Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2011 17:34 - С.Големаните
Автор: nestinar Категория: История   
Прочетен: 2646 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 21.06.2011 23:34


Златни дарове и въоръжение на тракийски династ е съкровището от Големаните



image
Находката стои заключена в банков трезор заради неоценимата й стойност

От 1000 предмета е съставено тракийското съкровище от село Големаните, разкрито от Иван Църов през 1991 г. И до днес това погребение остава най-атрактивната находка на археолога, който е директор на Регионалния исторически музей.
Огромно количество златни предмети, въоръжение и съдове съдържа съкровището, което стои заключено в банков трезор заради неоценимата му стойност. Показвано е само веднъж - през 1996 г., в целият му блясък и възстановена естествена среда. От тогава до днес в изложби са участвали отделни предмети. Миналата година за последен път бяха извадени най-красивите тракийски златни накити и част от предметите. Изложбата съпътства представянето на книгата на Иван Църов „Траките край Атрюс”, която представлява цялостната научна публикация на погребението. „Изключително скъпо е да бъде експонирано цялото погребение. Само пеликето на световния пазар днес струва около 18 000 евро, а съкровището има неизброимо количество изключително ценни предмети”, признава Иван Църов.
„В земите около Велико Търново, през които тече Янтра, не са били строени монументални гробници. Но погребенията са били пищни и в тях са поставяни не по-малко дарове, отколкото в Долината на тракийските владетели край Казанлък. Местните династи са обичали лукса и са притежавали несметни съкровища, част от които са придружавали собственика си дори и в отвъдния живот”, разказва археологът.

СЪКРОВИЩЕТО

„ОКОЛО 1000-АТА ПРЕДМЕТА, КОИТО НАМЕРИХМЕ В ГРОБА, СЕ РАЗДЕЛЯТ В НЯКОЛКО ГРУПИ. Безспорно за хората най-голям интерес представляват златните накити и въоръжението”, казва Иван Църов, който може да говори с часове за всеки предмет поотделно. Златните накити са нагръдник, торква – украшение за врата, гривна, прешлен, пръстен, три висулки, две халки, две златни пластини. Накитите са били инсигнии на погребания династ. Стойността им се равнява на сумата, с която може да се заплати на 50 войници наемници за една година.
Другата голяма група предмети са тоалетни принадлежности – лекит, в който хората преди векове са съхранявали парфюмите си, един албатрон за мазила, кутия за бижута и бронзова лампа.
Освен тоалетните принадлежности в гроба е имало и огромен сервиз за пир, съставен от гръцки бронзови и глинени вази. „В него има един голям съд за смесване на виното с водата, който се наричал кратер. Също съд за вода – хидрия, и пелике – съдът, в който се е наливало вече разреденото вино, една цедачка, която била особено нужна на пируващите, защото във виното оставали ципички и семки от гроздето. Три чаши и една кана допълват още сервиза, който има и гръцки бронзови рисувани вази. Най-красивата от тях е именно пеликето, което г-н Църов е поставил като корица на своята книга. Защото е категоричен, че този невероятен съд – червенофигурна ваза с Дионисиеви сцени, е една от най-красивите керамични вази, откривани някога в България при археологически разкопки.
image
http://www.numizma.com/magazine/2010/09/26/%D1%81%D1%8A%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B5%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-2/#more-2304
image
Художникът, рисувал сцените върху пеликето, в научната литература е познат като „художника от Агридженто”. Това не е името, което е носел приживе, но поради липсата на каквито и да било други сведения за него, специалистите го нарекли на името на днешния сицилиански град, в който е бил идентифициран първият съд, рисуван с негов почерк. Днес на експертите са известни около 50 съда на този атински художник. Точно по характерния му стил той бил разпознат и като автор на пеликето, което украсява като истинско бижу съкровището от Големаните.
ДВА МЕЧА АКИНАЦИ, ДВЕ КОПИЯ, ДВА ЩИТА, ДВА КОЛЧАНА С ОБЩО 192 СТРЕЛИ е другата голяма група предмети в съкровището. Въоръжението на династа е съдържало всичко по чифт, което е било типично за тракийските владетели. Имало е торбичка с дузина топки за прашки и конски амуниции. В гроба не са били открити части от лък, но необичайно голямото количество стрели доказва, че като оръжие лъкът е бил използван. „Копието пък е основното оръжие на царя, респективно на династа, и това е ясно от паметниците на тракийското изкуство. Мечовете акинаци са типично оръжие за скитските воини и наличието им сред местните траки се обяснява от древногръцкия историк Тукидит, който разказва, че гетите, които живеели отвъд Стара планина, са граничели със скитите и имали същото въоръжение”, обяснява още археологът.
Абсолютно всички предмети са описани в книгата „Траките край Атрюс”. В нея авторът е събрал своите 15-годишни изследвания върху тракийското погребение край Големаните.

ДИНАСТЪТ

ПОГРЕБАНИЯТ Е БИЛ МЪЖ НА ПРИБЛИЗИТЕЛНА ВЪЗРАСТ 35 Г. БИЛ Е ДИНАСТ, КОЕТО ЩЕ РЕЧЕ МЕСТЕН ВЛАДЕТЕЛ. Бил е погребан с дарове, инсигнии и злато, което означава, че до сетния си час той е почитан човек. „В гробната камера намерихме златните накити, които открихме не къде да е, а върху тялото на покойника. Той вероятно е починал през летните месеци, защото в кадилницата сред остатъците от благовонията се откриха насекоми, характерни за летните месеци”, описва проучването си археологът.
Безспорен е и фактът, че погребаният е бил знатен воин, но в последните години от живота си е страдал от напреднала фаза на артрит и е ходел приведен. Това са показали изследванията на костите, извършени от британски специалист. Стоматолог е проучвал зъбите на някогашния династ, от което става ясно, че мъжът е имал проблеми и с тях.
Освен всичко това благодарение на погребението от с. Големаните със сигурност се потвърждава, че траките са правили тридневни погребения, наподобяващи празненства. „Това, което открихме покрай гробната камера, съвпада с описаното от Тукидит, че траките са изпълнявали тридневни ритуали в чест на покойника, който се преселва в по-добрия свят. При разкопаването на пространството встрани от гробната камера около ъглите й имаше следи от палене на огньове”, описва картината, която видял при разкопките, Иван Църов.
„Намерихме още нещо интересно, на което все още търсим логично обяснение. Като гробен дар е била поставена предна лява плешка от овца или коза. Това е срещан дар при тракийските погребения, но аз и досега не мога да кажа защо точно предна и защо точно лява е тази плешка. Не ми е ясна символиката на този ритуал”, усмихва се археологът.
И признава, че другото, което не знае и вероятно никога няма да узнае, е името на династа. Човекът е живял във втората половина на V в. пр. Христа. Починал е в края на века, но със сигурност някои от накитите, с които е бил погребан, са с около 100-150 г. по-стари от това време.
„Предполагам, че тези украшения са били използвани като инсигнии - символи на властта. Предавали са се по наследство и нищо чудно този владетел да е бил последният от династията”, уточнява археологът.

РАЗКОПКИТЕ И НЕДОВЪРШЕНИЯТ ВОДОПРОВОД

ЗАРАДИ ИЗГРАЖДАНЕТО НА ВОДОПРОВОД НА ТЪРНОВСКОТО СЕЛО ГОЛЕМАНИТЕ СА ЗАПОЧНАЛИ РАЗКОПКИТЕ ПРЕЗ ЗИМАТА НА 1991 Г. Трасето на водопровода преминавало през могила с височина 42 см. Работниците тогава огледали мястото и преценили, че не могат да прескочат или заобиколят могилата, затова решили да я пресекат. Но още при първото загребване багерът извадил с пръстта златна пластина. Тогавашният кмет на Големаните Стефан Костов се оказал оправен човек и веднага му светнала червена лампичка, затова извикал археолозите.
Иван Църов започнал да копае само в границите на траншеята, където трябвало да бъде поставена тръбата, и там започнали да излизат златните гробни дарове, общо 400 на брой.
„Изглежда, цялата Килифаревска котловина е представлявала много специално място за траките, които са населявали земите около река Атрюс – днешната Янтра. Наоколо няма селища, вероятно това са били свещени места за траките, където те са погребвали своите знатни мъртви. Много близко до гробната могила в Големаните е Къпиновската могила, която също ни даде невероятно красиво златно съкровище”, казва още Иван Църов. И допълва, че в котловината има поне 100 християнски оброчища.
След това уточнява, че въпросният водопровод, който станал причина за откриването на Големанското съкровище, продължава да стои недовършен, а сегашната кметица Веселина Стойчева продължава двадесетгодишната битка срещу безводието.



 



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nestinar
Категория: Други
Прочетен: 1210346
Постинги: 382
Коментари: 1139
Гласове: 2614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031