Постинг
19.07.2011 13:10 -
Древните хети са използвали биологично оръжие
Москва/Лондон, сп. "Ню сайънтист" Първият документално потвърден опит за използване на биологично оръжие по време на военни действия се отнася към второто хилядолетие пр.
Хр. Хипотезата е на канадския изследовател Сиро Тревисанато. Според учения запазените документи от епохата на Хетското царство показват, че хетите са използвали заразени с туларемия овце, за да отслабят военната мощ на съседите си, съобщиха сп. "Ню сайънтист" и Лента.ру.
Хетското царство е образувано през второто хилядолетие пр. Хр. в източна Анатолия, територия на съвременна Турция. Войнствените хети редовно правели разорителни набези срещу съседните държави.
Запазената кореспонденция между финикийците и египетския фараон Акхенатен съобщава за страшна епидемия, поразила финикийския гр. Симиру около 1335 г. пр. Хр. Според Тревисанато симптомите на описаното заболяване, получило името "хетска чума", съответства на туларемията - особено опасно инфекциозно заболяване, чийто причинител са бактериите Francisella tularensis.
Заболяването се пренася от гризачите, възможно е също заразяване на овце, свине, коне и други домашни животни. Човек се заразява от болестта чрез ухапване на кръвосмучещи насекоми. Ако не бъдат лекувани, 15% от заболелите хора умират.
Скоро след началото на епидемията хетите превзели и плячкосали Симиру. След това епидемията обхванала и Хетското царство. По всяка вероятност болестта била пренесена със заграбените от финикийците домашни животни.
Няколко години по-късно сериозно отслабеното от епидемията и от вътрешни конфликти Хетско царство трябвало да воюва с Арцава, държава в Мала Азия. Шансовете на хетите да спечелят не били големи, но на победата на Арцава попречила нова епидемия. По думите на Тревисанато преди началото на войната в Арцава започнали да се появяват безстопанствени овце, които местните жители взимали в стадата си. Изследователят предполага, че тези животни са били пуснати от хетите специално за това, за да предизвикат епидемия в лагера на врага. Жертвите на първото в историята "биологично оръжие" също са свързвали епидемията с "прокълнати" овце, появили се неизвестно откъде.
Според Джонатан Тъкър, сътрудник на американския Център за неразпространение на биологичното оръжие "Джеймс Мартин", хипотезата на Тревисанато е твърде интересна, още повече че причинителят на туларемията и сега се разглежда като потенциално биологично оръжие. В същото време опонентите на Тревисанато смятат за твърде съмнително предположението, че живелите преди няколко хиляди години хети са могли толкова добре да си представят механизма за разпространение на особено опасната инфекциозна болест, за да провеждат диверсии с използването на заразен добитък.
BgNewsroom
Хр. Хипотезата е на канадския изследовател Сиро Тревисанато. Според учения запазените документи от епохата на Хетското царство показват, че хетите са използвали заразени с туларемия овце, за да отслабят военната мощ на съседите си, съобщиха сп. "Ню сайънтист" и Лента.ру.
Хетското царство е образувано през второто хилядолетие пр. Хр. в източна Анатолия, територия на съвременна Турция. Войнствените хети редовно правели разорителни набези срещу съседните държави.
Запазената кореспонденция между финикийците и египетския фараон Акхенатен съобщава за страшна епидемия, поразила финикийския гр. Симиру около 1335 г. пр. Хр. Според Тревисанато симптомите на описаното заболяване, получило името "хетска чума", съответства на туларемията - особено опасно инфекциозно заболяване, чийто причинител са бактериите Francisella tularensis.
Заболяването се пренася от гризачите, възможно е също заразяване на овце, свине, коне и други домашни животни. Човек се заразява от болестта чрез ухапване на кръвосмучещи насекоми. Ако не бъдат лекувани, 15% от заболелите хора умират.
Скоро след началото на епидемията хетите превзели и плячкосали Симиру. След това епидемията обхванала и Хетското царство. По всяка вероятност болестта била пренесена със заграбените от финикийците домашни животни.
Няколко години по-късно сериозно отслабеното от епидемията и от вътрешни конфликти Хетско царство трябвало да воюва с Арцава, държава в Мала Азия. Шансовете на хетите да спечелят не били големи, но на победата на Арцава попречила нова епидемия. По думите на Тревисанато преди началото на войната в Арцава започнали да се появяват безстопанствени овце, които местните жители взимали в стадата си. Изследователят предполага, че тези животни са били пуснати от хетите специално за това, за да предизвикат епидемия в лагера на врага. Жертвите на първото в историята "биологично оръжие" също са свързвали епидемията с "прокълнати" овце, появили се неизвестно откъде.
Според Джонатан Тъкър, сътрудник на американския Център за неразпространение на биологичното оръжие "Джеймс Мартин", хипотезата на Тревисанато е твърде интересна, още повече че причинителят на туларемията и сега се разглежда като потенциално биологично оръжие. В същото време опонентите на Тревисанато смятат за твърде съмнително предположението, че живелите преди няколко хиляди години хети са могли толкова добре да си представят механизма за разпространение на особено опасната инфекциозна болест, за да провеждат диверсии с използването на заразен добитък.
BgNewsroom
Следващ постинг
Предишен постинг
