ОТКРАЙ ВРЕМЕ СПЕЦИАЛИТЕТ НА НАШИТЕ ПРЕДЦИ Е БИЛО ГРОМЕНЕТО НА ДЕСЕТОКРАТНО ПО ГОЛЕМИ ПО ЧИСЛЕНОСТ АРМИИ - НАЧИНАЯ ОТ АХИЛ ,АЛЕКСАНДЪР И ДО НАШИ ДНИ...

НЕКА ДА СЕ ЗНАЕ !
Великите битки на България :

ДОЙРАН Ниските поля край Дойран са като връх в историята на българската слава. През 1916-1918 година на т.нар. Южен (Македонски) фронт българската армия успешно спира настъплението на Съглашенските войски-над 330 000 англичани,французи,гърци и сърби. В решителната битка през септември 1918 година, Девета плевенска дивизия на ген. Владимир Вазов постига решителна победа, като Съглашението губи над 60 000 души и се отказва от по-нататъшни опити за пробив на българските позиции. Българските жертви в това последно сражение са...494 убити!

"В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран!" Лойд Джордж, министър-председател на Великобритания

ЧЕРВЕНАТА СТЕНА
Битката при Червената стена са сражения между Шеста Бдинска дивизия и Осма Тунджанска дивизия срещу силите на Антантата, проведени през март - май 1917 година на Южния фронт по време на Първата световна война. В началото на 1917 г. френското командване разработва операция, която трябва да отхвърли българската армия от Баба планина, да овладее Битолско - Прилепското поле и да надвисне над долината на Вардар. На 12 март 1917 г. френската артилерия открива огън по двата върха - кота 1248 и Червената стена. Стрелбата продължава 24 часа и въпреки това българите нямат нито един убит и ранен защото са укрити в бетонните бункери. На 14 март пет френски дивизии тръгват в атака срещу кота 1248, Червената стена и западната част на билото на Баба планина, зает от 8-ма пехотна дивизия. След шестдневни боеве кота 1248 е удържана. Истинската битка се разгаря за Червената стена, където тръгват в атака три френски дивизии. Окопите преминават от ръце в ръце по няколко пъти на ден. На 18 март 1917 г. Червената стена е наречена вече с ужас и възхищение "Македонската Шипка".
В редица участъци бдинци, свършили патроните, търкаляли огромни камъни и дървени трупи върху пълзящите към върха французи. В началото на май 1917 г. Червената стена е превзета от французите и българите отстъпили на съседния връх. От военна гледна точка падането на Червената стена не представлявало никаква загуба - цялата останала позиция по Баба планина остава в български ръце, а Битоля - под обстрела на българската артилерия. Но символичното значение, което придобила Червената стена, не можело да остави върха във френски ръце. На един стръмен съседен връх българите изнесли на ръце шест оръдия. На 18 май 1917 г. върху двата френски полка (6000 души), заели Червената стена, се изсипва ураганен артилерийски огън. Французите са нападнати и с гранати и огнепръскачи. Когато пехотата атакува, не я посрещнал нито един изстрел. Двама офицери и 259 войници - единствените оцелели от двата полка от 6000 души, ги посрещат с вдигнати ръце.
Червената стена отново минала в български ръце и остава наша до края на войната.

ТУТРАКАН
В периода 5-6ти септември 1916 през Първата световна война българската армия извършва една от най-големите си победи като превзема Тутракан, превърнат по това време с "непревземаема" румънска крепост. В битката загиват 8000 души, от които 1800 българи.

КУКУШ
През юни 1913 година, по време на Междусъюзническата война, два български полка (3000 войници), командвани от полковник Константин Каварналиев, успяват да спрат над 42 000 гърци! При Кукуш гърците губят 10 000 души, а после са победени и край Дойран. След това гърците се отказват от настъпление към България.
В разгара на решителното сражение полковник Каварналиев е ранен и умира на 23 юни 1913 година.

ОДРИН
На 26ти март 1913 през Балканската война Одрин е превзет с решителен щурм от български и сръбски войски. Пробивът е извършен под командването на ген. Георги Вазов, а при Одринската крепост нашите воини използват методи и тактики, непознати във военното изкуство досега - като подвижния заградителен огън, неподвижния заградителен огън, огневия вал, коригиране на артилерийския огън от самолет, съсредоточаване на 70 оръдия/ км фронт (30 години по-късно немските войски при Курск достигат до 72).

БУЛАИР По време на сраженията при Булаир по време на Балканската война, турците атакуват българските позиции с около 38 000 души срещи 10 000 наши войници от Седма пехотна Рилска дивизия. Българите извоюват блестяща победа и убиват над 5 000 и раняват около 10 000 вражески войници. Българските загуби са 114 убити и 437 ранени!

СЛИВНИЦА
Войната на капитаните срешу генералите Битката при Сливница е решителнатата битка през Сръбско-българската война от 1885 г. В периода 5.11 - 7.11.1885 българските войски спират атаката на сърбите, след което чрез яростни контраатаки ги обръщат в бяг, в следствие на което българският марш през сръбските територии стига чак до Пирот.

ШИПКА В жестока схватка с шесткратно надвишаващ силите им противник руските войски и българските опълченци удържат Шипченския проход през Руско-турската Освободителна война и изиграват решителна роля за крайния изход на войната. Кулминацията на боевете е през месец август 1877, но на практика защитата на прохода продължава много по-продължително време. Подвигът на героите от Шипка е възпят в прочутата ода на Иван Вазов "Опълченците на Шипка".

ШЕЙНОВО
В края на м. декември 1877 г. Южния отряд на Руската армия,командир, генерал-лейтенант Фьодор Радецки, преминава Стара планина при трудни зимни условия. В състава на колоните са включени и дружините на Българското опълчение.
Предвижда се дейстивие от движение срещу противниковите сили на южния склон на Шипченския проход и в укрепения Шейновски лагер, изграден недалеч от с. Шейново. Битката се развива в два боя на 8 и 9 януари 1878 г. Шейновският лагер е изграден от Централната османска армия. Опорен пункт на основните сили заели проходите на Централна Стара планина.
Разположен е срещу южния изход на Шипченсикия проход. Фомата му е на кръг с радиус 1,5 км с център с. Шейново. Най-силно е укрепена източната част с дължина на отбранителната линия 2 км, с.Шипка - с. Секеречево (дн. Хаджидимитрово). Отбраната е от две свързани линии. Първата е с основа от пет могили с разположени две батареи и стрелкови ложименти. Втората е съставена от пет редута, разположени за кръстосан огън срещу равна и открита местност.
Могилата Косматка, зад втората линия е командна. Тук са установени резервите на Вейсел паша. Другите участъци на лагера са отбранявани от 9 редута. В хода на битката землените профили са укрепени допълнително и усилени с дългобойна артилерия. В лагера са разположени 11,5 табора и 29 оръдия.
Боят на 9 януари - IX-а Стрелкова бригада и V-а Опълченска дружина атакуват и превземат централния Шейновски редут №2.
При заповяданата атака руските части не смеят да повдигнат глава.
От Опълченската дружина някой запява.
Вик - Ура - и опълченците се вдигат и независимо от артилерийският и стрелкови огън атакуват редута.
Руските части са увлечени централният редут е превзет!
Към 12:00 часа в атака срещу турските сили на Шипченския проход преминава и централната колона.
Главния удар нанася 55-и Подолски Пехотен полк. Обходно движение осъществяват Брянския Пехотен полк и Житомирския Пехотен полк. С цената на 1 507 убити и ранени, централната колона сковава силите на турската групировка и недопуска тя да окаже помощ на Шейновския лагер.

Резултати:
Изправен пред неминуемо поражение, към 15:00 часа Вейсел паша изпраща парламентьор при генерал-лейтенат Михаил Скобелев с предложение за капитулация. Предложението е прието с условие да се предадат и частите при Шипченския проход.

Шейновската битка завършва с пленяването на цялата Централна османска армия (3 паши, 765 офицера и 22 000 войника). Броят на убитите и ранените е 4000 души[1]. Турция се лишава от най-боеспособната си армия към началото на 1878 г. Окончателно е разкъсана отбранителната турска линия по Стара планина. Открит е пътят за настъпление в Тракия и към Цариград. Общи руски загуби - 5 107 убити и ранени.

Битката на бъдещият генерал Христо Луков :

В качеството му на батареен командир през Първата световна война той се проявява като един от най-храбрите командири.
Годината е 1918-та.
В последните дни от войната комунистическата пропаганда успява да подведе войниците, които напуснали фронта се насочват към главната квартира на армията ни в гр. Кюстендил, а други обявяват Радомирска република възглавявани от земеделеца Райко Даскалов.
Възползвайки се от това критично за България положение, сръбска пехота настъпва към гр.Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък и със снаряди обсипва почти обезлюдените български позиции. Командирите не са в състояние да възпрат нашите отстъпващи войници.
На позицията останал само майор Христо Луков с четири оръдия. В този критичен момент българските оръдия под командата му загърмели и страхотен огън обсипал настъпващите сърби.
Те били отблъснати.
Примирието вече е било подписано. На другия ден подполковник Томич поискал да поздрави българските артилеристи спрели настъплението му. Войниците посочили Луков, който още бил с обгоряло от артилерийската стрелба дим лице. “А другите?“- попитал Томич. “Те бяха няколко овчари и козари, които подаваха снарядите на майор Луков при стрелбата”- бил отговорът.
Сърбинът изревал от яд, но скоро се овладял и поздравил майор Луков за големия подвиг извършен от него. “В историята на Франция”, продължил подполковник Томич, има също един, който останал сам да брани Родината си - маршал Пей. Щастлива е България, че има такива защитници офицери.”

Пенсионираният генерал Луков е убит на 13 февруари 1943 година вечерта от терористката с еврейски произход Виолета Бохор Якова.
Застрелян е пред очите на малката си дъщеря докато влиза в дома си.......

И така нататък и така нататък - връщайки се назад в историята - до Александър и Ахил.........


http://www.facebook.com/home.php?sk=group_122376701166845&ap=1 

Силна подборка!

Втория гласувал ЗА постинга съм, но пък с първи коментар ;)

Ще линкна постинга ти към групата ми във вибокса!

за непобедимостта и военното величие на българската армия, преди комунистическия преврат през 1944 г., се крие в едно много просто на пръв слух изречение: "След мен, юнаци!" Е, този призив за атака по времето на комунизма се видоизмени съвсем леко и безобидно в: "Напред, войници!"

Повече от логично!

Знам ги всичките тези подвизи, с изкл. на историята с ген. Луков

ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ ЧУДИМ, БЪЛГАРИТЕ СА СИНОВЕ НА БОГА НА ВОЙНАТА - АРЕС!

Юстинaн пише за нашите деди - Това е всекиму добре известно, че когато някои спомене името Тракия, веднага щом думите излетят от устните на говорещия, слушателя добива представа за невероятната смелост и мъжественост на тези хора, изпитани по всеки начи по бойните полета.Тези качества те имат по рождение в кръвта си и са типични само за тях!

НЕКА И ТОВА СЕ ЗНАЕ!!!

Нека и това да се знае!!!!

И аз наскоро го прочетох!

BRAVO, BALGARI,prodaljavaite,NE spiraite,neka cqlata zemq nau4i ISTINATA !BOG da vi blagoslovi !

Поздравления за постинга! Оценка 7 !!!

добър постинг, но трябва да се отчете факта, че в повечето от изброените битки българите имат добре укрепени защитни позици, което по презумция позвулява разбиването на неколкократно по-големи армии.

I POMNI...BLAGODA TI - NESTINAR- PIWI ZA DA SE POMNI.4E MNOGO ZAPO4NAHME DA ;ZABRAVIAME;- USPEH I POPATEN VIATAR.

;добър постинг, но трябва да се отчете факта, че в повечето от изброените битки българите имат добре укрепени защитни позици, което по презумция позвулява разбиването на неколкократно по-големи армии.; - TOVA ZA DOBRITE POZIZII, NE VLIZA LI VAV TAKTI4ESKATA PODGOTOVKA, I STATEGIIATA, NA SAMATA VOINA - BITKA ??? - IULKO AZ NE SAM ISTORIK NITO VOENEN STRATEG NO ! BALGARSKIIAT - ; PROST; VOINIK- NIAMA ZAGUBENA BITKA...BALGARSKIIAT POLITIK NIAMA SPE4ELENA VOINA...??? IULKOOOO