Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2011 12:20 - Русия унищожи България през 968-971. Табутата в българската история
Автор: nestinar Категория: История   
Прочетен: 11631 Коментари: 18 Гласове:
16

Последна промяна: 30.06.2011 00:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image
Русия два пъти унищожава българската държавност. Първия път, екзекутор на България е кървавият езичник Светослав през 968-971 година.
image
Святослав Игоревич 
Светослав избива безмилостно над 300 български болярски рода и обезглавява държавата по същия начин както я обезглавяват 10 века по-късно комунистите под руски контрол. Какво се е случило в тази далечна и драматична за Родината ни епоха може да прочетете тук:
Причините, довели до византийско-руския съюз против България, са анали­зирани нееднократно. Насочвайки внима­нието си към Киевска Рус, Никифор II Фока е ръководен от желанието да противопос­тави на България силен и недостатъчно познат за българите противник. Вероятно още при цар Симеон между България и Ки­евска Рус са съществували връзки, но все пак Византия е имала по-солидни позиции и възможности за влияние в руския поли­тически живот. От времето на византийско-руския договор от 911 г. в имперската армия присъства наемната варяго-руска дружина. Контактите меж­ду Киевска Рус и Византия се засилват след покръстването на княгиня Олга (944-964) в Константинопол (955).
image
Император Никифор Фока
Византия насочва вниманието си към младия и войнствен княз Светослав Игоревич (964-972). Току-що поел властта от майка си Олга, Светослав става изразител на най-агресивните среди от руско-норманската знат. Той се отнася насмешливо към верските възгледи на Олга, приемай­ки Христовото учение за религия на сла­бите.
image
Княгиня Олга
Никифор Фока изпраща при Светослав, Калокир, син на протевона (управителя) на Херсонес. Този млад и амбициозен арис­тократ вече е бил с дипломатическа мисия при немския император Отон I.
image
Oтон I
 Сега Ни­кифор Фока му гласува още по-голямо доверие, като му дава и високата титла пат­риций. Чрез Калокир руският княз полу­чава 15 кентенария злато. Изчисленията показват, че сумата не е достатъчна за на­емна войска, по-голяма от три-четири хи­ляди души. Така е, защото византийското правителство вижда в княза не обикновен вожд на наемници, а политически партньор с по-широки характеристики. Златото е личен дар за княза, докато за войските му е предназначена плячката, която ще бъде придобита в България.

Светослав изненадващо дебаркира със своите ладии в Дунавската делта. Това ста­ва не в началото на лятото на 968 г., както често се твърди, а най-вероятно през ав­густ (Йоан Скилица). Лъв Дякон съобщава, че войските на киевския княз наброяват 60 хиляди души {без да се броят наемни­ците!), чието ядро е княжеската дружина от около 10 хиляди воини. Светослав води ог­ромни за времето си сили, използвайки зна­чителния демографски потенциал на рус­ките славянски племена.

Руското нападение е изненадващо за българите. Когато Светослав навлиза в Дунав, срещу него цар Петър изпраща 30-хилядна войска. Българите са разгромени от русите още в първото го­лямо сражение, а спасилите се от бойното поле се затварят зад яките стени на Дръстър. При вестта за поражението цар Петър получава апоплектичен удар и на практика става неспособен да изпълнява функциите си на държавен глава. Той при­ема монашески сан и се оттегля в манас­тир. Само след няколко месеца царят чер­норизец умира (30 януари 970 г.). Така България губи опитен и обигран политик, койо независимо от своите грешки и сла­бости води държавните дела повече от че­тири десетилетия.
image
Печат на Св. цар Петър I Български
Последвалите действия водят до завла­дяването на част от североизточните бъл­гарски земи. Руският хронист твърди, че Светослав завзема 80 града по Дунава. Във всеки случай руското заво­евание все още не включва столицата Ве­лики Преслав. Независимо от болестта на цар Петър българското правителство по­не донякъде се съвзема от тежкия удар. Каква е съпротивата срещу нашествието е трудно да се каже, но според руската ле­топис именно по внушение на българите печенезите нахлуват в руските земи и бло­кират столицата Киев. Светослав е прину­ден да прекъсне победоносната си кампа­ния и да се върне бързо назад.

Неочакваното поражение на български­те сили във войната със Светослав прави силно впечатление в Константинопол. Никифор Фока е неприятно изненадан от бър­зото развитие на руско-българската вой­на, за която се е предвиждало да бъде дъл­га и изтощителна и за двете страни. Рязката промяна в ситуацията принуж­дава императора да търси сближение с българите. Византия няма достатъчно си­ли за война на север, доколкото през 968 г. действията срещу арабите са в апогея си, а в Южна Италия продължава конфлик­тът с немците. Сведенията за поредните българо-византийски контакти са лаконич­ни и противоречиви. Колко време отнемат тези преговори и какви са резултатите им, можем само да гадаем, но в някакъв вид старото приятелство поне в декларативен вид е възстановено. По същото време бо­лестта на цар Петър се влошава, той при­ема монашеството и не след дълго умира. Тогава византийското правителство позво­лява на неговите синове Борис и Роман да се завърнат във Велики Преслав. Ако империята наисти­на е виждала в Борис и Роман гаранция за запазването на мира, това се е дължало на желанието във Велики Преслав да доми­нират достатъчно познати политически си­ли и личности. В този смисъл и неопит­ността на Борис II очевидно е приемана като условие, че от българска страна няма да последват неприятни изненади. Възцаряването на Борис II не носи така нужната на страната стабилизация. Прекарал цели шест години (и то годините, в които се оформя като лич­ност!) във византийската столица, той на практика не познава ситуацията в страна­та си и вероятно лесно става зависим от противоборстващите групировки.
image
Смъртта на цар Петър и завръщане на синовете му от Константинопол
През лятото на 969 г. Светослав все още е в Киев, включително по време на смърт­та на неговата майка, княгинята и бъдеща светица Олга-Елена (11 юли с. г.). Преди кончината си Олга, подкрепяна от своите приближени, обсипва с упреци Светослав. Част от руската знат не одобрява авантю­ристичните походи, включително и този в България. Светослав обаче е непоколебим, той стига дотам да заяви, че не желае пове­че да управлява от Киев, а от Преславец -там била средата на неговата земя, т. е. на замисляната вече фантастична държава от Балтика до Византия. Князът представя завзетия български Преславец като истин­ски рай, където „се стичат всякакви бла­га: от гръцката земя злато, коприна, ви­на и различни плодове, от чехите и угри-те – сребро и коне, от Русия пък – кожи ивосък, мед и роби”. Лъв Дякон свидетелства, че след нападението над България Светослав и приближените му „не искали да се връщат в страната си, но, възхитени от благо­денствието на тези земи, съвсем пренеб­регнали сключения договор с император Никифор и сметнали, че за тях е изгодно да останат и завладеят тази страна “. Воден от подобни намерения, Светослав се готви усилено за втория си поход, ко­ето отнема поне няколко месеца.
image
Руското нашествие в България
Завръщането в България е осъществе­но с привличането на допълнителни сили, включително нови групи наемници от Скандинавия. Според руския летописец съпротивата сега е много по-упорита. В за­вързалата се битка „българите започнали да надделяват “, което показва, че пре­славското правителство все пак не е така бездейно, както се приема обикновено. И този път численото надмощие и опитът на варяго-руските мъже на кървите си каз­ват думата, а българската войска отново е разгромена. Североизточната част на стра­ната, включително Дръстър и столицата Велики Преслав, попада под режим на рус­ка окупация. Това става в резултат на теж­ки боеве.

В определен момент двете страни стигат до спо­разумение, наложено от Светослав с гру­ба сила. По-късните събития показват, че Борис II запазва известна власт, а не само нейните символи и инсигнии. Споменава се за български части под руско командва­не, както и за крепости, оставащи под конт­рола на български градоначалници.

Темата за Светослав е използвана по-късно за примитивна про­паганда. Усилията на ред български граж­дански и военни историци да представят Светославовата агресия като начало на ве­ковната българо-руска(=сьветска) бойна дружба са неприкрито тенденциозни и от­кровено несъстоятелни. От своя страна до­ри и авторитетни руски (съветски) изсле­дователи не могат да преболедуват тради­ционното имперско мислене, твърдейки, че Светослав не искал да завладее България, а само тъй нужната на Киевска Рус Дунав­ска делта (?!) – при все че тя е неразделна част от същата тази държава България, към която князът има едва ли не най-приятелски намерения…Действията на Светослав са насочени срещу суверенна държава, която с нищо не му дава повод за война. Отначало те са свързани с грабеж и директна услуга за тре­та страна – Византия. Най-меко казано, то­ва е агресия и плен руски.image
Zar (Emperador) de Bulgaria Boris II
стенопис
http://www.extremecentrepoint.com

Когато повторно нахлу­ва в България, киевският княз вече има още по-опасни намерения. Мнимият съюз е ка­тегорично неравноправен. Борис II продъл­жава да резидира в столицата Велики Пре­слав, но в нея е разположен силен руски гарнизон. При това през пролетта на 971 г. Йоан Цимисхи среща българския цар във външния град на столицата, докато ук­репеният царски дворец явно още от 969 г. е в руски ръце. Обстоятелството, че през 971 г. Светослав е в Дръстър, съвсем не означава, че той едва ли не великодушно е отстъпил Преслав на цар Борис – може би в конкретната ситуация това е чисто стратегически ход. От друга страна, Дръстър не е просто една силна крепост, а представлява своего рода партнираща столица. Факт е, че през 971 г. Светослав в Дръстър екзекутира голям брой българ­ски боляри. ((според изворите 300!) – да си припомним какъв потрес предизвиква съ­общението на Григорий Цамблак за убийството на 100 видни българи от турците в 1393 г.). Това също ни навежда на мисълта, че съюзът е основан на факти­ческото заложничество на българския цар и най-видните личности от неговото об­кръжение. Светослав смята партньорството си с Борис II за временно. То му е необходимо до постигането на решителна победа над империята, която би открила перспектива за нови споразумения и реша­ване на вече открития български въпрос. Твърдението, че „Преславец” (някои уче­ни допускат, че става дума дори за Велики Преслав!) е средата на моята земя, показва княза „варяг″ във всеки случай не като български съюзник и радетел на сла­вянско братство, а като откровен завое­вател. Тези намерения на Светослав ста­ват още по-неприкрити след смъртта на Никифор II Фока, когато неговият приятел Калокир е още по-настойчив в намерени­ята си да завземе византийския трон с рус­ка помощ. Тоест Светослав разполага с об­лечен в някаква легитимна форма мотив да завладее България, обещана му от Калокир като бъдещ византийски василевс. Така от агресор, окупатор и тираничен съюзник на Борис II киевският княз съв­сем естествено започва да се превръща, ако използваме емоционалния език на стари­те автори, в чужд поробител.

Водейки голяма и разноплеменна ар­мия, през пролетта на 970 г. Светослав нахлува в Източна Тракия. Варда Склир увлича нападателите в засада и им нанася тежко поражение.
image
Провъзгласяването на Варда Склир за Император

Византийският успех остава неоползотворен поради въс­танието на Варда Фока в Мала Азия. Склир с част от войските е изтеглен от европейската част, за да се сражава про­тив узурпатора. Руските набези са подно­вени, а оставеният начело на византийс­ките войски в Тракия магистър Йоан Куркуа не се оказва на висота. Съпротива оказват и българските власти в онези земи, които не са под режим на пряка рус­ка окупация. Известен е случаят с Плов­див – градът отказва да се подчини на Све­тослав, след което е атакуван и превзет. Разправата с непокорните се изразява в жестоки репресии (хиляди хора са наби­ти на кол) и разрушаване на града. През достатъчно отдалечената 1114 г., когато Анна Комнина заедно с баща си импера­тор Алексий I Комнин посещава Пловдив, този някога голям и хубав град все още не се е съвзел от разрушенията на таврите и скитите (т. е. русите) в старо време.
image
Импера­тор Алексий I Комнин

Самоувереността на Светослав и хората му става все по-силна, което при­нуждава император Йоан Цимисхи сам да се заеме с отблъскването на руската зап­лаха.

В края на март византийската армия, во­дена от самия император, потегля към Ве­лики Преслав. Ромеите, които винаги са се бояли от влизането в дебрите на Балкана (включително няколко години по-рано при Никифор II Фока), сега необезпокоявано преминават източните старопланински проходи. ромеите са допуснати, а може би и дори водени по опасните планински пъти­ща от българи, доверили се на деклараци­ите на императора че идва като съюзник християнин срещу езичниците руси. Явно такова е било и поведението на българите на юг от Балкана, където армията на Цимисхи се движи свободно, без да се налага да превзема български крепости.

Армията на Цимисхи достига Велики Преслав на 12 април 971 г. Ако вярваме на Лъв Дякон, русите наистина са изнена­дани, сред тях дори настъпва суматоха. Най-вероятното обяснение е, че те са раз­читали да бъдат известени за ромейското придвижване от българите. Това обаче не става, а руското командване е лишено отнепосредствена информация за конкретна­та военна кампания. Въпреки това пред стените на Велики Преслав се завързва ожесточена битка. Руската пехота търпи големи загуби и е принудена да побегне зад стените на българската столица.Калокир, който по това време е в Преслав, панически заминава за Дръстър, може би за да повика Светослав с главните сили. На 13 април с помощта на стенобойни маши­ни и стълби калените войници на Цимис­хи проникват в града. Те овладяват външ­ния град, а руският воевода Свенкел (Свенелд) се затваря във вътрешната крепост. Русите се съпротивляват ожесточено и находчиво, устройвайки клопки на напа­дателите. Тогава в крепостта са хвърлени запалителни вещества (вероятно гръцки огън), с което по-нататъшната отбрана ста­ва невъзможна. Свенкел с оцелелите си войници успява да си пробие път и да побегне към Дръстър.
Във външния град на българската столица Йоан Цимисхи открива Борис II, с когото той разговаря като с господар на българи­те. Царят е заедно със съпругата си и две­те си невръстни деца. Царят по­лучава приятелски уверения, че ромеите идват като съюзници и че за тях врагове са единствено русите. Реалната власт на Бо­рис II обаче не е възстановена, а царската съкровищница е поставена под разпореж­дането на императора. Фактически Борис се превръща от руски в ромейски почетен пленник и заложник за поведението на бъл­гарската знат.

На 23 април (Гергьовден) Цимисхи е край Дръстър, пред чиито стени според Лъв Дякон го очаква 60-хилядната руска войска. Кървавата битка завършва с теж­ко поражение за русите. Оцелелите се ук­риват в здравата дунавска крепост, а Ци­мисхи изгражда укрепения си лагер на ед­на височина (може би дн. Меджиди табия). Скоро пристига и огненосният ви­зантийски флот, което въодушевява роме­ите и носи униние в руския лагер. Ладии­те веднага са скрити в подножието на кре­постните стени. Светослав попада в пъл­на блокада, за която не е подготвен. В Дръстър няма дори достатъчно хранител­ни припаси. Византийско-руските схват­ки пред Дръстър продължават близо три месеца, при което силите на Светослав се топят от ден на ден. На свой ред Цимисхи засилва армията си, призовавайки пред Дръстър гарнизоните, оставени преди то­ва в другите крепости в района. Светос­лав прави дързък нощен излаз, за да се снабди с припаси, но постепенно над ар­мията му надвисва сянката на глада. Не помагат нито опитите за създаване на соб­ствена конница (слабото място в руската военна тактика), нито езическите жерт­воприношения и екзекутирането на подо­зираните в измяна български боляри. Лъв Дякон споменава и за човешки жертвоп­риношения с български младенци (бебе­та).

Битката, решила изхода на ця­лата война, е на 21 юли 971 г. Русите да­ват много жертви, а храбрецът Анемас (покръстен арабски принц) успява да рани тежко в рамото самия княз.След тежкото поражение русите се съг­ласяват на преговори. Условията на дого­вора отразяват пълната византийска побе­да – киевският княз се заклева да бъде съ­юзник на империята, като декларира отка­за си от претенции към Херсонската тема (Крим) и България. На русите великодуш­но е позволено да се оттеглят в родината, като са снабдени с хранителни припаси.

Скоро русите потеглят по обратния път към Киев, но се налага да пре-зимуват при устието на Днепър. През про­летта на 972 г. Светослав се опитва да про­дължи пътя си, но при Днепърските праго­ве (т. е. северно от днешния гр. Запоро-жие, Украйна) попада в печенежка засада. Тук князът намира своята гибел, а от чере­па му по заповед на печенежкия каган Куря е изработена обкована със сребро чаша – свидетелство за близостта на печенежките вярвания до онези на старите българи.
Цар Борис II е официално развен­чан, като му е заповядано да снеме цар­ските знаци (тиара, багреница, червени ботуши и пр.), което става на специална це­ремония в императорския дворец. Борис получава високата титла „магистър”, до­като за Роман не се споменава нищо спе­циално. Двамата братя остават под особен надзор, продължил до бягството им през 978 г. Така от византийска гледна точка България престава да съществува като су­веренна държава, а административното й преустройства трябва да я превърне (пър­вите стъпки в тази посока са вече направе­ни) в неразделна част от византийската им­перска територия.


image



Гласувай:
18



1. sparotok - уточнение
28.06.2011 21:35
Малко уточнение, Светослав е украинец, той няма нищо общо с днешните руснаци, които по негово време са наричани московити и венди ( финландците все още казват на днешните руснаци венелейнен - http://en.wiktionary.org/wiki/ven%C3%A4l%C3%A4inen

Хората на Светослав - старите украинци са нашите най-близки роднини, те направо подивяват от гняв, ако някой ги нарече руснаци ( макар това да е било името им в древността)...хич не обичат потомците на московитите.


Светослав не е изглеждал като снимката горе, а по-скоро така, както са изглеждали старите българи - с бръсната глава и кика.

Ето изображение направено по описанията на летописците

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/c/c8/Sviatoslav_sculputre.jpg

Sviatoslav's appearance has been described very clearly by Leo the Deacon, who himself attended the meeting of Sviatoslav with John I Tzimiskes. Following Deacon's memories, Sviatoslav was a blue-eyed caucasian male of average height but of stalwart build, much more sturdy than Tzimiskes. He shaved his blond head and his beard but wore a bushy mustache and a sidelock as a sign of his nobility.[13] He preferred to dress in white, and it was noted that his garments were much cleaner than those of his men, although he have had a lot in common with his warriors. He wore a single large gold earring bearing a ruby and two pearls.[14]


цитирай
2. nestinar - Малко уточнение, Светослав е ук...
29.06.2011 07:37
sparotok написа:
Малко уточнение, Светослав е украинец, той няма нищо общо с днешните руснаци, които по негово време са наричани московити и венди ( финландците все още казват на днешните руснаци венелейнен - http://en.wiktionary.org/wiki/ven%C3%A4l%C3%A4inen

Хората на Светослав - старите украинци са нашите най-близки роднини, те направо подивяват от гняв, ако някой ги нарече руснаци ( макар това да е било името им в древността)...хич не обичат потомците на московитите.


Светослав не е изглеждал като снимката горе, а по-скоро така, както са изглеждали старите българи - с бръсната глава и кика.

Ето изображение направено по описанията на летописците

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/c/c8/Sviatoslav_sculputre.jpg

Sviatoslav's appearance has been described very clearly by Leo the Deacon, who himself attended the meeting of Sviatoslav with John I Tzimiskes. Following Deacon's memories, Sviatoslav was a blue-eyed caucasian male of average height but of stalwart build, much more sturdy than Tzimiskes. He shaved his blond head and his beard but wore a bushy mustache and a sidelock as a sign of his nobility.[13] He preferred to dress in white, and it was noted that his garments were much cleaner than those of his men, although he have had a lot in common with his warriors. He wore a single large gold earring bearing a ruby and two pearls.[14]



Единствените руснаци по онова време са в Киевска Рус-сега украинци.
В случая не коментираме"мокшите"-московитите,които живеят край река Мокша,сега Москва река.
По-нататък от украинците няма руснаци.
Кой как се нарича сега,не засяга тогавашните отношения.
Съгласен съм,че украинците са близки до нас!
А какво крие под шлема- не знам!:(
Toва,което съм постнал като снимка-изображение,е правено в незнам си кой век!
Поздрави!
цитирай
3. анонимен - Kartata
29.06.2011 10:45
Картата не е вярна. Първо, цяла Влахия е в България, второ, Мордовци, Марийци и Буртаси са част от Волжка България
цитирай
4. анонимен - И децата знаят, че Киевска Рус се свързва с днешна Русия.
29.06.2011 11:45
И в тоя смисъл постингът трябва да стае настолно четиво на тия жалки, безродни и тъпи същества, които цвилят, че руснаците ни били братя, че ни обичали и други подобни идиотизми.
Русофилията е национално предателство, освен че и диагнозаа.
цитирай
5. nestinar - Картата не е вярна. Първо, цяла В...
29.06.2011 11:57
анонимен написа:
Картата не е вярна. Първо, цяла Влахия е в България, второ, Мордовци, Марийци и Буртаси са част от Волжка България

Добре!Ето ти друга карта-http://www.euratlas.net/history/europe/1000/index.html
Тази от постинга показва политическото и военно влияние на Киевска Рус!!!
цитирай
6. nestinar - И в тоя смисъл постингът трябва да ...
29.06.2011 12:02
poligor написа:
И в тоя смисъл постингът трябва да стае настолно четиво на тия жалки, безродни и тъпи същества, които цвилят, че руснаците ни били братя, че ни обичали и други подобни идиотизми.
Русофилията е национално предателство, освен че и диагнозаа.

Много общо и остро се изказваш!
Аз не 'мразя' обикновенните хора!
Мразя човеко-ненавистната политика!
цитирай
7. анонимен - Аз също не мразя обикновените руснаци и българи,
29.06.2011 12:09
nestinar написа:
poligor написа:
И в тоя смисъл постингът трябва да стае настолно четиво на тия жалки, безродни и тъпи същества, които цвилят, че руснаците ни били братя, че ни обичали и други подобни идиотизми.
Русофилията е национално предателство, освен че и диагнозаа.

Много общо и остро се изказваш!
Аз не 'мразя' обикновенните хора!

а тези, които изместват родината с кланяне на Русия, както и руската върхушка, защото Русия никога не е била нормална държава, а агресор и заплаха за света.
Мразя човеко-ненавистната политика!

цитирай
8. tomcat2 - Нормално в средновековието всеки е ...
29.06.2011 13:01
Нормално в средновековието всеки е воювал срещу всеки !
цитирай
9. shtaparov - Ето истината:
29.06.2011 17:29
По времето на Светослав обаче все още не е имало обособен като народ руснаци,а отделни Скито-Български племена /в това число и онези,които се наричали
"Руси"/,представляващи огромното "пра"-Българско население на Българската империя,която по него време се простирала от Днепър до Алпите,от Бяло море до Балтийско море и от Тесалия до днешните Москва и Петроград. Светослав всъщност започва гражданска война срещу своя върховен сюзерен /императора в Преслав/,който се опитвал да му наложи онази форма на християнството,която Светослав не желаел. Той се опитал да смени владетелската династия в столицата на империята и да наложи династия,която да промени своята религиозна политика спрямо периферните "пра"-Български племена,но в крайна сметка се провалил. В резултат от неговия провал "Русия" /Източната част на Преславската империя/ бива принудена да изпълни волята на императора /цар Роман/ и да приеме онази форма на християнство,която той е разпоредил. Едновременно с това на Източно-Българските езически народи бива наложена
и Кирилицата. Всички тези промени били приети охотно от местното население,което държало непременно да изпълни свещената воля на Батюшката-цар /император Роман/. Но от гражданската война в България и от причиненото от нея временно разцепление се възползвала Византия,която се добрала до някои временни придобивки в България. И макар тези придобивки да били бързо ликвидирани от Българските армии,нанесеният на България удар от тази братоубийствена война оставил своя тежък отпечатък върху бъдещето на страната,чието единство,базиращо се дотогава на съюзни федерални взаимоотношения между множеството равноправни групи от древно-Български племена било обречено.
цитирай
10. shtaparov - "Карти"
29.06.2011 17:33
nestinar написа:
анонимен написа:
Картата не е вярна. Първо, цяла Влахия е в България, второ, Мордовци, Марийци и Буртаси са част от Волжка България

Добре!Ето ти друга карта-http://www.euratlas.net/history/europe/1000/index.html
Тази от постинга показва политическото и военно влияние на Киевска Рус!!!


Другата карта също не е вярна,приятел-и там България е дадена така,че да не дразни с големината си ревнивите очи на политиците-мошеници от ХХ век.
цитирай
11. nestinar - Картата не е вярна. Първо, цяла В...
29.06.2011 23:36
shtaparov написа:
nestinar написа:
анонимен написа:
Картата не е вярна. Първо, цяла Влахия е в България, второ, Мордовци, Марийци и Буртаси са част от Волжка България

Добре!Ето ти друга карта-http://www.euratlas.net/history/europe/1000/index.html
Тази от постинга показва политическото и военно влияние на Киевска Рус!!!


Другата карта също не е вярна,приятел-и там България е дадена така,че да не дразни с големината си ревнивите очи на политиците-мошеници от ХХ век.

Дай вярната карта!
Сериозно те моля!
цитирай
12. nestinar - Ето още една карта, която потвър...
29.06.2011 23:54
Ето още една карта,която потвърждава,кой, как и кога!
http://anamnesis.info/resources/Balgariq-i-sasednite-strani-naselenie.jp Сега,ще ми кажете,че е много по-късна!
Качих я в постинга за теб специално!
цитирай
13. merlin68 - Би било интересно, ако поста бе и...
30.06.2011 17:49
Би било интересно, ако поста бе исторически, но той не е, цели единствено насаждане на омраза към руснаците, затова е и паралела между Светослав и комунистите:) В поста са използвани някои факти и източници, но автора си позволява да прави неаргументирани изводи.
Би било добре да прехвърлиш поста си в политика, както знаем тя е мръсна работа, там поста ти ще се чувства добре.
цитирай
14. atil - Името на този княз е Борис и е чист ...
30.06.2011 18:14
Името на този княз е Борис и е чист българин от рода Дуло,макар майка му да е датчанка.Светослав са го наричали славяноезичните анчийци(анти).Идеята му е била да присъедини Дунавска България към Урус (Наречена после Киевска Рус),със столица на Дунава в Переяславль(Преславец).Втория етап на войната е водил в съюз с Булгария,която имала намерение да атакува Мала Азия.Тукашната върхушка се е обединила с византийците,защото с властта им било свършено ако загубят.Сама че не Русия ликвидира България а Византия,възползвайки се от ситуацията...Защо България не се е възползвала от същата ситуация за да ликвидира Византия е интересен въпрос?!Затова пък в Западните предели където върхушката на българската аристокрация не се сговорила с византийците не се подчинили.Не се подчинили и някои родове от Североизточна България,между които и родът на кавханите - от които се излъчвал военния министър и главата на правителството.Затова и по-късно Петър Делян(Джилан Батир) си прави замък тук,откъдето после възникнал град Червен(едноименник на Охрид).
цитирай
15. balgarski7vinarki - dali e taka?
30.06.2011 22:27
poligor написа:
И в тоя смисъл постингът трябва да стае настолно четиво на тия жалки, безродни и тъпи същества, които цвилят, че руснаците ни били братя, че ни обичали и други подобни идиотизми.
Русофилията е национално предателство, освен че и диагнозаа.

Ako bjahte procheli DOPUSNATITE komentari v novini na Blog.bg po povod na sabitie otpredi njakolko meseza shtjahte da vidite njakoi neshta -"Rabi neshtastnie, derjma otchajanie ..."etc.
po povod neshto si tam- ami dosta e nelepo-ot "bratjata" de takiva obrashtenia
Che i az moga -skapani matrjoshki , tupoglavi tenekii zad koito se krieha kradzi i bokluzi v komunizma...ami zashto ne ?nali prochetoh onia neshta ...
Taka che ili s Evropa-i posledovatelno s pozizia, ili sas starite raboti -i ni napred, ni za hubavo.
I edna malka zabelejka kam materiala,koito e interesen -no zashto Germanite se narichat nemzi-?nito sa nemi,nito njamat?
цитирай
16. bven - Тепърва ще се научават историческите истини за българите.
30.06.2011 22:36
Българката княгиня Елена-Олга застава начело на младата руска държава през 945 г. по предложение и след одобрението на дружината на княз Игор...
Княгиня Елена-Олга извършва административна реформа и усъвършенства системата на държавното управление,Във външнополитически план княгиня Олга работи интензивно-целенасочено не само и толкова за приобщаването на младата руска държава към Християнската Цивилизация..
Тя следи отблизо и подпомага дейността на презвитер Григорий по проповядването и разпространението на Христовата Вяра в общо взето враждебно, а понякога дори и нетърпимо-агресивно настроената езическа среда около сина й Светослав, който към края на живота й даже забранява изобщо да се изпълняват публично християнските обреди и обичаи, разрушава църкви и подлага на мъчения брат си за това, че е християнин.
Може би в политиката винаги са се настройвали един срещу друг роднини, племена, едноверци. Това с още по-голяма сила важи и сега. Всеки сам да избере на кого да вярва и от кого да се пази!
Прекрасен постинг за обичащите истината!
цитирай
17. nestinar - Би било интересно, ако поста бе и...
02.07.2011 17:08
merlin68 написа:
Би било интересно, ако поста бе исторически, но той не е, цели единствено насаждане на омраза към руснаците, затова е и паралела между Светослав и комунистите:) В поста са използвани някои факти и източници, но автора си позволява да прави неаргументирани изводи.
Би било добре да прехвърлиш поста си в политика, както знаем тя е мръсна работа, там поста ти ще се чувства добре.

Историята прави политики и политиките правят История!
цитирай
18. анонимен - jessici simpson nude
24.09.2011 21:06
nice post,thanks for share.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nestinar
Категория: Други
Прочетен: 1210317
Постинги: 382
Коментари: 1139
Гласове: 2614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031