавана земя, е познат на много хора, докато за изворите на Нил никой нищо не може да каже, понеже Либия, през която тече, е необитавана и пустинна. Вече разказах за неговото течение, доколкото далеч успях да се информирам, разпитвайки. Той се влива в Египет, а Египет е почти точно срещу планинска Киликия; оттам до Синопа на Черно море са пет дни път по права линия за подвижен човек; а Синопа лежи точно срещу мястото, на което Истър се влива в морето. Така смятам, че Нил, минавайки през цяла Либия, е равен на Истър. Това е достатъчно за Нил. 
35. Стигам до Египет, като ще разширя описанието си, понеже има повече чудеса и предлага повече достойни за описване неща от всяка друга страна; поради това и за него ще се каже повече. 
Египтяните, поради климата, който при тях е съвсем друг, и заради реката, чиято природа е различна от тази на другите реки, са възприели в повечето случаи нрави и закони, обратни на тези на другите хора. При тях жените пазаруват и продават на дребно, а мъжете стоят вкъщи и тъкат/. Другите тъкат, като бутат нишките нагоре, а египтяните – надолу*. Мъжете носят товарите на главите си, а жените – на раменете. Жените пикаят прави, а мъжете – клекнали. Ходят по нужда в къщите, а ядат вън на улиците, оправдавайки се, че срамните нужди трябва да се удоволетворяват скришом, а не срамните – явно. Никоя жена не е жрица* нито на мъжко, нито на женско божество, а само мъже на всички богове и богини. Ако не искат, момчетата нямат никакво задължение да изхранват родителите си, а за момичетата е задължително, дори и да не искат. 
36. Жреците на боговете другаде носят дълги коси, а в Египет се бръснат. При другите хора е закон по време на траур най-засегнатите да си бръснат главите, а египтяните заради мъртвите оставят да им поникнат косми по главата и брадата, дотогава обръснати*. Другите хора предпочитат да живеят отделно от животните, а египтяните живеят заедно с животните*. Другите живеят от жито и ечемик, а за онези от египтяните, който живее от тези неща, това е голям срам – те приготвят храната си от лимец, който някои наричат зея*. Хлебното тесто месят с крака, глината – с ръце, а тора събират*. Другите оставят членовете си такива, с каквито са се родили, освен тези, които са се научили от египтяните*, които се обрязват. Всеки мъж има по две дрехи, а всяка жена по една. Другите привързват халките и въжетата на платната отвън, а египтяните – отвътре. Елините изписват буквите и смятат с камъчета, движейки ръката си от ляво на дясно, а египтяните – от дясно наляво; и правейки това казват, че те го правят правилно, а елините го правят наобратно*. Използват два вида букви, едните от тях се наричат свещени, а другите – народни*. 
37. Бидейки по-религиозни от всички останали хора, си служат със следните закони*. Пият от бронзови чаши, които чистят всеки ден, но не един да чисти, а друг – не, ами всички го правят. Носят ленени дрехи, винаги току-що изпрани, като се грижат за това особено много. Обрязват членовете си заради чистотата, предпочитайки да бъдат чисти повече, отколкото по-прилични. Жреците им бръснат тялото си на всеки два дни, за да няма по тях нито въшка, нито някаква друга мръсотия, докато служат на боговете. Жреците носят само ленена дреха и сандали от папирус, и не им е позволено да взимат друга дреха, нито други обувки. Мият се два пъти всеки ден със студена вода и два пъти всяка нощ, и изпълняват едва ли не десетки хиляди други ритуали. Но пък се радват и на не малко благини: не използват и не харчат нищо от собствените си неща, ами им се пече свещен хляб, всеки ден се доставя на всеки един много месо от волове и гъски, дава им се и вино от грозде; не им е позволено обаче да ядат риба. Боб египтяните изобщо не сеят в земята си, а като поникне, не го ядат нито суров, нито варен; а жреците не понасят дори вида му, смятайки, че този зеленчук е нечист*. На всеки бог служи не по един жрец, а по мнозина*, от които един е първожрец; след като някой умре, на неговото място се поставя синът му. 
38. Смятат, че биковете принадлежат на Епаф* и поради това ги оглеждат по следния начин: ако проличи дори и един-единствен черен косъм, смятат ги за нечисти. Тези неща се изследват от един от жреците, назначен за това, като животното първо стои право, после легнало, като му се вади и езикът, за да се види дали е чист от определени белези, за които ще кажа на друго място; жрецът оглежда и космите на опашката, дали са поникнали както трябва. Ако животното е чисто от всичко това, жрецът го белязва с папирус, увивайки го около рогата, и, слагайки глина за печати, полага върху нея пръстена си, и така го отвеждат. За този, който принесе в жертва небелязано животно, се постановява смъртно наказание. 
Та животното се изследва по този начин, а жертвоприношението при тях се извършва така. 
39. Като заведат белязаното животно до олтара, където ще принасят жертвата, палят огън, след това до него правят възлияние с вино според ритуала, призовават бога и заколват животното; след като го заколят, му отрязват главата. Тялото на добичето одират, а главата отнасят, след като я прокълнат*; ако има пазар и при тях има установили се гръцки търговци, я носят на пазара и я продават, а ако няма елини при тях, я хвърлят в реката. Проклинат, като изричат следните думи над главите – ако предстои да се случи някакво зло на принеслите жертвата или на цял Египет, да се обърне към тази глава. Относно главите на принесените в жертва животни и възлиянието с вино всички египтяни си служат с едни и същи закони еднакво при всички ритуали*, и в следствие на този закон никой египтянин няма да вкуси от главата на каквото и да е одушевено същество*. 
40. А изваждането на вътрешностите и изгарянето при тях са различни за различните ритуали; сега ще кажа как става това при тази, която смятат за най-голямо божество и на която правят най-голям празник*. След като одерат бика, се помолват и изваждат всичките му черва, но оставят в тялото сърцето, дробовете и мазнините му, отрязват краката, бедрата, плешките и врата. След като направят това, напълват остатъка от тялото с чисти хлябове, мед, стафиди, смокини, тамян, миро и други аромати, а след като го напълнят с това го изгарят, поливайки го обилно със зехтин*. Принасят жертва, след като преди това са гладували, а докато телата горят, всички се удрят*; след като свършат с удрянето, им се предлага гощавка от онова, което е останало от жертвите. 
41. Всички египтяни принасят в жертва чистите бикове и телета, но женските им е забранено да жертват, защото са свещени животни на Изида. Понеже статуята на Изида е женска, но с рога на крава, също както елините изобразяват Йо, и египтяните почитат кравите много повече от всички останали видове добитък. Поради това никой египтянин, нито мъж, нито жена, не би целунал елин по устата, нито би си послужил с ножа на някой елин или с негов шиш или котел, нито пък би вкусил месото от чист бик, заклан с елински нож. 
Погребват умрелите бикове и крави по следния начин: женските хвърлят в реката*, а мъжките погребват всеки в своето предградие, като единият или двата рога остават да стърчат като знак. След като изгние и дойде определеното време, във всеки град пристига лодка от острова, наречен Просопитида. Той е в Делтата*, а обиколката му е девет стадия. На този остров Просопитида има и много други градове, освен този, от който идват лодките, за да приберат костите на воловете, чието име е Атарбехис и в който има почитано светилище на Афродита*. От този град тръгват много хора, всеки за различен град, и като изкопаят костите, ги докарват и ги погребват всички на едно място*. И по същия начин като воловете погребват и другите умрели добичета – при тях за тези неща така е постановено, понеже не убиват и тях*. 
42. Онези, които са основали светилище на Зевс Тивански* или са от Тиванския ном, всички те се въздържат от овце и принасят в жертва кози (понеже египтяните не почитат еднакво всички богове, освен Изида и Озирис, за когото казват, че е Дионис; тях двамата всички почитат еднакво); а тези, които имат светилище на Мендес или са от Мендесийския ном*, те пък се въздържат от кози и принасят в жертва овце. Тиванците и онези, които като тях се въздържат от овце, казват, че този закон им е бил наложен поради следното: Херакъл* искал на всяка цена да види Зевс, а последният не искал да бъде видян от него*, но накрая, след като Херакъл настоявал, Зевс измислил следното: одрал един овен и държейки главата му пред себе си, я отрязал и, облякъл руното, така се показал. Оттогава египтяните правят статуята на Зевс с лице на овен, а от египтяните са се научили амонийците, които са колонисти на египтяните и етиопците и говорят език по средата между тези на едните и другите. Струва ми се, че и самото си име амонийците са взели поради това, тъй като египтяните наричат Зевс Амон. Така тиванците не принасят в жертва овни, а ги смятат за свещени поради току-що изложеното. Но веднъж в годината, на празника на Зевс, убиват и одират един овен, като с него обличат статуята на Зевс, и след това докарват при нея друга статуя на Херакъл; и като направят това, всички около светилището се удрят заради овена и след това го погребват в свещен ковчег. 
43. За Херакъл чух твърдението, че бил един от дванадесетте богове*. А за другия Херакъл, когото елините познават, никъде в Египет не можах да чуя нещо. За това, че не египтяните са взели името на Херакъл от елините, а по-скоро елините от египтяните, и то онези елини, които дават името Херакъл на потомъка на Амфитрион, има според мен много доказателства, сред които е и това, че родителите на този Херакъл, Амфитрион и Алкмена, били и двамата от стар египетски произход* и защото египтяните казват, че не знаят имената нито на Посейдон, нито на Диоскурите, нито при тях тези богове са приети сред другите богове. И ако от елините бяха заели името на някой бог, щяха да си спомнят за тях не на последно, а на първо място, особено пък ако тогава са се занимавали с плаване и е имало някои гръцки лоцмани, което мисля и ми се струва правилно; та по-скоро имената на тези богове щяха да знаят египтяните, отколкото името на Херакъл. Но за египтяните Херакъл е стар бог; както казват те, 17 000 години са изтекли до царстването на Амазис след като от осемте богове* се родили дванайсетте, един от които смятат, че е Херакъл. 
44. Искайки да узная за тези неща колкото се може по-ясно, плавах и до Тир във Финикия, след като разбрах, че там има почитано светилище на Херакъл*. Видях, че то е богато украсено с много други дарове, а в него имаше и две стели, едната от чисто злато, а другата от смарагдов камък*, който свети силно нощем*. Като общувах с жреците на бога питах колко време е минало откакто е било основано светилището им; открих че и те не се съгласуват с елините, понеже казаха, че светилището е основано заедно с основаването на Тир, а откак обитават Тир са изминали 2 300 години. В Тир видях и друго светилище на Херакъл, наречен Тасоски. Пристигнах и в Тасос, където открих светилище на Херакъл, основано от финикийци, които, след като отплавали да изследват Европа, основали Тасос; и това е станало пет поколения преди Херакъл, син на Амфитрион, да се роди в Елада*. Разказаните* тук неща ясно показват, че Херакъл е стар бог; и ми се струва, че най-правилно правят онези от елините*, които са основали светилища на двама Херакловци, и на единия принасят жертви като на безсмъртен и го наричат Олимпийски, а на другия извършват надгробни ритуали като на герой*. 
45. Елините разказват и много други неща без да мислят; глупава тяхна приказка е и тази, която разказват за Херакъл*, че, като пристигнал в Египет, египтяните го увенчал и с шествие го повели, за да го принесат в жертва на Зевс; той дотогава стоял спокойно, но след като пристъпили към ритуала при олтара, той се вбесил и ги избил всички. На мен ми се струва, че елините, като казват това, изобщо не познават природата и законите на египтяните. Защото на тях им е забранено да убиват животни, освен свине, бикове и телета, които са чисти, и гъски*, как изобщо биха принасяли в жертва хора; А и ако Херакъл е бил сам и при това човек, както казват те, как ще е бил в състояние да убие десетки хиляди? Та дано се отнесат благосклонно и боговете, и героите към нещата, които бяха казани от нас по този повод. 
46. Споменатите египтяни не принасят в жертва кози и козли поради следното. Мендесийците смятат Пан* за един от осемте богове и казват, че тези осем богове са се появили преди дванадесетте; художниците и скулпторите изписват и издълбават статуята на Пан както и елините, с лице на коза и кози крака, като не смятат, че той изглежда така, ами вярват, че е подобен на другите богове; а защо го изобразяват така, не ми е приятно да казвам. Мендесийците почитат всички кози, и повече мъжките, отколкото женските, а на тях и козарите им отдават големи почести; от тях почитат особено един, който, след като умре, целият Мендесийски ном изпада в голям траур*. Козелът и Пан се казват на египетски Мендес*. Докато бях там, в този ном се случи следното нечувано нещо: жена се съвкупи явно* с козел и това стана общоизвестно.