Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2011 22:09 - Касапницата
Автор: nestinar Категория: История   
Прочетен: 3607 Коментари: 4 Гласове:
12

Последна промяна: 26.10.2011 17:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 В историята на българския народ има много трагични страници. Но над всички трагедии се откроява със своята дълбочина и жестокост, мъчения и страдания, с броя на жертвите и осакатените, трагедията на българското население в Тракия. Всяка педя нейна земя е оросена с българска кръв. За трагедията на българите в Тракия, акад. Милетич, в книгата си “Разорението на тракийските българи през 1913 г.” пише:
“... Трагедията на Батак бледнее пред тракийската орисия, защото Батак е едно селище, а геноцидът на тракийци през лятото на 1913 година е бил извършен в седемнадесет (цифром и словом седемнадесет) села...”
image
http://www.meridian27.com/trakia/tr5.htm

МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА ВОЙНА – 1913 г.

След победата над Турция в Балканската война (1912 г.), между балканските съюзници избухват остри разногласия за подялба на освободените територии. Сърбия предявява искане за земите на запад от р. Вардар и поставя въпроса за ревизиране на българо-сръбския договор от 1912 г. Гърция иска Южна Македония и част от Западна Тракия. Претенциите и на Сърбия и на Гърция са неоснователни, тъй като се отнасят за земи, населени предимно с българско население. Отчитайки своята решаваща заслуга за разгрома на Турция в Балканската война, България настоява да получи цяла Македония, изтъквайки факта, че преобладаващият етнически елемент е български. На 19 май Сърбия и Гърция подписват таен военно-политически договор, който е насочен изцяло против България. По силата на този акт, на Сърбия се предоставят всички земи на запад и изток от Вардар до планината Осогово. На Гърция се признават земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера (разположен източно от р. Струма). Скоро след подписването на този договор, румънските управляващи фактори, предявяват претенции за Южна Добруджа. Турция също не прикрива стремежа си, да си възвърне земите на запад от линията Мидия-Енос. Всяка една от балканските държави, започва подготовка за предстояща война. България мобилизирала 600 хилядна армия, от която 500 хиляди души - боеспособни войници. По заповед на българското командване, всички български войски, разположени в Източна Тракия са прехвърлени на запад за действия против сръбската и гръцка армии. Сърбия и Гърция разполагали общо с 550 хиляди души, към които се присъединява и една Черногорска дивизия от 12 хиляди души. След намесата на Румъния и Турция, срещу българската армия се изправя още една допълнителна военна сила от близо 700 хиляди души.
Въпреки крайно неизгодното положение, управляващите кръгове в България не скриват своите намерения за война срещу бившите съюзници. Русия, с оглед на своите интереси на Балканите, предупреждава управляващите балканските държави, да се въздържат от каквито и да било стълкновения помежду си, заявявайки, че цялата отговорност ще понесе онази страна, която първа обяви война. Подтикван тайно от Германия и Австро-Унгария, цар Фердинанд продължава усилено да се готви за война. Както Фердинанд, така и Белград и Атина дават вид, че приемат руските предложения за мирно разрешаване на спорните въпроси. В същото време, те правят всичко възможно да предизвикат България първа да започне военния конфликт. Още преди 16 юни 1913 г., сръбският крал подписва манифест за обявяване война на България с непопълнена дата. Цар Фердинанд се оказва по-невъздържан и на 16 юни дава заповед за действия на българската армия срещу армиите на Сърбия и Гърция, които от своя страна предприемат незабавно решителна офанзива против България. На тяхна страна се присъединява и Черна гора. На 27 юни, в конфликта се намесват и Румъния, а 3 дни по-късно - и Турция. Изправена сама срещу всички, въпреки някои успехи срещу сръбската и гръцката армии, България е принудена да капитулира. Без да срещнат каквато и да било съпротива, румънските войски прекосяват за няколко дни Северна България и се озовават до София. Турската армия също успява без никаква съпротива от българска страна, да заграби Източна Тракия. Австро-Унгария и Германия, които най-много насърчават Фердинанд, след избухване на войната, не предприемат никакви действия за респектиране противниците на България. На 28 юли 1913 г. е подписан Букурещкият мирен договор, съгласно който България не само е лишена от освободените по време на Балканската война (1912 г.) земи, но и понася тежки финансови и други загуби. Това за страната е истинска национална катастрофа. Войниците на фронта изразяват недоволство и в много от полковете се появява брожение, което на места се изразява в истински войнишки бунтове.


РАЗОРЕНИЕТО НА ТРАКИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ ПРЕЗ 1913 ГОДИНА

Българското население, което е неподготвено за бягство и изселване, след оттеглянето на българската войска, оставено на произвола на съдбата, бива подложено на жестоки насилия и грабежи, на огън и сеч, както от огладнялата и озверена турска войска, така и от завръщащото се озлобено турско население, избягало от Тракия при настъплението на българските войски през 1912 година. Десетки хиляди българи са избити и над 30 хиляди изгонени.
В историята на българския народ има много трагични страници. Но над всички трагедии се откроява със своята дълбочина и жестокост, мъчения и страдания, с броя на жертвите и осакатените, трагедията на българското население в Тракия. Всяка педя нейна земя е оросена с българска кръв. За трагедията на българите в Тракия, акад. Милетич, в книгата си “Разорението на тракийските българи през 1913 г.” пише:
“... Трагедията на Батак бледнее пред тракийската орисия, защото Батак е едно селище, а геноцидът на тракийци през лятото на 1913 година е бил извършен в седемнадесет (цифром и словом седемнадесет) села...”
Че тракийският български погром няма равен на себе си в новата ни мъченическа история, говорят ужасите, които Милетич описва по спомени, преживяни и разказани от съвременниците на тези събития.
Ето какво разказва Мария Иванова (55 г.) от с. Кешан: “Имах три сина... И тримата там ги застреляха. Имах дъщеря Калина на 20 години. Хванаха я в гората и много я безчестиха. Тя на Варна умря, тя беше уплашена, мъжът и беше войник, та той оцеля... Втората ми дъщеря, женена, Неделя беше тогава трудна, та роди в гората, оставихме детето в гората...”
“... Населението на Мустафа паша (дн. Свиленград), когато узнало, че турците са навлезли в Одрин, бързо напуснало града и се прехвърлило през старата граница на България... Щом дошли турците на 10 юли, веднага на следващия ден заловили всички мъже, които се намирали в града, около 25 души, държали ги единадесет дни затворени при най-грозни изтезания. Неколцина от тях успели с пари да се отърват, а останалите били предадени на прочутия по своята кръвожадност турчин Карагьоз Али, който ги откарал на скотобойната и там ги изклал. Баба Господиница, която била в града и останала жива, разказвала, че Карагьоз Али си е правил удоволствието бавно един по един да коли нещастните жертви, които трябвало д гледат това и да чакат реда си. Един младеж на име Ал. Шопов, постоянно се моли по-скоро да го погубят, за да не гледа тия ужаси, а Карагьоз Али, пушейки цигарата си му думал: “Бъди спокоен, чоджум, на тебе реда ще дойде!”
Атанас Николов от с. Каяджик разказва: “В селото си останахме до 23 август. Тогава дойде турска войска, ограби селото и ни съобщи, никой да не бяга, всички да си гледаме работата и ние, които бяхме по балкана все на щрек се прибрахме и овършахме и си извършихме полската работа. Един ден турците поискаха 400 лири. Събрахме 200 лири. Вечерта ги дадохме на Юзбашията, а през нощта по 6 часа по турски, войниците, които до тогава мирни седяха в училището, навлязоха по къщите и почнаха да безчестят, да претърсват за пари... Момичетата и невестите ги събраха на училището и ги държаха там по един ден. Пускаха ги и пак ги вземаха. Ужас!... След три-четири дена жените постоянно безчестени, успели да избягат и да се домъкнат до Софлу.”
Акад. Милетич продължава по-нататък в книгата си да разказва за трагичните събития в:
“... Булгаркьой – 2 юли 1913 год. – от първия залп на врага са избити до един трап 350 мъже. Селото гори, имотите разграбвани, жените безчестени. Загива цветущото българско село и заедно с него над 1100 булгаркьойци.
... Дедеагач – 23 септември – “Когато народът (а те са били 25-30 хиляди) се беше събрал при казармите... и когато башибозуците го подбраха да го карат с бой – разказва Мавер Калоянов, - дигна се такъв сърцераздирателен общ вик на многохилядния народ, че цял Дедеагач потрепери, целият град стана на крака, камък да беше човек, не можеше да не проплаче”.
... Армаганската долина – 26 септември – долината на смъртта, както някои я нарекоха, кървавата долина, както ние, тракийците я наричаме. 800 бежанци ненадейно нападнати от турски войници. Започва сеч невиждана – на жени, деца, старци. Настъпва “човешка касапница” и два месеца след тази страшна трагедия долината на смъртта е покрита от непогребани, полуразложени, полуоглозгани от кучета и зверове тракийски трупове.”
От Фере до Ятаджик – пътят на близо 30 хиляди тракийци, а живите участници си спомнят, че е имало още най-малко 2 такива колони до Бориславовци и до Ортакьой. И отново думите на Милетич: “Не знам точно какви грозни мъки е теглило българското население през тъмното далечно минало на турското робство... Но си мисля, че това, което е станало по кървавия път, изминат от нещастните български бежанци, изплъзнали се от ръцете на башибозука при Фере, докато да стигнат до българската граница при с. Ятаджик на р. Арда, както и по пътя на други тълпи бежанци... надминава по ужас най-ужасните масови избивания, на които българщината е била подложена дори и в историческото баташко клане”.
А само те ли бяха?
А Свиленград, селата в Малгарско и Кешанско, Одринско и Лозенградско, Дервентдере, Малък Дервент, Голям Дервент, Доган Хисар, Манастир, Арануткьой, и колко още други. Навсякъде стотици кървави убийства, изгаряне на цели села, изнасилване на млади жени и девойки, убийства на майки, деца и старци.
Но връх на разорението на тракийските българи от 1913 година е и си остава Ятаджик (дн. гр. Маджарово). В тая човешка касапница загиват близо 2000 българи от Тракия, бягащи в България, за да намерят спасение. Войводите Димитър Маджаров и Руси Славов с четите си спасяват над 20 хиляди бежанци за България. В спомените си, те разказват, че след една седмица намират “в един дол трупове на около 200 души жени и деца. Там имаше малки деца, хващани за краката и умъртвени, като са били удряни о земята. Други, съвсем малки, още в повой, и връз тях турени тежки камъни, та така затиснати са умрели”.
Но тази трагедия не е преживяна само в Ятаджик и изброените села и градове. Тя окървавява и обезбългарява цяла Източна и Западна Тракия.
За увековечаване паметта на жертвите на геноцида от 1913 г., през 1953 г. във връзка с 50 годишнината от разорението на тракийските българи, по инициатива на Георги Сапунаров – виден тракийски деятел и по това време председател на Хасковското тракийско дружество, което днес носи неговото име, е издигнат паметник-костница край гр. Маджарово, който през 1993 г. е реконструиран в днешния си монументален вид. Ежегодно, на това място, в дните на трагичните събития се провежда национален събор, на който се събират тракийци от цялата страна, за да се поклонят и почетат паметта на жертвите и героите.
А в близост до мястото, където са избити децата, по инициатива на СТДБ е построен и през 1996 г., във връзка на 100 годишнината от създаване на тракийската организация, открит Тракийски мемориал “Илиева нива”, с паметник, параклис “Св. Петка” и тракийска чешма, където на 1 юни- Международният ден на детето, се чества “Денят на тракийското дете”, организирано от Тракийския младежки съюз и Тракийският женски съюз.
Днес, гр. Маджарово е градът на тракийската памет. Признателните тракийци са изградили тук 7 паметника, посветени на героите и събитията от онова време.




Гласувай:
12



1. germantiger - ...
26.10.2011 12:54
Това ще го популяризирам, колкото ми стигат силите във вибокс7, а все пак стигат дотам!!!

Този постинг може да го продължиш, онагледиш с фотографии на бежанци и жертви и дори с главни букви или в цвят да изведеш цифри-жертви...

bulgarinut57 - поздравления за честното признание и любовта, която предизвиква и болка, като четеш страдание на това което обичаш! Малко мъже така явно биха си признали, а това признание е достойно!
цитирай
2. sparotok - зверства
26.10.2011 22:10
Чудя се с какво право Петър Стоянов се извини на турците за възродителния процес, който бе дело на ДС и вдъхновен от КГБ, а забрави геноцида и зверствата, на който българския народ бе подложен.

Чудя се защо страданията на определени хора са повтарят непрекъснато от медиите, а мъките на други хора са напълно забравени...

Ние обаче трябва да помним!
цитирай
3. анонимен - BALGARIN
27.10.2011 10:26
POZDRAVI, NESTINAR...PRODALZAVAI DA PIWEW, ZA DA SE POMNI TRAGEDIIATA NA BALGARITE......USPEH. - izveni me za maimunizata.
цитирай
4. анонимен - било е наистина геноцид спрямо Б...
27.10.2011 12:12
било е наистина геноцид спрямо Българите там,родът на баща ми е от там,дядо ми от Беломорска Тракия,баба ми от Одринска тракия,баба ми е дошла сираче,избили са и целия род.голи и боси са дошли всички от там,оставили са имоти,добитък,ниви и най-важното много трупове.кървава е историята на България за съжаление...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nestinar
Категория: Други
Прочетен: 1210303
Постинги: 382
Коментари: 1139
Гласове: 2614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031