Chronique de Michel le Sirien

Нека разгледаме част текстовете от превода на J. B. Chabot на книга ХІ., глава ХХІ. Точно там българската червена папагалщина вижда пристигане на българи от степите на Русия.
В текста (фиг. 1 ) на 363 стр. четем, че аварите са завладяват Сирмиум и император Анастасий плаща 8 κεντηναρια злато на Хагана на аварите, за да се оттегли от там. Тук ще припомним, че Сирмиум се намира в Горна Мизия.
Текста продължава – „От външна Скития трима братя водещи 30 000 скити пътуваха 60 дни от дефилетата на планината Imaeon ( Имаеон, на гръцки ез. Ιμαιου – Имаиу, Имаю ). Откъде долетя този „Имеон” търсен под дърво и камък в Азия ? На нас ни е ясно откъде – от канцелариите на панславянскате ценрали, даваща указания на питомците си, кое къде да се търси и как да се нарича. Не е интересно дали е имало такъв изпис. Изписа е указан – Имеон, и трябва да се търси в Азия.
Е, какви са тези хора по народност, щом водят 30 хил. скити ? Очевидно са скити по народност, ако приемем че скити е народност; ако са сборно име, то те са от скитските народи. Скити обаче се приемат за народност от писателите от това време, значи спокойно можем и ние да ги приемем като скити по народност.
Откъде преминават братята – преминават през река Тanais (Танаис) според превода на J. B. Chabot, но Михаил Сирийски е изписал Tanios ( Таниос – това име е дадено под линия), която изтича от езерото Mantios, преведено от Chabot, като Maeotis (Маеотис). За нуждите на панлавянската историография Таниос и Мантиос, се префасонират на р. Днепър и Азовско море, въпреки очевидната невъзможност на тази река да започва от това море. За паславизма подобни идиотски разсъждения са допустими и започва да се разпространява версията, че братята минали покрай Северното черноморие, че дошли от Памир, Хиндукуш и т.н. Ние съвсем спокойно можем да посочим поне четири реки водещи от езера в Мала Азия, още докато погледнем на картата (фиг. 2), като най-малкото дори се намира в планината Tarsius. Къде е пречката, точно това да е планината Таурус, където се индикират скити в по-късните времена ? Тази планина единият брат подминава, пресича река Мантиос (според Михаил Сирийски) т.е. р. Macestus и отива в определената му от император Мавриций Горна Мизия ( Moesie superieure). Тук имаме две много интересни съобщения:
Този скит, който отива в Горна Мизия е „към църквата” - il fut chasse de l"Eglise, а църквата в Римската империя по това време е само една - християнската ! Този трети брат е наречен „българин” ( . . . l,un d,entre eux, appele Bulgarios, prit dix . . . ). Какъв е етноса на този брат ? Изрично е казано, че е скит. Е, след като той е НАРЕЧЕН „българин”, как можем да си обясним, че повсеместно е спряган като „българин по народност” ? Ако от три италианки, едната е наречена курва, то тя курва ли е по народност !? Безумието на такива твърдения е невероятно и лично ние си го обясняваме с наличието на една нискочела и полуобразована маса, наречена историографска интелигенция.
Третият брат е към християнската църква, т.е. той е християнин. Нека си припомним, че точно в Горна Мизия бяха индикирани териториите ТИДЕ , които се наричат „България по името на тези българи” през VІІІ в. Ето че открихме назад във времето и кои и какви са по „тези българи”. Те са скити по народност. И след като римляните ги наричат „българи” (през VІІІ в. на пренията след Вс. Събор), очевидно е, че тази „България” е там, откакто и те са там. А те са там от V - VІв.


l"epoque d"Anastas Ils habiterent la et furent une garde pour les Romains. Ils furent appeles par ceux ci : Bulgares.
„В епохата на Анастасий (430 - юли 518 - б.м.) те са били охрана (garde) на римляните. И са наричани от последните : българи”.

Видно е, че термина bulgares не е само във латинската реч, но също и в арменската (или в сирийската) под същото си значение – охранители, гардове.
Като цяло:
Северното Черноморие е равнинна местност и там няма реки, които да водят началото си от езера, а е точно обратното. На картите които даваме, две от езерата от които дават начало на реки са в Малоазиатска Мизия, и другите две – близко до нея. Езерото в планината Tarsius ( от което е извирала р. Mecesius ) днес е пресъхнало. Южен Казказ, където може да има такива образувания е terra incognita за римляните в това време, че и по-късно.
От тези 30 000 скити споменати от Михаил Сирийски, 10 000 са заселени в Горна Мизия. Дали останалите 20 000 са останали в Мала Азия, както предполагаме, или в пространството между Дунав и Днепър засега няма да търсим.
Тези скити са наречени от римляните „българи”. Тава важи за определението от по-горе, което указва, че „българи” СА само ТЕЗИ скити, които са охрана (garde ) за римляните. Дали останалите са били garde е отделен въпрос.
Тези скити от тези места през на VІІІ ВС. Събор се самонаричат българи.

Разбира се е нужно време, за да се излъчи и архиепископ при едно нормално развитие на християнската общност, при наличие на епископи, презвитери и т.н. Но тези 10 000 „българи” едва ли са били струпани на едно място и е възможно да имаме наличието на епископ или архиепископ, в години много близки до указаната (времето на император Маврикий) – все пак това са почти 10 бойни легиона и 15-20 мирновременни.
Като цяло имаме поредното сведение от източниците за правдивостта на РТ доказващо, че скити стават „българи”; те СА наричани „българи” не само от римляните, но очевидно са познато понятие и за нейните провинции, тъй като Михаил Сирийски е живял в Мала Азия. Скитите „стават” българи по име, едва в съприкосновение с Римската империя, НО не са българи преди това – те са скити от Скития, сармати (от Сингидум), лангобарди (от Италия) и т.н. Убеждаваме се също, как това всеизвестно за цялата българска историография сведение е изманипулирано от червената папагалщина и продължава да се манипулира от сателитната българска историография до ден днешен. 

https://sites.google.com/site/runiistorianew/chronique-de-michel-le-sirien

Страбон "География"

"Затем идут области внутри Тавра к северу от Гиркании, до моря у Индии, до живущих там скифов и горы Имей. В этих областях частью обитают меотийские савроматы8 и савроматы, живущие между Гирканским морем и Понтом, вплоть до Кавказа и области иберов и албанов, а также скифы, ахейцы, зиги и гениохи9; частью же за Гирканским морем живут скифы, гирканцы, парфяне, бактрийцы, со-гдийцы и остальные обитатели областей, лежащих на север от Индии"

Танаис не е Днепър, а Дон...Имеон като планина, го има и при Агатий Миринейски, т.е. много преди Михаил Сириец, аковитски пантриарт от 12 в.; Агатий пише, че хуните са доли от Имеон..........Имеон се споменава от мтого късно-антични автори,,,,клабо, слабо...що не се подготвиш и да ни зарадваш с нищо, което може да се дискутира...Думата "скит" през 12 в. отдавна не е етническо, а териториално понятие...Боцманови глупости пишеш също...

C. PLINII SECUNDI
NATURALES HISTORIAE LIBRI XXXVII
1. Notae et emendationes
. . . XXIV - Pisidiae, XXV - Licaonuae, XXVI - Pamphiliae, XXVII - Tauri montis, XXVIII - Licae . . .
Планината Tauri ( Таурус) според Плиний се намира в Мала Азия. Няма друго планина Таурус по това време освен тази.

2. ILibro IV., p. 203. Continentur situs, gentes, portus, . . . populi qui sunt auf fuerit:
XVIII. Thraciae: Aegeai maris: XIX Insularum ante eas terras: inter quias, XXII- Cycladum, XXIII- Sporadum, XXIV – Hellesponti, Maeotidis, XXV – Daciae . . .
Меотида и Хелеспонт се намират в района на Егейско море, който е към Тракия.

3. Libro VI. Gentes, maria, populi qui sunt aut fuerint:
III – Cappadocum. IV - Themiscyrena regno, et in ea gentes. V. Regio Colica, et gentes Achaeorum, et ceterae eodem tractu gentes. VI. Bosporum Cimmerius. VII – Maeotis, et gentes circa Maeotis. VIII – Cappadociae situs. IX – Armenia major, et minor . . .
Отново са посочени Кимерийски Босфор и Меодида, „ и хората около Меотида” в съседство с Кападокия, която по това време опира до днешните Дарданели.
Ето къде са Меотида, Кимерийски Босфор и Хелеспонта според Плиний – между Европа и Азия.

Кофти е да останеш без секретарка!:(

"И [има в Тракия] две планини и реки – едната е Даноб, която се дели на 6 ръкава и образува езеро и остров, който се нарича Пюки. На този остров живее Аспар-хрук, синът на Хубрат, който избягал от хазирите от Планината на булхарите и отишъл и прогонил на запад народа на аварите, и се заселил там.
....

От Каукас извират 2 реки – Валданис – чак до планината Кракс, като започва в Каукас и се проточва в северозападна посока, докато не се влее в Меовтис [и] в морето Понтос. [Втората] река се нарича Псеукрос, която отделя Поспорон от същинската граница, при която е градчето Никопс. На север от него са народите на турките и булгхарите, наречени по имената на реките: Купи-булгхар, Дучи-булкар, Олхонтор-блкар, пришълци, Чдар-болкар. Сега са чужди на Птломеос тези имена. От планината Дзиакан избягал синът на Худбадр. И между булгхарите и морето Понтос живеят народите гарши, кути и алани чак до [града] Писинун в крайбрежната страна на авазите, където са апшилите и апхазите, чак до техния крайбрежен град Севаступолик и отвъд него, чак до реката, която се нарича Дракон, тоест Змей, която извира от алуаните и тече между апхазите и страната Егр.
.....
В Скития има планини и степи, пустини и безводни [пространства]. Има 5 области – Согдиани, която е Сагастан и Саке. В двете има 15 народа, богати занаятчии и търговци, които живеят между Туркастан и ариите до планината Йемавон, която е по-висока и по-дълга от останалите [планини] и прилича на пергел, подобен на арменската буква “люн”, имаща сгъвка от изток на юг. Единият ръкав [на Йемавон] върви 1280 мили на запад, другият ръкав – 1550 мили на север, а третият върви към Непознатата земя. А на 300 мили по северния ръкав в планината има странноприемница и път, по който, идвайки откъм Сагастан, се отива към чените, минавайки през Каменната кула, която се намира на Дивното поле. А от петнадесетте народа единият се нарича масагети, чиято царица убила Кир, и народът булх, и друг народ – търговците хорозмийци, които са на северозапад .."

"В страната Азия е Скития, която започва от река Атл и се простира на югоизток до планината Йемавон. Планината Йемавон разделя Скития на две – на Апхтарк и Туркастанк. На север [Скития граничи] с Непознатата земя, на запад със страната на сарматите при река Атл, на юг с Врканското море и с ариите и индийците при южния ръкав на планината Йемавон и отвъд чак до планината Йемода, която отделя Скития от Индия. А на изток [Скития] граничи с чените. "

(Подбор и превод от староарменски: гл.ас. д-р Петър Голийски, катедра "Класически Изток", секция Арменска филология, СУ "Св. Климент Охридски")

.

Страбон "География"
"11,5,31... Горная цепь Тавра делит Азию на две части(а Тавр тянется от оконечности Пафлагонии к восточному морю у Индии и у живущих там скифов); греки назвали ту часть материка, которая обращена к северу, лежащей "внутри" Тавра, а часть, обращенную к югу, лежащей "вне" Тавра; соответственно земли, прилегающие к Меотиде и к Танаису7, относятся к областям внутри Тавра. Первые из этих частей расположены между Каспийским морем и Понтом Евксин-ским и оканчиваются в одном направлении у Танаиса и Океана, то есть у Внешнего Океана, так и у части его, образующей Гирканское море; в другом направлении они оканчиваются у перешейка, там, где расстояние от впадины Понта до Каспийского моря наименьшее. Затем идут области внутри Тавра к северу от Гиркании, до моря у Индии, до живущих там скифов и горы Имей."

Тази статия или раздел съдържа неакадемични изследвания.
В тази статия се съдържат твърдения и хипотези, непризнати от съвременната наука.

Неутралността на този раздел е спорна.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD

В тази карта от ХІІІ в. също е означен Херсонес, там където е посочван и от древните писатели:
http://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Tabula_Peutingeriana?uselang=bg
Тя е препис от по-стар източник, който е изгубен и можем да се убедим, че дори в ХІІІ в. Херсонес се намира на „мястото си”. „Босфор” не име на топоним, а име на племе в картата, което обитава някъде около Азовско море – босфориани. Същото е и със хидронима „Меотида”. Той е име на племе – меоте. Напълно е възможно при опита да се създаде римска провинция по Северното Черноморие, там да са поселени колонисти от изконните Босфор и Меотида, които заселници се наричат естествено по имената на местата от където са дошли. Такъв пример имаме с Мизия и Тракия в Мала Азия, които се наричат така по името на преселници от Мизия и Тракия в Европа. Когато през ХІV в. Османската империя завладява Балканите, се загубват и изконните имена Меотида, Херсонес и Босфор, които се заместват с турски термини. На север от Черно море, където турската инвазия не достига, имената на поселниците започват да се употребяват и за имена на местностите, по същите закони, които споменахме за Мизия и Тракия в Мала Азия. Този факт не може да служи за оправдание на панславянските геополитически въжделения, да пренасят исторически събития отпреди ХІІІ в. на север от Черно море, само защото се е получила историческа тавталогия в имената.

всеки,който се занимава с история предполагам трябва да се позовава на източници иначе история всеки може да скалъпи.Аз ти показах цитати от такива източници - и в двата планината Имеон се позиционира спрямо Каспийско/Гирканско/ море,в единия това има отношение към българите.Ако тези преводи не ти харесват,научаваш староарменски и четеш,защото тези източници съществуват и никой не може да ги игнорира.За Таурус те разбирам,просто географските понятия се променят,но Таурус в случая няма отношение с българите,освен ако изрично не е указано в някой източник

Показал съм източници.Както искаш така си ги тълкувай!

http://www.19thcenturyscience.org/HMSC/HMSC-Reports/1895-Summary/Plates-150ppi/Plate-3a.jpg

сам си прави изводите