ВЪВЕДЕНИЕ

Преди известно време ми предадоха за реставрация и превод купчина пергаменти, намерени в археологически обект, чието местонахождение ще се въздържа да упомена по молба на работещите по него археолози, които твърдят, че тази находка ще промени много от схващанията за тракийската цивилизация. Запазени сравнително добре, с незначителни повреди, тези пергаменти съдържат огромна информация, която специалистите тепърва ще обработват и изясняват, преди да бъде публикувана. ...


Сред предоставените ми пергаменти имаше няколко, които сякаш са попаднали случайно сред останалите и явно представляват част от кореспонденция между двама писари – Керееблепт от Аполония* и Крезилас от Пулпудева**. В тях разчетох няколко писма, които е по-точно да определя като апокрифи. Археолозите ми разрешиха да ги публикувам, където сметна за необходимо и аз Ви ги предлагам почти дословно.
Писмата не са датирани, което ме затрудни при хронологичното им подреждане, поради което читателят може да ги чете в какъвто си пожелае ред – струва ми се, че това в никакъв случай няма да повлияе на удоволствието, което се надявам той да изпита, четейки ги…
Длъжен съм да Ви предупредя, че не трябва да вярвате безусловно на историческата достоверност на текстовете, които е добре да възприемете по-скоро като художествен текст, измислица, закачка между древните писари…
И все пак, може пък наистина всичко да се е случило точно така… Кой знае? Понякога точно истината изглежда най-невероятно! А описаното в тези писма почти без изключение не противоречи на фактите, известни от историята…



*Аполония – античен град, дн. Созопол, осн. 610 г. пр. н. е.
** Пулпудева – античен град, дн. Пловдив
Всички бележки под линия са от автора – Никола Сталев.
Всички дати в бележките са преди Христа.



ТРАКИЙСКИ АПОКРИФ ЗА ТРОЯНСКАТА ВОЙНА

…Винаги съм знаел, че атинските елини са големи лъжци и демагози. Неслучайно те почитат толкова Атина Палада – нали са нейни копелета от най-великия лъжец и измамник – Хермес. Това целият свят го знае, ала те май залагат на старата шега, че и лъжата, повторена сто пъти, става истина, когато всички си мълчат. Ние, траките, сме търпеливи хора, мъдри и снизходителни. Но този път атинското безочие минава всякакви граници.
Можеш ли да си представиш: от известно време атиняните разпространяват купчина пергаменти, рекламирани като епос, написан от някой си Омир. Епосът описва някаква си Троянска война. Тъй като може и да не си попадал на тази измишльотина, ще ти я преразкажа с малко думи.


Атина, Афродита и Артемида се скарали коя от тях е най-хубава. На Зевс, техния Збелсурд, му писнало и ги натирил при сина на царя на Илион – Парис Приамов, той да реши спора. Те не усетили обидата в този жест на своя повелител и се втурнали да подкупват Парис. Глупавият младок предпочел подкупа на дебеланката от Кипър. Тя му предложила най-красивата жена на света – това уж била Елена, жената на Менелай.


Когато дошло време Афродита да изпълни своята част от сделката с Парис, тя набързо спретнала сгледата и отвличането на Елена в Илион. Елините се ядосали и… организирали наказателна експедиция срещу Приамовия град. Под водителството на Менелаевия брат Агамемнон, пред Троя се изсипали над сто хиляди (представи си – сто хиляди!) елини. Завързала се яка война, продължила десетина години. Накрая елините превзели седмовратия град, естествено – с хитрост, и го разрушили.


Не е нужно да критикувам подробно това огромно писание, от което хитри писари сигурно са отмъкнали доста пари от надутия пуяк Пизистрат(1) – той давал по обол за всеки предложен ред! Впрочем, в него, макар некадърно, са вмъкнати много популярни песни на уважавани и обичани тракийски аеди и рапсоди, но те са преплетени с толкова много лъжи и премълчавания, че накрая създават съвсем превратна представа за миналото на великите тракийски народи. Това е неетично – така елините правят опит да си присвоят нашата култура, нашето минало, нашето величие! Затова ще преразкажа описаните уж от Омир събития в тази „Илиада”. Ще ги предам вярно, както те наистина са се случили и както несъмнено са записани в тайните архиви на прорицалищата на Дионис и Орфей(2) из цялата тракийска земя между петте морета.


Всички знаят, че нашите земи, населявани от хиляди години от трако-пелазгите, и днес почти изцяло са заети от траки, от различните тракийски племена. Струва ми се, че няма да сбъркам, ако кажа, че на всеки пет човека поне четирима са траки, а в петия има поне малко тракийска кръв. Дори самите атиняни са тракийска издънка, макар да се правят, че са забравили този факт. Всички знаят, че тракийските племена южно от Олимп и Тесалия са най-малобройни, бедни и слаби. Много от тях са толкова изпаднали, че дори са изгубили великото познание на Орфей. Вместо да се постараят да почерпят истината от извора… Но да не се отвличам и да продължа.


Всички знаят – земите около Родопа и Хелеспонта(3) са населени най-отрано и най-нагъсто. Там живеят най-много хора. Градовете, племената там са най-богати. Тези богатства привличат като мед мухите нашественици от близо и далече, най-паче бедните тракийски племена от юга. Въпреки че почти винаги са се опарвали жестоко, те отново и отново се осмеляват да извършват грабителски набези на север. Просто няма какво да губят – животът им е толкова окаян в техните неплодородни земи.


При един от тези набези наистина пред Илион се събрали доста сили – към десетина хиляди. Ето какво се случило.


Един от синовете на троянския цар Приам – Парис, разглезен хлапак, обикалял отегчен по егейските пристанища и харчел парите, които старият вдетиняващ се вече цар се чудел какво да прави. Един ден се озовал в дома на Менелай. Виждайки нищетата му, горделивото хлапе започнало да се хвали с богатствата на баща си и родната Троя. Менелай и брат му Агамемнон бързо подушили богата плячка. Подпитвайки хитро хлапака, те разбрали, че силиците им са твърде малки за такава голяма хапка. Замислили се и измислили. Пробутали на лапнишарана Парис една от жените на Менелай – Елена. Менелай, по стар тракийски обичай, имал десетина жени. Елена далече не била най-хубавата, дори не била от най-младите сред Менелаевите жени, но сигурно е била отракана хетера. Тя бързо завъртяла главата на младока. Чел съм пергамент, писан от нейна внучка от Месамбрия, където Елена доживяла до дълбока старост. Точно тази внучка пише, че Елена получила заповед от Менелай и Агамемнон да прелъсти Парис и да избяга с него в Илион. Тя приела с охота задачата, защото сигурно си е направила сметката, че дори плановете на двамата братя да не успеят, няма нищо да загуби, забягвайки с наивния и неопитен Приамов син в един толкова богат град. И се оказала права – Приам от пръв поглед я разбрал що за птичка е, дарил я богато и я отпратил надалече, чак в Месамбрия. Там тя живяла твърде охолно много години – прилично омъжена и тачена от бедния си съпруг и многобройното потомство за пребогатата си зестра. Но това е друга история.


Та Елена омаяла Парис. Двамата докопали мършавата съкровищница на Менелай, която двамата братя спокойно прежалили, и отпратили към Троя. Тогава Менелай и Агамемнон разгърнали замислената предварително пропагандна кампания срещу Троя и успели да заинтригуват почти всички племена на юг от Термейския залив(4) и по островите.

Естествено, всички вождове ясно съзнавали, че похищението на Елена и съкровищницата на Менелай били само формален повод. Примамката били несметните богатства на Троя. Двамата добре познавали своите бедни събратя.


Въпреки желанието на южните вождове, при Троя едва се събрали десетина хиляди воини, придружени от още толкова жени, деца, старци, роби. Всъщност това било максималното, на което Менелай и Агамемнон дори не се и надявали. Но и те не са достатъчно, за да се превземе който и да е по-голям и укрепен тракийски град. А Троя си е била точно такъв. От друга страна, тракийските племена от стотици години вече живеели спокойно и богато, защото просто нямало значителен противник, който да се насочи срещу тях. Те били неоспорими господари на юг от Дунав. И това им изиграло лоша шега. Племената забогатели, безделничели и търсели отдушник на своето вродено военнолюбие в спречквания помежду си. Започнали да се отделят от своите съседи и събратя, да воюват с тях. Когато пред Троя се изсипали нашествениците, околните траки не се притекли на помощ, а започнали да се ослушват как и те да се наредят на трапезата на победителите над Троя. От време на време някои от тях се впущали срещу обсаждащите седмовратата Троя, но го правели повече за да начешат желанието си за битки, отколкото с надеждата да излъжат Приам и да нахлуят в Илион. Разни скитащи номади също се възползвали от случая и се отзовали на поканата на Приам. Но това били незначителни племена, които си направили грешно сметката. И си платили.


Естествено, Пизистратовите писари, тоест, уж Омир, отделят много внимание на тези „съюзници” на Приам, сразени край Троя. Повечето от победите над тях са приписани на Ахил, най-значителния вожд на нашествениците. Мирмидонският вожд бил наистина един от малкото заслужаващи уважение съюзници на двамата братя. Сравнително млад, този тракийски цар се биел честно и почтено. Най-големият му успех е победата над Мемнон, докато тази над могъщия Хектор си е била чист късмет – в решителния момент Хектор просто стъпил накриво и си изкълчил глезена. И това решило битката.


А победата на Ахил над Иполита си е чиста измислица. Той дори не й видял очите. Иполита се появила край Троя с малък отряд амазонки. Всички знаят за това племе – потомки на куртизанки, оттеглили се на югоизточния бряг на Евксинтския понт(5). Иполита всъщност е сестра на повелителката на амазонките – знае се, че по стар закон тяхната царица носи името Пентезилея.


Та Иполита се представила за съюзник на Троя и била пусната със стотината си спътнички в Троя. Амазонките са наистина забележително добри бойци, обучавани безжалостно още от самото си раждане. Иполита се опитала да повтори номера на Елена с друг брат на Парис, но Хектор осуетил намеренията й и успял да предотврати ограбването на съкровищницата на баща си. Бойците на Хектор причакали амазонките и когато те нахлули в двореца на Приам, ги нападнали. Хектор лично заклал Иполита. Така че тя е загинала не от ръката на Ахил, а от тази на Хектор. Всъщност, набегът на Иполита и амазонките в обсадената Троя си е тема за роман, който би бил по-интересен от цялата тази „Илиада”.


За да приключа с лъжите за Ахил, ще кажа, че той не е загинал от ръката на Парис. Приам имал един слуга, тракиец от племето дии, купен като роб – гребец на трирема(6). Планинецът бил изключителен стрелец с лък. Бил и фанатично предан на Приам, та троянският цар го назначил за телохранител и наставник на разхайтения Парис. Точно този планинец намазал една стрела с отрова и успял да порази с нея Ахил в крака. В прасеца, не както лъжат Пизистратовите драскачи – в петата!


По-интересен е въпросът с Рез. Истината за този тракийски цар е много далече от това, което е описано в тази „Илиада”. Рез пристигнал от Странджа и Приморието с десет хиляди бойци. И това били наистина бойци, за разлика от гладната и разхайтена шайка край Троя.
Огледал Рез нападателите и си направил сметката, че те са толкова закъсали бедняци, че просто не си струва да се бие с тях. Разположил се на стан край Троя и пратил вестоносец до Приам. Троянският цар видял ясно опасността, но просто нямал друг изход. Опитал се да клинчи, като предложил мирен договор, който да скрепят с брак – предложил на Рез най-красивата си неомъжена дъщеря. След няколко дни пазарлъци, Приам приел да стане васал на Рез. Траките влезли в Троя и вдигнали набързо венчавка. По време на празничния пир Рез видял Хекторовата вдовица – Андромаха, и я харесал много повече от предложената му Приамова щерка. Андромаха още била в траур, били минали само два-три месеца от смъртта на Хектор, и се опънала на задирянията на Рез. Могъщият тракийски цар се разсърдил и наредил на хората си да опожарят Троя, което и те набързо сторили.
За нещастие на добре подпийналия Рез, при паниката възникнал пожар, една греда се стоварила върху главата на тракийския цар и го усмъртила. в суматохата елините се опитали да се включат в разграбването на Троя. Най-големият Резов син поел на място властта, побеснял и ги погнал към морето. Елините набързо се накачили по корабите си и отплавали. Тъй като корабите им били некачествено построени и се поразсъхнали от престоя на брега, те не издържали на безобидната буря, която се случила същия ден. Повече от половината потънали, а другите едва се довлекли до своите пристани. И тъй като никой не обича победените, много от тях си изпатили от разгневени поданици – били свалени от власт и дори избити. Поне участта на Агамемнон е такава – след завръщането си той станал жертва на дворцов преврат.


Та това е истината за така наречената Троянска война.
Още на следващата година опожареният град бил възстановен и пак се замогнал. Всъщност Троя е опожарявана и разграбвана поне седем-осем пъти – и преди и след описаните събития. Тя просто е построена на неподходящо за защита място.
В крайна сметка от цялата история има само един резултат. След този набег всички започнаха да наричат племената, отзовали се на призивите на Менелай и Агамемнон, с общия прякор ЕЛИНИ. Той идва от името на Елена – те станали хора, хукнали след Елена, Еленини, елини…
(По-нататък текстът е заличен и отгоре са изписани сметки и битови бележки от по-късно време.)

* * * *
;-)
(1) Пизистрат (ОК. 605-527 г.) – атински тиранин от 560 до 527 г. с прекъсване. Усилва икономическата мощ на Атина и съдейства за културния й възход; благоустроява Атина – храм на Атина Палада и други. При него настъпва разцвет на занаятите, а Атина става икономически център на Средна Гърция, (всички дати са пр. н. е.).

(2) Орфей – освен известността му като митичен тракийски музикант, певец и поет, син на тракийския цар Ейагър и музата Калиопа, все по-отчетливо се налага тезата, че Орфей е историческа фигура, автор на ненамерена досега “Теогония”, на многобройни стихове с космогонично и теогонично съдържание, както и на най-древното философско учение – орфизмът, за съдбата на душата и за постигане на блаженство на „оня свят”.
Дионис – бог на виното и плодородието. Неговият тракийски произход е неоспорим. Споменаван е и като тракийски цар – може би е историческа личност, обожествена по-късно.

(3) Хелеспонт – антично име на дн. проток Дарданели.

(4) Термейски залив – дн. Солунски залив, от гр. Терме, дн. Тесалоники, Солун.

(5) Евксинтски понт – гостоприемно море, дн. Черно море.

(6) Трирема – античен боен кораб с три реда весла.

Източник

Списание Литературен свят - geom-bg.com/?p=1486#6

Статия в Роден Край

HA,HA,HA ! OT NUJDATA NE STAVA ISTORIA A SAMO MAL4ANIE !!
P.P POZDRAVI OT AHIL I DRUGITE GEROI !
TAPANAR BALGARSKI !

Бягай да доиш пръчовете!

Великолепен памфлет, поздравления! :) Невероятен талант! За мен беше удоволствие да го чета!

И аз така!!!!