През есента на 1925 г. България е въвлечена в най-странната и същевременно най-неизвестната война, която е водила в новата си история. В учебниците по история и днес тя е подмината с няколко изречения под името "Петрички инцидент”.
Събитията се развиват между 19 и 28 октомври 1925 г. и тръгват от един граничен инцидент.

След края на Първата световна война България е наказана жестоко от победителите (Антантата). С Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. на България са отнети Македония, Беломорието, Западните покрайнини и Южна Добруджа. България няма право да има авиация, флот и артилерия, а армията ни не може да надвишава 33 хил. войници, в това число с пограничната стража.
Най-облагодетелствана за сметка на България от Ньойския договор е Гърция. Освен Егейска Македония, населена предимно с българско население, тя получава и българските територии в Западна Тракия, които тогава са единственият ни излаз на Бяло море.

Гръцките политици обаче мечтаят да възстановят Византия и след поражението от Турция през 1922 г. те търсят реванш срещу някой друг. Погледите им са насочени срещу обезоръжената и почти беззащитна България, която по това време се намира и в международна изолация.

Претенциите на Гърция се простират от Петрич и Неврокоп (Гоце Делчев) до Пловдив и Южното Черноморие. Тя струпва войски по българската граница и чака удобен повод...
Поводът Гърция да нападне България е намерен при един инцидент на 19 октомври 1925 г. В местността Демир капия на наша територия български граничари копаят кладенец. Към 14:30 ч. гръцки патрул навлиза в българска територия и ги обвинява, че копаят окопи. Пререканието преминава в престрелка, при която един гръцки войник е убит, а един гръцки офицер е тежко ранен.

Българското правителство настоява да бъде образувана българо-гръцка комисия, която да разследва инцидента, както е според изискванията на Обществото на народите (ОН), предшественика на днешната ООН. В Атина обаче не желаят международна комисия. Необходимият им повод е намерен.

Гръцкият министър-председател ген. Пангалос заповядва на войските от Трети армейски корпус, с численост около 100 хил. души, да навлязат в България и да окупират Петрич, а Четвърти армейски корпус да се насочи от Драма и Кавала към гр. Неврокоп.

В този участък от границата Българската армия разполага само с 300 войници от пограничната стража. Те поемат върху себе си първата атака призори на 22 октомври.
България е изненадана, а и няма необходимите военни сили да се противопостави. По заповед на военния министър ген. Иван Вълков към границата се отправят подкрепления, състоящи се от 9 роти с 18 картечници и 12 оръдия с обща численост около 1 000 войници.

Силите са крайно неравни - срещу 100-хилядна гръцка армия застават общо 1 300 български войници без тежко въоръжение. В първите часове на войната българските сили отстъпват, а гърците превземат селата Кулата, Марино поле, Долно Спанчево, Чучулигово, Ново Ходжово, Пиперица, Лехово, Марикостиново, Тополница, Петрово и Дрангово.

Гръцкото настъпление се забавя, защото гръцките войници се впускат в грабежи на покъщнина и добитък по българските села. В това време българските сили се окопават около Рупите и гара Ген. Тодоров.

Правителството изпраща зов за помощ до секретариата на ОН в Женева и разпорежда на българските войскови части да се въздържат от военни действия. Непосредствената цел на гръцката армия е да превземе гр. Петрич и оттам да си отвори пътя по долината на р. Струма.

Освен с малобройната българска войска обаче гръцката армия се сблъсква с една добре организирана сила в този район - четите на ВМРО. След края на Първата световна война ВМРО възстановява своята революционна дейност и изгражда на територията на Пиринска Македония много стройна военна организация.
Към 22 октомври, в момента на гръцкото нахлуване, ВМРО е събрала за отбраната на Петрич около 4 500 четници, разделени в пет отряда, които заемат позиции около града.

Най-ожесточени са сраженията на 22 и 23 октомври, когато гръцките войски от юг и от запад започват настъпление, подкрепено с артилерия и авиация. Гръцката армия открива силен оръдеен огън по гарите Петрич и Марино поле. И все пак в сраженията през тези два дни гръцкото настъпление е спряно от четите на ВМРО.
На 25 октомври гръцката армия предприема ново настъпление срещу Петрич и отново е отблъсната. Гръцкото настъпление спира. В следващите дни на някои участъци на фронта гърците са разбити и минават в отстъпление. При това цял един гръцки полк, отделил се от основните сили, е обкръжен и напълно унищожен от дейците на ВМРО.
На 27 октомври ОН разпорежда на Гърция незабавно да прекрати военните действия срещу България и изпраща към района военни представители на Англия, Италия и Франция.

На 28 октомври гръцкото правителство издава заповед за изтегляне на своите войски от българска територия. Гръцката армия се изтегля безславно, понесла поражение не от редовна войска, а от мобилизирани чети на ВМРО, селяни и доброволци.
На 29 октомври Съветът на ОН назначава специална анкетна комисия да разследва конфликта. Анкетната комисия констатира, че са опожарени 12 български села, 15 000 бежанци са напуснали родните си места, а цивилните жертви от Петрич и околните села са около 40 души.

На основата на доклада на комисията Общото събрание на ОН осъжда Гърция като агресор и отрежда да бъдат заплатени на България репарации в размер на 30 млн. лв.

Така приключва необявената 10-дневна война между Гърция и България и за пръв и последен път едно решение на ОН е изпълнено и влиза в сила. В тези събития България показва, че макар и разоръжена и без армия, има народ, който е сплотен и готов да спре всеки агресор.С част от репарациите - 1 200 000лв., се обезщетяват засегнатите от военните действия жители на района и защитниците на Петрич, но родолюбивите петричани се отказват от обезщетението и със средствата започват строеж на училище. Парите, обаче са недостатъчни за завършването на започнатия строеж и петричани се самооблагат за да довършат сградата.

Няколко месеца по-късно гръцкият министър-председател ген. Пангалос е свален от власт, съден и разстрелян за позора, който е донесъл на Гърция.


От Emil Andreev 

Не допускам обидни анонимни коментари!
Желателно на кирилица!

И както правилно си завършил - с това приключва и политическата кариера и житейския път на ген. Пангалос. Само ще уточня, защото този пост си заслужава и събитието не е от много известните, че ситуацията с ВМРО не е точно такава каквато изглежда и българското правителство не е толкова неподготвено, всъшност.

В крайна сметка още след ПСВ и решението за демобилизиране и разоръжаване на българските редовни сили, тогавашните правителства, а и тези след 23, дават част от въоръжението на ВМРО, което се оказва в тази ситуация "нередовна българска армия". Нещо повече, както знаем голяма част от лидерите на ВМРО, водачи на чети и четници са офицери, подофицери и редови войници от демобилизираната българска армия, които са съвсем наясно и в способност да воюват.

Гърците и Пангалос с тази глупост ни правят голяма услуга, защото след инцидента част от тежестите по Ньойския договор са намалени. Но, това е последната успешна война за българите, която се води от няколко хиляди редовни войници и няколко десетки хиляди нередовна българска армия под "марката" ВМРО.

За съжаление в това време - още от края на ПСВ и години след това се води и вътрешната гражданска война, която със страшна сила спира възстановяването на България, води до избиването на огромен брой национални лидери, офицери, генерали, ръководители на ВМРО, отслабват съпротивителните сили в Македония и в последствие България става лесна плячка и арена на преврати и недемократични действия, които като краен резултат ни вкарват в лапите на СССР според мнозина и досега....

За първи път поздрави за твой пост и като цяло поздрави за патриотичното ти отношение към историята на българите, въпреки че част от диренията ти са в погрешна и даже вредна посока!

Много добър пост!Поздрав!

Дори и могъщите римляни ги е било страх от гръцкото вероломство, не случайно е казано - Страхувам се от данайците дори когато носят дарове:)

Благодаря на автора за тази статия! Никога не съм се срамувала, че съм българка, както го правят емигрантите. Лошо ни е управлението в момента, но и това ще мине рано или късно.

Не бях запознат с тази епична битка!!!

Кои емигранти го правят?

Но, бих посъветвал, всеки, който се интересува от темата да прочете какво всъшност се случва с тези герои от Военния министър, до изредените четници, особено пък на тези, които оживяват до девети септември!

Страшно показателно за това, как хора, които са дали кръвта си и са оцеляли и са бранили българщината в няколко войни и конфликти срещу чужди, са били третирани от уж "своите"!

Спараток, да оставим древната история на Балканите в споровете си в други теми. Между тия гърци през 1925 г. и елините от 5-1 век има дори по-малко връзка от тази дето реално може да се открие между различни "тракийски" племена и днешните българи.

са в основата на всички военни победи, както на българската армия, така и на родолюбивите български организации. Ум, воля и чест, които днес напълно липсват.

AZ SAWO NE BIAH 4UVAL, ZA TAZI POTULENA VOINA-ZAWO LI???....NE E LOWO DA SE PUSNE TOVA VAV NIAKOI MAKEDONSKI SAIT.

Поздравления!
Малко хора знаят за 10 дневната война. Има я добре описана в "60 години живяна история", на ВЕЛИКИЯТ българин Константин Кацаров. За съжаление нито една страница от тази книга не се изучава в училищата. А тази книга, заедно с "Проиграната победа" от същия автор са истинската история на България и Европа от 1909 до 1975г. Днешните т.нар. "учебници" са писани от самовлюбени олигофрени, мислещи се за Наполеон или Хитлер. Очевидно са избягали от 4 километър.

http://www.segabg.com/article.php?id=585566

Из телеграми, изпратени от български общини в Македония до отоманския парламент, 12-16 януари 1909 г.



"Целта на гърците беше да погърчат всички власи, които се намират между Катерини и Превеза, и всички българи в Битолската и Прилепската каза.
И така гръцкото правителство мислеше да има влияние на цяла Западна Македония, а българите щели да останат на изток, т.е. в Солунския и Сярския санджак. Единствената задача на гърците беше да погърчат всички българи, власи и арнаути в този район . . . Гърците казват, че българските чети са вършели големи зверства . . . но много по-големи зверства са извършили четите, които дойдоха от Гърция. Казвам това, защото нямаше местни гръцки чети, а всички бяха преминали от Гърция. Техните войводи носеха секири и пред мъжа отсичаха бозката на жената и пред жената колеха със секира мъжа. В чифлика Либарче бяха изгорени 30 души българи . . ."

Из реч на Хабиб бей на ХI заседание на отоманския парламент

Гърция не получава Беломорието по Ньойския договор....

Ааа...копанар,всички татаромонголчета
тука ли се подвизавате?
Ба си кофтия матрял.
Али Баба и 40-те разбойника,лешояди от бунището
на историята.

Точно от такива боклуци, като горния,искам да си изчистя блога!

Благодаря,че се отби!

Ако питаш бг.министъра на воината,няма да е така,но това не пречи да съм съгласен с теб.

И на теб!

Няма защо да се срамуваш!
Обикновенните хора са богатството на Родината!
Не политиците!!!!!!!!
Обикновеният човек е този,който твори!

Отлично казано!

Когато говорим за това мерзко племе, трябва да измислиме друга дума вместо гърци. Те нямат нищо общо с древните гърци, а са циганско-негърско-еврейска смес. Тяхната стохилядна армия се разбягала пред хиляда и триста войника! А ако сега не бяхме еврейска колония и подгонихме циганите, щяхме ли да разберем как са изчезнали след като са видяли че вече гонят? Обърнете внимания на мангалската логика: Българите копаели кладенец на своя територия, мангалите го наричат окопи (множествено число) и повод за война, - а какво прави стомилионната им армия на българската граница?! Такива въпроси не се задават на мангали, мангала разбира само от бой.

Много добър постинг,още повече че аз съм от този район,а също така бях и граничар точно в село Лехово,преди 15-ина години...
Ще си позволя да публикувам текста на страницата си във фейсбук,ако нямате нищо против...
Поздрави и успех!)))

е мой,не бях влязъл с акаунта си....
Поздрави!))

Успех и на теб!