Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2011 17:19 - Император Василий ІІ и "особеното бълг. битие"
Автор: nestinar Категория: История   
Прочетен: 2011 Коментари: 0 Гласове:
2



image
bozman



Тук искам да изложа отново, едно особено основание за странните дейстивия на Василий ІІ спрямо българите. Официалната историография тотално е заложила на зверският образ на Василий следствие ослепяването на 14 000 самуилови войни. Ослепявания обаче има много и дори едно от тях е на „Равноапостола” Св. Борис І спрямо собственият му син. Други пленявания на българи в цялата ни 1700г. история са две или три и то след ожесточена предварителна битка. Докато самуиловите юнаци се предават без особено съпротивление. Не бива да се пренебрегва никога човешкият фактор при патетичните изобразявания на героични владетели и то особено на образи като Самуил. Многогодишните митарства на армията му следствие стратегическият замисъл на Самуил за избягване на решаваща битка не може да не са деморализирали войската. Освен това е твърде съмнително това да е било войска в днешното понятие ,че и в тогавашното. Най вероятно това са били хора не особено заинтересовани от битките на Самуил, тъй като и двата модела на управление – федеративния и имперският – едва ли са се различавали съществено. Преимуществото дори е било на римска страна със стройната си законова уредба и . . . платена армия. Самуил не плаща – няма пари. Моето предположение е, че войската му се е предала за да премине впоследствие под платено римско управление. „Нещастната” случка с гея на Василий обаче променя коренно ситуацията и войската на Самуил се превръща в мъченик за поколенията. Толкова за основанията по тази страна от действията на най-мразеният от българите Римски Император.
. Към нея бих искал да добавя и самото заявление на Василий ІІ :

“Въ различни времена човеколюбивиятъ Богъ е дарявалъ на нашето царство велики и безбройни блага, но всичките тяхъ превъзхожда съединението на властьта на българите съ властьта на ромеите подъ единъ яремъ. . . ”

Това заявление по никакъв начин не разглежда българите като функция на българската държавност. Точно обратното – българската държавност от това заявление е следствие на властта на българите. И на тази власт, Рим в лицето на Императора си разчита и за в бъдеще. Такова заявление облечено в законово разпореждане едва ли би било възможно, ако даденостите, проявленията на „българската власт” не бяха ясни на Василий ІІ. И тези основания съществуващи до ХІ в. като „ясни” за Римския Император са именно, че българите са известни като римски повсеместни военни образования на територията на Римската Империя. Тези формирования не са само в далечното минало, те притежават мобилна сила и през описваните събития, та Василий да си прави такива сметки. И това „сведение” е „актуално” дори когато българската държава определено се е оформила или в момента ( ХІв.) продължава да се оформя като народностно формирование. Тази българска власт определено съществува, дори когато не съществува политическото формирование България. Как може да се задържи и използва тази „българска власт” ? Най-простия и ефикасен начин е да се даде на българската народност това, към което се стремеше Самуил и предшествениците му – народностна и църковна независимост. Но не под „шапката” на оформящата се народностна държава, а под шапката на Римската Империя. За народа не е от особено значение името на формированието, делегирано чрез неговото плакатно име (държава, империя, емирство, кралство и т.н.) а това какво е то по същество. И Римската Империя започва да дава ВСИЧКО, което е по-силите й, за да осъществи това към което се стремеше Самуил. Народностни права – веднага – делегирани са със закони. Църковни територии – моментално – докъдето поиска българският Архиепископ и които поиска. Отново потвърдени със закони. Затова и Василий избира нов човек за Архиепископ, на мястото на старият Патриарх, човек готов да изпълни неговите помисли. Най-вероятно новият Архиепископ Йоан е върл български националист, като съдим по многобройните му „актуализирани” настоявания за нови църковни територии, както ще видим по-долу от изложението на Снегаров. Това по никакъв начин не вреди на Василий, напротив, затвърждава българското участие в „ярема” на силовата Императорска власт. Втора възможна „тънка” сметка за щедростта и пристрастеността на Българоубиеца към изискванията на Йоан е: Като повсеместни гранични войскови области на територията на Римската Империя от ІVв. и след това, и като вклинили се народностни територии между Западната и Източна част [резултат на което са българските територии ТИДЕ (Тесалия,Илирия,Дардания и Двата Епира - стар и нов), заявени като такива през 869-70г. на VІІІ Вс. Събор] българскията територия е до Виена и Будапеща. След като на югоизток е сложена бариера със Солунският диоцез, то разширението на българската диоцеза на северозапад може да се простира до ?. . . докъдето са желанията на Йоан, заявено и одобрено от Императора. Защото тези желания са за сметка на Папските диоцези, а не на Константинопол, който никога не е имал църковни диоцези на северозапад от линията Видин – Охрид. Ето това е промисъла на учудващото благоразположение на Василий ІІ към българската народност и българската църква. Това очевидно и онагледено със закони благоразположение на Василий ІІ не е индикирано от официалната история, защото то нарушава „картинката” за азиатският български произход и единствената негова обяснителна „посока” води към древните български участия в историческите европейски процеси и в частност на Римската Империя. Друг подобно разигран „царски гамбит” от Константинополските църковни емисари за „ нашествие на запад” е мисията на Константин и Методий в Панония през 863г. въпреки съществуващите основателни съмнения тази мисия да е Византийски проект. Така или иначе, хрисовулите и църковната атака на Василий ІІ имат несъмнено резултат, защото след възстановяването на ІІ-то Българско Царство (което според мен е ІІ Българска Империя, което е заявено от Калоян и аз не виждам никаква, ама никаква причина да не вярвам на Калоян, а да предпочитам мнението на днешните официози), в българските църковни територии се оформят множество царства и кралства, които поставиха основите на националните държави Хърватска, Словения, Сърбия и т.н. И зачатъците на тези държави бяха поставени още при Хераклий (612 – 638), което не попречи през ІХ в. същите тези територии да се обявят за български „ по името на тези българи”, които ги владеят с „правото на силата” и „народностното право” на VІІІ Вс. Събор - по записките на Анастасий Библиотекар.. Налице са огромни за мащабите на Европа територии, които не се вместват в понятието „царство”. Техните устои са поставени от Телериг, мощно раздвижени от Омуртаг и Крум и съществуващи като такива до завладяването йм от Османската Империя. Освен множеството междуцарствени войни на територията на тази Балканска Империя е налице и индивидуално разбиране на християнството, формулирано като „особено българско битие” и пронизващо историята от битките на Виталиян през началото на VІв. за църковна защита на носителите на това битие, през Теофилакт и Методий до, като че ли последният индикиран носител исихаста Патриарх Евтимий. Въпреки различните имена, които това „битие” е получило през вековете, най-съществената негова черта ( която е същата както и при първите Апостоли) са лечителските способности на неговите изявени носители. Те освен, че са лечители, са и носители на „особени способности”, последният най-известен от които беше Баба Ванга и преди нея основателя на „Бялото братство” – Дънов. Без да се чудим и гадаем, какво е било отношението на православието към тях, можем само да си припомним какво беше отношението на Православната Църква към Ангелина (Баба Вангелия). Ето това е различавало и различава носителите на „особеното българско битие” от чиновниците на православието и католицизма. Докато първенците при последно споменатите официози се избират чрез човешко гласуване, то първенците на „особеното българско битие” винаги са били избрани от Бога. Ето затова смятам, че Евтимий е последният официален представител на „особеното българско битие”. За унищожение на това битие са организирани всички събори на Балканите и към силовата носителка на това битие, Българската Империя, бяха организирани дори кръстоносни походи. Последният Български Император е синът на Иван Срацимир и той е наречен Император съвсем не от българи, когато почива в Белград. Споменът за Българската Патриаршия е жив до ХVІІв., когато Охридските Първосвещенници продължават да се самоназовават Патриарси. Вярно е, че има и Патриаршии без Империи, но във всеки случай Българската Патриаршия не е от тяхното „ниво”. Ето към тези Имперски „способности” на българската власт през ХІ в. са насочени и попълзновенията на Василий ІІ. И имперската същина, белегът на тази власт е, че тя не е концентрирана и съсредоточена в един град или в ръцете на един владетел. Тя е СИСТЕМА от модулни военни формирования на която са подвластни огромни територии, които продължават собственият си живот, въпреки пропадането на владетели и столици, без значение дали са Плиска или Охрид. И ДНК-то на тази система са българските гранични области, организирани като такива от Римската Империя и Константин Велики. Те защищават българската народност и българското битие, дори след като българската държавност в лицето на Самуил е ликвидирана.Но българската военна мощ остава и на нея разчита за в бъдеще и Василий ІІ. От ясно по-ясно е че тази "мощ" не е държавна функция, а българската държава е била функция на тази "мощ" в лицето на българските гранични формирования - comitatus.
Това е писано преди две години и днес мога да го допълня и коригирам със сведенията на
Ст. Таронеци – Асохиг, Х –ХІв., кн. ІІІ –ХІІ.:

„ Това било направено от двамата братя, които се нарекли комсандцак, {това е преведено от Η. Gelzer и A. Burckhardt, като „ Grafensohne” - „графски синове” и тъй като в нем. ез., под „граф” се разбира дука (dux), няма да е грешка ако кажем, че двамата братя са синове на дука (стратега – според гръцката лексика ) – бел.м.}, от които по-големият, арменец, родом от Держанския (Тержанския) окръг, се наричал Самуил. . . .Като се възползвали от удобния случай те (дватата братя - очевидно става въпрос за Самуил и Аарон – б.м.), се отметнали от гръцкия император, преминали към царя български Курт, като комсадцагите оглавили цялата война срещу гръцкия император”.

1. Това сведение доказва, че „двете части” ( Римската Империя и България) за които говори Василий ІІ, не са празни понятия, а действително части от едно цяло, от което се отцепва провинция България.
2. То доказва, че „арменец” не е народност към Хв., защото само единият от братята е наречен арменец и то селективно – по-големият. Не може да съществува такъв израз, ако и двамата братя са арменци по народност. Т.е. арменец е служебно име, а народностното, такова, каквото е и до днес, е хайа.
3. Указва, че Самуил е син на дук и на римска служба и по законните права в Римската империя наследява баща си на поста dux (доколкото това е одобрено от по-нисшите началства). Това обяснява защо Самуил избива или елиминира другите си „братя” – за да няма претенденти.
4. Указва също, че гръцкото понятие „комитопулоси” е създадено да омаловажи и пренебрегне индикацията, че българите са на римска служба и да представи ромейско-българските военни действия не като гражданска война, а като война на цивилизацията, срещу азиатски хански маймуняци, закусващи разложено месо и яздещи „звездни коне” и появили се „внезапно” в пределите й.
5. Обяснява по един жесток начин (ослепяването на 14 000 войници-страхливци или сметкаджии) как се отнася Римския Император към изменниците на централната власт. Да се знае и помни. Отношението на римляни към чужди войници пленници е винаги едно и също – или се откупваш по някаква тарифа ( за високите чинове) или те продават като роб. Докато към тези войници, Василий ІІ има и лична закачка – техните конници разчекват „приятелката” му.
6. То индикира, как една такава жестокост, няма никакъв отзвук сред останалите българи, нито тогава, нито по-късно. Защото „българи” упоменати от римски източници не означава род, а е служебна дума и няма никакво отношение към родовите чувства дори през Х – ХІІ в.
7. Индикирано е, че войната не е срещу Римската империя, а срещу Римския император, което за (кой ли път) указва гражданска война, която официалната фанариотщина не забелязва.
http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=100032&pid=1643768&mode=threaded&start=#entry1643768 



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nestinar
Категория: Други
Прочетен: 1210312
Постинги: 382
Коментари: 1139
Гласове: 2614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031