Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.06.2011 17:13 - За културното и историческо наследство на готите или ПРОТИВОРЕЧИЯТА В ОФИЦИАЛНАТА ВЕРСИЯ НА ЗЛАТАРСКАТА ШКОЛА
Автор: nestinar Категория: История   
Прочетен: 5920 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 27.06.2011 00:44


ЗАПАДНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА ХРИСТИЯНСТВОТО НА БЪЛГАРИТЕ

Френските историци византолога Шарл Дюканж (1610–1688), Льо Киен и др.

започват списъка на архиепископите на България с Протоген Сердикийски (Софийски), който живее по времето на Константин Велики – 4 в.

В тяхно време още не е била наложена версията, че българите сме късни пришълци в България.



Шарл Дюканж

(1610–1688)

Един от най-големите византолози и и един от най-големите изследователи на историята на България.

За Дюканж Българската църква започва поне от 4 в . - с българския архиепископ Протоген Сердикийски (Софийски).

Изворът „Списък на българските архиепископи” от 12 в. е известен като „Дюканжов каталог”. Той е открит и публикуван от него, но е много по-ранен:
image

Проф. д-р Петър Коледаров:

„Дюканжов каталог” - съставен към средата на XII в. „Списък на българските архиепископи”.

http://www.promacedonia.org/statii/mp_1991_1_koledarov.html

По подобие на ранносредновековните списъци на римските, антиохийските, александрийските и йерусалимските йерарси е съставен Списък на Българските архиепископи от Протоген Сердикийски до архиепископ Йоан Комнин (до 1178 г.)

...

"Дюканжовият списък" е писан от предстоятелите на Охридската архиепископия - от ХІІ в., когато на чело на нея застават византийски духовници. Той е запазен в препис от ХІІІ в. и за първи път е издаден от Дюканж към "Historia Bizantina".
/ Кирило-Методиевска енциклопедия. Т.1.1985, 627 - 629/
image
Шарл Дюканж
Трудовете на Дюканж:

"ИСТОРИЧЕСКИ РОДОСЛОВЕН СПИСЪК НА КРАЛЕТЕ НА БЪЛГАРИЯ"

"ВИЗАНТИЙСКА ИСТОРИЯ"

Шарл Дюфрен Дюканж - едва ли би могло да се даде по-точно определение за тази личност от това, което пише Волтер: "Човек се плаши от огромните му познания и трудове..."

Дюканж се включва в дейността на "Corpus du Louvre" /преводачески корпус/.
Той е имал възможност да ползва византийски, латински и други ръкописи от Кралската библиотека. По това време тя съхранявала разнородни документи, донесени по кралско нареждане от мисионери и посланици от Изток.

За старо седалище на българското царство Дюканж посочва Юстиниана прима, отъждествена с "българската", т.е. с Охридската архиепископия.

Дюканж също не е намерил титла "кан" и не нарича владетелите ни така. За него те са "крале".

Не я е намерил и Пайсий. Нито който и да е наш или чужд историк преди него.
В ранните гръцки извори за българската история титлата на българските владетели е РЕГЕС, което отговаря днес на КРАЛ.

Българските Възрожденци наричат владетелите ни преди Борис КРАЛЕ, а след него ЦАРЕ, защото са превели титлата РИХ, РЕКС или РЕГЕС като КРАЛ.

ПРОТОГЕН СЕРДИКИЙСКИ (Софийски)

Древна Сердика била център на християнския свят

Стоян Радулов

Символът на вярата е потвърден в Сердика. От Сердика близо десетилетие Константин управлявал империята, даже замислял да го превърне в столица на Източната Римска империя. Наричал града „Моят Рим”. Константин бил роден наблизо – само на 150 километра западно оттук, в града Наисус, днешен Ниш.
Единият му син бил арианин, а другият – православен. През 343 г. двамата императори Констанций II и Констанс свикали на границата между двете части на империята – в Сердика събор, който трябвало да бъде Вселенски и да преодолее верските различия. Така Сердика станала център на християнството – най-важният град в империята през въпросните години. Авторитетен участник в събора бил домакинът - епископ Протоген Сердикийски.
image
Ротондата "Св. Георги" - най-старата сграда в София - била един от храмовете, където се провел прословутия Сердикийски събор
Протоген Сердикийски е бил на страната на Православието и това несъмнено е повлияло на хода на събора. Самият факт, че събор с близо двеста епископи от цялата Империя се провежда в Сердика, говори за качествата на местния епископ. За него имаме малко исторически сведения.

Необяснимо е защо софиянци и до ден днешен държат в пълно забвение своя пръв известен християнски епископ, който несъмнено има огромни заслуги в първоначалното християнизиране на града.
Днес БПЦ не прави никакъв жест да проучи живота на Протоген и да го направи известен за публиката. Защото, разберем ли какъв е родът му, ще се окаже, че е от същите трако-илирийци и хуни-скити, които историците от 4 век нататък започват да наричат със собственото им име българи. А БПЦ е традиционно гъркоманска организация още от препокръстването на Борис. През времето тя успява да се очисти от гъркоманщината и през Възраждането нашите свещеници държат едно християнство, съвсем различно от гръцката фарисейщина. За съжаление нещата се променят, когато църквата ни отново се инстуционализира и се основава Екзархията. Новата институция - уж алтернативата на гръцката патриаршия, скоро тръгва по друг път и се налага народната организация ВМРО да влезе в конфликт с нея. Тя се отнася като мащеха не само към българите в Македония - така се държат нейните владици към българския народ и до ден днешен.

Повтаря се историята от времето на Константин Велики, когато новата организация - официална църква - става притегателен център и сборище на кариеристи, парвенюта и всякакви амбициозни лица, които дори не са вярващи. Започват яростни догматични спорове, които губят връзка с вярата. Това кара мнозина да казват, че църквата е престанала да бъде това, което е. Всъщност нещата са по-прости: официалните организации са престанали да бъдат църкви, а християнската църква - букв. събрание (на последователи на Христос) - продължава да живее неофициално сред народа в християнските страни. "Там, където се съберат двама или трима в мое име - там Съм и Аз". С това официалните оганизации - католическа, православна, евангелистка - не могат да се преборят през вековете и до ден днешен. Всъщност евангелистки автори изнасят на бял свят данни, че през всички векове в Европа има огромни маси християни, които не се водят към никоя официална институция и са преследвани от всички.
image
Печат на св. Урфил

Когато римляните успяват да покорят Балканският полуостров и да го превърнат в своя провинция, народа на тоя полуостров (българите) започва да дава своите мъже за римски легионери и центуриони; започна да заема административни и магистратски длъжности и най-после започва да заема и престола на римските Цезари. Най-бележития император от български произход, който официализира християнската вяра в Римската империя е роденият(280 г.) в Ниш Константин Велики. Ниш е град в Илирия, където са проповядвали апостолите Павел, Тимотей и Сила. Константин, опрян на войската си съставена от жителите на Мизия и Тракия съгражда новата столица на Римската империя - Константинопол (Цариград).

Мизийските си легионери Константин прави федерати с автономно управление (съюзници на Рим, а не подчинени).

В новпостроения Цариград църквата се управляваше основно от Илирийски българи, като Евсевий, Александър, Македоний, роденият в Сапарева Баня (Дупнишко) Евдоксий, Демофил Солунски. Така гръцката ерес и гръцките национални стремежи остават затворени само сред гръцката общност, нямат възможност да проникнат из остналите области на Империята, не могат да заемат позиции и в самия Цариград.


Но след възцаряването на Теодосий се свиква Втория вселенски събор, след който гърците установяват своето присъствие в Цариград, съумяват да изгонят българския владика Демофил, а на негово място Теодосий назначи гърка Григор Назианзки. Той е този, който създава първата гръцка църква в Цариград в един частен дом. Това е началото на проникването на гърцизма и разпространението му в Цариград.

През 398 г. е назначен за Цариградски владика известният Йоан Златоуст - по произход грък. По замисъл той трябва да подчини Българската църква и именно той още повече ожесточава гръцкия бяс спрямо българите. По негово време в Цариград е запалена - в едно с варващите вътре - останалата за българите църква.


След Теодосий на римския престол сядат императори, които са по произход българи (Маркиан-450-457 и Лъв - 457-474), но вече получават короната си от ръцете на гръцки владика, властта на тези цезари е санкционирана от владиката на една отцепническа, еретическа църква. Църква, която отразява интересите на едно особено племе от най-южните региони на Балканският полуостров. Гърците привързват императорите все по-силно към интересите на гръцката общност и гръцката църква. Те изграждат държава в държавата и прокарва влиянието си в град и области, където огромното мнозинство от населението е българско.
През 491 г. на римския трон се възкачва император Анастасий, за когото Теофан казва, че бил по вяра манихеец. С този еретик, заел цариградския престол, атаката срещу българските църковни общини става още по-ожесточена и минава в открита религиозна война. По това време гърците искат да сложат ръка върху българските църкви в Илирия и да подчинят тамошните български християнски общини. Погледите им са насочени към илирийска България, защото тя в административно и политическо отношение е подчинена директно на Цариград (за разлика от автономите българи в Мизия и Тракия), но църковно е самостоятелна и не зависи от гръцкия владика.

Анастасий, чрез наемника си Мундо и готския воевода Пеца разгромява българите предвождани от Сабин при река Морава (505 г). Събитията са описани подрибно от Енодий и Касиодор. Българските владици на Кюстендил, Ниш, Сердика (София), Охрид и Никопол (на Йоническо море) са арестувани и заточени.
БИТАЛИАН

Българският отговор не закъснял и православните българи от Мизия и Скития повикали на помощ началникът на федератите, роденият в Шумен (тогавашна Залдаба) Виталиан, син на Патрикиол и потомък на видни воеводи, като Ардибур и Аспар. Малала пише, че Виталиан застанал на чело на хуни и българи поради заточените владици. Хроникьорът Зонара предава тия събития, като казва, че Анастасий съградил стена срещу нахлуването на мизите или българите и скитите (хуните). Комес Марцелиан нарича илирийците православни, а Анастасий изменник на вярата (Анастасий е роден в Дуръс-Дурацо и най-вероятно първоначално също е бил православен).
Теофан продължава: “Виталиан,комит на федератите, събрал в Скития и Мизия и други области (и Тракия) православни и ги подбудил против безбожния Анастасий... Виталиан, имайки със себе си множество хуни и българи, след като завзел Тракия, Мизия и Скития окупирал Анхиало, Варна (Одесос), хванал Анастасиевия военачалник Кирил и стигнал до Цариград.”
Комитът на федератите Виталиан поискал да се събере събор в Хераклея (Битоля), за да се реши възникналия проблем между него и еретика Анастасий. На този събор взел участие и представител на Рим - тицианският епископ Енодий (той е един от авторите, който нарича илирийците и мизите българи) .Император Анастасий и гръцкия еретически владика отказали да дойдат в Хераклея въпреки, че там се събрали над двеста делегати. Накрая те се разотишли без да вземат каквото и да е решение. Повечето делегати нарекли Анастасий клетвопрестъпник и били на страната на българите.

Императорът заповядъл да бъдат върнати в църковните си общини заточените български владици: Алцис Нкополитански (превезки), Гаян Нишки, Евангел Кюстендилски, Доминион Софийски, Лаврентий Охридски - и конфликтът между българи и гърци за известно време утихнал.

След Анастасий на Цариградския трон седнал император Юстин (518-527) - също по произход българин от Таурезиум в провинция Македония. В своят дейност Юстин той е подкрепян от младия си, образован и даровит сродник Юстиниан.
Въпреки произхода си Юстин е избран за император с помощта на гръцкото лоби.

Юстин (а и Юстиниан) направили стъпки на помирение между българите и гърците - първата стъпка била да се помири с Виталиан и да го направи Консул и главнокомандващ войските на Империята. В самия Цариград Виталиан бил желан за император и народа на Тракия, Мизия и Илирия желаел именно той да бъде такъв. Опитите на Юстин да постигне религиозно помирение за сметка на българите ударили на камък, а популярността на Виталиан създавала заплаха за трона му. Юстниан организира убийството на Виталиан и заема неговите длъжности.

През 527 г. Юстин умира и на негово място застава Юстиниан. Опитът на новия император да победи военно довел до катострофалния разгром в Тракия на Юстиниановата армия през 531 г. След това събитие хроникьорите Теофан и Прокоп пишат за нахлувания на български войскови отряди в Илирия чак до Йоническо море и изчистването на областта от настанилите се там гръцки елементи в следствие политиката на Анастасий. Юстиниан прави още един опит за военен разгром на българите, но военачалника му Цита е разбит през 535 г. при река Янтра.
Изпаднал в безизходица и за да спаси Империята, а вероятно и поради народностната си принадлежност, Юстиниян решил да създаде за българите една отделна и независима Архиепископия, която станала известна под името

ПЪРВА ЮСТИНИАНА

На 18-ти май 535 г. в желанието си да смири българите в Илирия, да спаси империята и да примири религиозните противоречия, император Юстниан издава своята новела (закон), с която създава независима българска Архиепископия наречена Първа Юстиниана.
Архиепископът на създадената за българите Първа Юстиниана е с ранг равен на римския папа и и стои по-високо по степен от цариградския владика (патриарх). Ето какво казва глава 2-ра:

"Относно приоритетът на патриарсите.

Оттук нататък, в съгласие с условията на тези съвети, ние поръчваме, че най-свещеният папа на древен Рим ще държи първия ранг на всички първосвещеници, но най-благословения архиепископ на Константинопол, или нов Рим, ще заема второто място..."

...



Владимир Цонев - “Древните българи":

Сътрудничеството между гети (траки), славяни, хуни и българи се дължи на единен родов корен. Това най-добре проличава при въстанието на Виталиан през 513-518 г. Той е командир на войските от федерати - наемници на ромейска служба.
Прокопий сочи, че федератите никога не са побеждавани от Византия. От тях не са събирали данъци, а им се давали големи възнаграждения, за да се заселват с родовете си и да пазят границите на Източната Римска империя.
С армията си Виталиан успява да овладее Тракия, Скития и Македония.

Важни сведения за войската му дава историкът Джон Бъри:
image

Джон Бъри (1861-1927) 

- ирландски историк, византолог и филолог:

„Виталиан е заемал поста на маркиз на федератите, които са били на станове в Тракия, и тези войски били съставенипредимно от българи."

image
Дядото на Биталиан - Аспар със сина си Ардабур (434). Аспар е Патриций на Източната империя и консул. Издига за император на римския престол своя подчинен Маркиан (също българин). Учител на Теодорих Велики - бъдещия крал на остготите. Третият му син, бащата на Биталиан - Патрикъл - е консул през 459 г.


Имп. Юстиниан като познава наивността си, при обявяването на независима българска църква, нарежда на сънародниците всички въпроси да си решават сами и никога да не се допитват до солунския владика, който е грък и е викарий на папата.

ПРОТИВОРЕЧИЯТА В ОФИЦИАЛНАТА ВЕРСИЯ НА ЗЛАТАРСКАТА ШКОЛА

Тя не може да обясни, защо Охридската българска архиепископия, която съществува чак до 18 в. официално се нарича 

Архиепископия охридска на Първа Юстиниана и на цяла България 

или на всички българи. Предпочита да обяснява, че охридските ахриепископи неправилно са претендирали, че са наследници на Първа Юстиниана.
image
Останките на Юстиниана Прима. Античен град в Поморавието (Западните покрайнини) на 7 км от Лебане и на 30 км от Лесковац. Общовъзприето е становището, че тук се е намирал античния църковен център, правоприемник на чиято архиепископия и диоцез се явява Охридската българска архиепископия.

 Наследникът на Зенон, император Анастасий I (ок.430-518), търсел начин да си върне контрола върху Тракия и Илирия, а гръцката църква да извършва ръкополагането на епископи в земите, контролирани от българите.За целта Империята инсценира война срещу българите. Тя спечелила на своя страна Мундо, хунобългарин от рода на Атила, който започнал да тероризира българите с плячкосване, като се криел после в крепостта Кастра Мартена (гр. Кула). Когато госткия крал Теодорих Велики с настаняването си в Италия става силен, тя решила да си послужи с неговата сила срещу непокорните си българи, които нарича „свои българи“. Възползвайки се от ангажираността на българите с Мундо, Теодорих Велики изпратил двамата свои първи благородници граф Пеца (Пиций) и Хардуик, за да завземат столицата на Долна Панония Сирмиум. Пеца, въпреки намесата на българите, успял да пропъди тамошния княз Тразерик и да завземе града без бой и после управлявал областта хуманно като собствена, а не я ограбвал като завладяна. След това дошъл на помощ на изпадналия в беда Мундо при Маргоплан (Кюприя на р. Морава) и разбили 10 000 войска на „българския войвода“ (Енодий), военачалника на Илирик Сабиниан (син на Сабиниан Велики). Мундо преминал на служба при Теодорих Велики в Италия.
image
Бронзова статуя на

Теодорих Велики 

от Peter Vischer в Хофкирхе Инсбрук
Това сражение на р. Морава през 505 г. (Комес Марцелин) или 504 г. (Касиодор) между българите на Сабиниан и готите на Пеца и Мундо се сочи като най-кръвопролитното сражение по онова време. Тицианският епископ Енодий пише в панагирика си към Теодорих Велики: „Сблъскали се два народа, които никога не са се плашили от смъртта. Чудили се един на друг, че се намират равни на себе си и че в човешкия род Гот се осмелява да противостои на Българин и Българин на Гот. Най-сетне готите победили“ тези, които „преди това поражение си мислеха, че светът им е отворен навсякъде“. "След това двете римски империи се върнали на старата си граница". „Италия отново заела Сирмиум, след като Теодорих победил българите“, пише през 504 г. Касиодор, министърът на Теодорих Велики, респ. „страшните по целия свят българи“, както пише в писмото си до Римския сенат през 526 г. крал Атанарих.

Гражданската война в защита на вярата

Нападенията на българите (мизите) и скитите в Илирик не преставали, тъй като са завзели Тракия почти до Цариград - „В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят“, пише на карта от анонимния Равенски космограф от 6-ти век. За отблъскване на техните набези към столицата, до 512 г. Анастасий I доизградил 70 километровата en:Дългата стена (Анастасиева стена) от гр. Деркос на Черно море до 6 км западно от гр. Силимврия на Мраморно море (започната през 469 г. от Лъв I Тракиец), както пише Зонара в житието на Анастасий.

Анастасий I се възползвал от поражението на българите, които под водителството на Сабиниан са отстоявали свободата си на р. Морава в Горна Мизия, за да отстрани техните тракоилирийски владици. Той заточил на един остров в Беломорието владиците им на Ниш, Сердика, Охрид, Пауталия (Кюстендил) и Никопол (на Йонийския залив) (залива Арта в Епир), като ги заменя с протежета на Цариградския патриарх.

Consul Флавий Виталиан от "провинция България", magister militum praesentalis

По нареждане на Анастасий, неговият племенник и командващ Тракийската армия на Империята magister militum per Thracias Хипатий намалил финансовата издръжка на мизийските федерати, което предизвикало тяхното негодувание. През 513 г. православните автономни събратя от Скития, Мизия и други области на българите под римска власт в Илирия се обърнали за помощ към командващия войските на федератите в Мизия Виталиан († 520) да се вдигне против омразния на народа „безбожник“ император Анастасий I в защита на петимата заточени български владици и против засилването на влиянието на монофизитите в Константинопол под протекцията на Анастасий. Тълпата в града скандирала на хиподрума: „Друг император на ромеите!”

Виталиан e бил мизиец, родом от гр. Залдаба (Шумен) от Долна Мизия (Малка Скития, Добруджа). Той е син на комита (комеса, ръководителя) на федератите в Мизия арианина Патрикол, малкият син на арианина княз Аспар. Йордан нарича Виталиан скит, а Йоан Малала – тракиец, което по това време е синоним на гет. Комес Марцеллин също го нарича скит (Vitalianus Scytha), но като коментира убийството на римския пълководец Кирил от Виталиан с "гетския му нож’’, подчертавал, че го смята и за гет с аланска кръв, затова можел да бъде считан и за гот. Като гот го определя „еднозначно” и Захарий Ритор. Виталиан, внукът на някога могъщия Аспар, хранейки недвусмислени надежди за императорския престол, се възползвал от всеобщото недоволство от Анастасий, за да поведе борба срещу него под лозунга за чистота на православната вяра и против неговите монофизитски тенденции и отстъплението му от позициите на Четвъртия вселенски събор (Халкедонския събор). Тази негова тактика му осигурила поддържката на ортдоксалното духовенство в Константинопол и Рим, в т.ч. на крал Теодорих Велики в Равена и на ревностния халкедонист папа Хормизд.

През 514 г. Виталиан повел войските на "хуните" от Скития и "българите" федерати от Мизия към Константинопол и завзел Мизия, Скития и Тракия. По пътя на войските населението се вдигнало на въстание в защита на вярата си и армията на Виталиан нараснала над 60 000 души. Войската на хуните и българите Комес Марцелин нарича "римска". Виталиан без проблем преодолял безпрепятствено Дългата стена, убил командирите Константин Целерин и Макренцих и разположил войските си от Черно до Мраморно море. Поради липса на обсадна техника, Виталиан влязъл в преговори с Анастасий. С дълги колебания и подкупване на командирите на Виталиан, които преговаряли с него, Анастасий приел условията на Виталиан да освободи заточените български владици и да свика под егидата на папа Хормизд нов Вселенски събор за възстановяване на принципите на Халкедонския събор от 451 г. Другото условие – Виталиан да бъде назначен за военен наместник magister militum на Тракия - не било удовлетворено, но за сметка на това „несправедливият военен наместник на Тракия” Хипатий бил уволнен и бил назначен за нов опитният пълководец Кирил. Виталиан потеглил обратно към родината си „провинция България“ (Добруджа), както съобщава архиепископът на гр. Никиу в Долен Египет Йоан Никиуски (7 в.) в неговата Chronographia.

"Le General Cyrille se rendit dans une ville appellee Odyssus et y demeura, et Vitalien dans la province Bulgarie", Ibidem p. 378.4, „La Chronique de Jean, eveque de Nikiou: notices et extraits des manuscrits de la Bibliotheque Nationale”. Texte etiopien publie et traduit par M.H. Zotenberg, NEBN, Paris 1879. P. 378 / Paris 1883; „The Chronicle of Ioannis Bishop of Nikiu.”, Translated by R. H. Charles, 1916

Анастасий обаче нямал намерение да изпълнява обещанията си и дал секретни инструкции на Кирил, който вече бил успял да отвоюва Одесос и някои други позиции, да арестува Виталиан. След като узнал за това, Виталиан нападнал изненадващо през нощта Одесос и убил Кирил в леглото му с „гетския си нож“. Като научил за убийството на Кирил, Анастасий обявил Виталиан чрез Сената за враг на отечеството, назначил отново племенника си Хипатий за командващ на 80 000 Тракийска армия и го изпратил към Одеса, където той се разположил на стан.

Виталиан повикал на помощ хунобългарите около Дунава и през 515 г. отново ги повел заедно с българите федерати от Мизия към Тракия и Константинопол, като този път завзел и Одесос (Варна) и Анхиало (Поморие). В Мизия и Тракия императорските войски действали като в чужда страна. Тракийските хунобългари заловили няколко римски пълководци, вкл. и Хипатий и го продали на Виталиан. С умело ръководене на войските край Одесос силите на Анастасий били разгромени и дали 60 000 убити войници и офицери, после Виталиан превзел и Аполония (Созопол). Малала и Евагрий сообщават, че целта на Виталиан този път вече е била ”да завладее царството”. Виталиан продължил похода си към Константинопол този път и по море и с 200 бойни кораба навлязъл в залива Стения на Босфора. Войската на българите федерати го обявила за император, в Константинопол избухнало въстание и населението също го провъзгласило за император с викове "Добре дошъл, Императоре!" Народът бил бунен от монасите, а и част от аристокрацията стояла на страната на метежниците. Анастасий избягал в едно предградие на столицата и бил принуден отново да преговаря. Въпреки големите тактически предимства и този път Виталиан не успял да доведе успеха си докрай. Отново бил даден грамаден откуп, Виталиан бил обявен за magister militum per Thracias и консул, двете страни се заклели във вярност, а Анастасий – че ще възстанови Македоний II и ще свика Вселенски събор 1 юли 515 г. под ръководството на папата.

Уплашен от православните илирийски войници и силата на въстанието в Софийско и Кюстендилско, Анастасий освободил владиците Домнион Сердикийски и Евангел Кюстендилски. Алцис Никополски и Гаян Нишки били вече умрели по време на заточението, а Лаврентий Охридски бил още задържан. Виталиан отново вдигнал обсадата на Константинопол и отвел войските си към Мизия. Анастасий от своя страна отново вероломно нарушил клетвата си, за което бил наречен ”лъжец” и ”клетвопрестъпник”, макар че според него "Съществува закон, който предписва на императора да лъже и да нарушава клетвата си, ако това е необходимо за благополучието на Империята" (Теофан Изповедник). От своя страна Виталиан подтикнал хуните савири да извършат опустошения в Мала Азия и Армения. Това компрометирало каузата на Виталиан, който досега успявал да спечели общественото мнение на голяма част от аристокрацията и плебса в Константинопол. Анастасий веднага се възползвал от ситуацията и през 516 г. лишил Виталиан от поста ”magister militum per Thracias” и другите привилегии, като назначил за командващ тракийската армия магистър Руфин.

За трети път Виталиан потеглил към столицата по суша и по море, като корабите на готите, хуните и скитите пак стигнали до Залива Стения при Галата. Двамата пълководци magister militum praesentalis Патриций и Йоан отказали да излязат срещу нападателите и Анастасий ги изгонил, като възложил командването на флота на екс-префекта и министър на финансите адмирал Марин. Този път сражението се решило от огромния римски флот на Марин, който използвал химическо съединение, изобретено от Прокол Атински, за запалване на корабите. Така флотът на Виталиан бил потопен без стълкновение, а след това отстъпващата му в безпорядък сухопътна армия била разгромена в няколко сражения. Особено се проявил генерал Юстин, бъдещият император (Комес Марцелин го счита дори за действителния командващ флота и сражението). Оръженосците на Виталиан Анастасий и Доминик били заловени, осъдени и обезглавени в Цариград, а хунът Тарак, който беше убил Кирил – изгорен жив. Самият Виталиан успял за една нощ да достигне и да се укрие в Анхиало, а после в родината си Добруджа.

Този развой на събитията в Тракия, Мизия и Скития обаче веднага предизвикал ответната реакция на българите в Илирия през 517 г., които се вдигнали на въстание откъм Видинско, Софийско и Кюстендилско, дошли и завзели "Долната земя Охридска" и цяла Македония. Комес Марцелин съобщава за същото в своята Хроника за 517 г., че гетските конници са оплячкосали двете Македонии, Тесалия до Термопилите и Стария Епир.

За да се изгладят църковните разногласия скитите, респ. българите продължили да настояват да се събере църковен събор, който да разгледа претенциите на двете страни. Анастасий се съгласил и в писмо до папа Хормизд писал, че иска "поради настаналото в скитските области съмнение върху православната вяра, да свика синод в Хераклея, в провинция Европа, който да установи правата вяра". По настояването на Теодорих Велики, който симпатизирал на сънародниците си българи по въпроса за вярата, папа Хормизд изпратил на събора епископ Енодий и архидякон Виталиан. Събрали се 200 души представители от различни страни, но след като били подложени на упреците на Анастасий I и цариградския владика Тимотей, които даже и не посмели да се явят на събора, те се разотишли без да вземат решение. За тази си постъпка Анастасий бил наречен от народа "клетвопрестъпник", загдето изневерил на вярата на родителите си, и "лъжец", но той отговорил, че когато императорът се намира в нужда, може да лъже и клетвопрестъпничи.

След смъртта на Анастасий I през 518 г. император станал Юстин I (450-527) - на 68 годишна възраст, но все още неграмотен – владеел само разговорен латински, а на гръцки се подписвал с шаблон. Той е бил тракийски селянин (син на Изток и Бегленица), родом от село Бедряна, Кюстендилско. Юстин успял да се издигне в армията от прост войник до генерал и после до командир на Преторианската гвардия. Юстин осиновил и образовал племенника си Юстиниан, също родом от Македония. През 518 г. патриарх Йоан II бил принуден тържествено да признае Халкедон. Константинопол практически приел програмата на Виталиан за единение с Рим под егидата на папата. Папа Хормизд и Теодорих Велики били поканени на посещение в Константинопол. През 519 г. папата изпратил делегация, която носела неговото мнение - с искане за проклинане на Зенон и Анастасий. Под натиска на Юстин условията били подписани от патриарх Йоан II безпрекословно, а Рим постигнал привидна пълна победа над Константинопол.

За по-голяма сигурност и за да предотврати организирането на поредното въстание, през 519 г. Юстин гарантирал амнистия на потенциалния метежник Виталиан и го направил magister militum praesentalis, а през 520 г. и Консул, което предполагало завръщането на Виталиан от Добруджа в Константинопол. Виталиан бил посрещнат с почести от Юстин и Юстиниан.

Юстиниан през 520 г. организирал убийството на Виталиан от гвардейците в двореца - седем месеца след началото на неговото консулстване (според Прокопий), за да го премахне като опасен конкурент за престола и заел неговите длъжности и чинове.

Според официалните църкви в Рим и Константинопол, Виталиан предизвикал гражданската война в Империята в "защита на православието" и срещу монофизитските уклони на Анастасий I, който изоставил халкедонските утвърждения и приел Емотикона на Зенон. В същото време Виталиан бил внук на убития от Зенон радикален арианин Аспар и е водил борбата срещу Анастасий в защита на заточените от него илирийски владици. Негови могъщи покровители били както ревностният халкедонист папа Хормизд, така и господарят на Италия, радикалният арианин крал Теодорих Велики. След възтържествуването на халкедонизма в Цариград обаче, Виталиан енергично защитавал пред папата скитските монаси и тяхната редакция ”един от Светата Троица е страдал тялом”, които обвинявали ортодоксалния св. Патерн в несторианство, а българите масирано завзели Илирия. Обстоятелството, че само 15 години след смъртта на Виталиан православните хунобългари в Илирия, чиито православни владици бяха заточени от Анастасий I, извоюваха своята пълна църковна независимост от Римското и Константинополското православие, говори, че в основата на църковните борби са стоели и зараждащи се национално-освободителни движения в Империята и че еретиците и инакомислещите са се ръководили и от други местни мотиви в своето поведение.

БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ ХРИСТИЯНИ ПРЕДИ БОРИС

Кубрат е кръстен като малък в Цариград, но това не означава, че и преди това родителите му не са били християни. Предполага се, че и синът му Аспарух е християнин.

Първият и единствен канонизиран български цезар католик

Акад. Йордан С. Иванов

Тервел се оказва първият официално канонизиран български владетел.
image
Печатът на Тервел
http://bgsviat.narod.ru/drevnobulgarskaistoria/curkva.htm
image
Той е канонизиран за светец от западната църква под името Свети крал Травелий - съобщава римският кардинал Цезаре Бароний.

Ако в битката при Поатие, Карел Мартел спира арабите и разбива една шестхилядна армия, то българските владетели Тервил и Кормисош побеждават над 100-хилядната армия от сарацини и само във финалното сражение между българи и араби, жертвите на мюсюлманите възлизат на над 33 хиляди. Изследвайки значението на тази баталия, откриваме причината, защо именно йезуитския военен орден на римокатолическата църква е оценил достойнствата на българския владетел Тервел.

Затова съвсем не е случайно и изобразяването му като крал – светец, в манастирите на Лозен, Зограф, Бельовата църква край Самоков и много др.

Тервел
Уикипедия

На намерените досега изображения, Тервел е изобразяван с християнски символи.
На печатът на Тервел, открит през 1972 г. е гравиран древен надпис, който гласи:

"Богородице, пази кесаря Тервел"

...

Според Паисий Хилендарски - Тервел е светия. Той е от рода Дуло - стар християнски род (поне от Кубрат). Та - кого е "покръствал" Борис?

Пресиан

В Надписът от Филипи е титулован „от Бога архонт."
image
Пресиянов надпис от Филипи
image
Борис е от рода на предшественика си Пресиян. Същият, наречен "от Бога архонт" в каменните си надписи.
Така че Борис не е покръстил дори и собствения си род. Ако видим, кои религиозно-политичеки партии във Византия и България са имали практика да препокръстват "еретици" - нещата със събитията при Борис доста ще се изяснят.

Омуртаг също е изобразен с християнски символи

Всичките му каменни надписи започват с кръстен знак.

"Канасубиги Омуртаг е от Бога архонт в земята гдето се е родил."

- колона от Чаталар.

Изобразен е с корона увенчана с кръст, и държи скиптър - кръст:
image
Медалион на канасубиги Омуртаг
http://bgsviat.narod.ru/drevnobulgarskaistoria/curkva.htm
Когато се повтаря, че Омуртаг преследвал християнството, първо трябва да се види, откъде и какви точно са сведенията, че бил "гонител на християните" и кой го нарича така. В религиозните войни във Византия - в които и българите участват - всяка партия е наричала противниците си "гонители на християнството".

А кой е еретик зависи от това кой кандидат-император и кой кандидат-патриарх се домогват до престола. Противниковата партия автоматично става "еретици". После - обратното.

Християнството на Омуртаг

инж. Емил Живков - Зиези

Омуртаг е преследвал новата мода - юдейохристиянството, преследвал е българите ренегати в държавата си, които са се увличали по византийската фарисейщина, но това не означава, че не е бил християнин.

Цялото управление на Омуртаг преминава в епохата на византийски императори иконоборци, които са еретици за дошлите след тях византийски императори.

Черкви от времето на Омортаг

И академичната наука твърди, че под голямата базилика в Плиска има християнски мавзолей - църква. Множество други черкви са отнесени към по-късен или по-ранен период от науката, само защото имаме историографската клише, че българите преди борис били езичници.

Дори Златната черква, която уж била строена от симеон, всъщност не е строена от него. Мраморните й колони са надраскани с древни графити на свастики и трискели.

В една военна крепост до днешното село Хан Крум, Шуменско - строена от Омуртаг - шуменски археолог откри християнски храм.

Така наречения Симеонов дворец е като колиба в сравнение с огромната сграда от времето на Омуртаг, за която археолозите не смеят нищо да кажат.
image
Църквицата под могилата на Омортаг
В този  

"Аул на Омуртаг

са открити цели две черкви, а вероятно под долната могила ще се открие още една. Археолозите упорито ги обявяват за "готски черкви".
Според проучваниета на проф. Асен Чилингиров, едва в средата на 19-ти век руски богослови забелязали, че векове наред след покръстването на киевския велик княз Владимир Светославович и Киевска Рус,

 в най-старите руски църковни летописи се е употребявал и „неправославният“, „полуарианският“, „еретическият“, българо-готският Символ на вярата,

според който Бог-Син и Светият Дух са „подобносъщни“, вместо „единосъщни“ с Бог-Отец.

”Полное собрание русских летописей”, издаваемое постоянною историко-археографической комиссиею Академии наук СССР, т. I, „Лаврентьевская летопись”, вып. 1: „Повесть временных лет”, Ленинград 21926, кол. 112





Гласувай:
7



1. shtaparov - Тайните на древността
26.06.2011 22:07
Според "Анализа" името Тразерик /княз на Сирмиум през V-VI в./ означава Триверик /Триверий,Тривелий,Тервелий/-това е друг,по-ранен наш владетел,носещ същото име като Кесаря Тервел. Названието Урфила,което виждаме върху несъмнено неговия печат,вероятно не е лично име,а ранно-Българска църковна титла от времето на Арианството и Гностицизма /Тервел е изповядвал явно точно такава форма на християнство/. Тази титла е Пурфила
/Първила,Первола/-през "Първата" Българска държава Българския патриарх е бил наричан Первол /Первола,Първаря,т.е.-Първият/! Значи,щом Урфила не е име,а титла /Первола,Перволъ/,неговото лично име е вътре в центъра на печата,и е скрито в монограма. Който успее да разчете правилно този монограм,ще научи истинското лично монашеско име на Первола,т.е.- на първия Български патриарх,назначен на този висок пост през IV в. Хората от неговото паство са го наричали Первола /Патриарха,Първия предстоятел/,а не с църковното му име. Ето тайните,които научаваме с помощта на "Ангеловия анализ",уважаеми читатели.
цитирай
2. sparotok - !
09.07.2012 02:04
Хубава информация, но трябва да се попресее.

Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nestinar
Категория: Други
Прочетен: 1210117
Постинги: 382
Коментари: 1139
Гласове: 2614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031