Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2012 16:27 - За някои проблеми около житията на св. цар Юстиниан Управда
Автор: nestinar Категория: История   
Прочетен: 3753 Коментари: 4 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
 http://dveri.bg/xuxw
На 14 ноември Църквата чества паметта на един от най-бележитите императори на Византия – Юстиниан, който в славянските жития се отбелязва като „св. благоверни цар Управда – Юстиниан”. Трябва да отбележим, че император Юстиниан се чества от славянските църкви на 14 ноември, докато Гръцката църква чества паметта на императора заедно със съпругата му Теодора на 2 август. В Синаксара са вписани като светци от Константинополския патриарх Йоан ІХ Агапит (1111-1134). Тази грешка с честването обаче поражда редица въпроси. Едни източници посочват за този ден (14/27 ноември) честването на Юстиниан и Теодора, а други на Юстин І и Евтимия. Интересното е, че някои източници посочват, че император Юстин І след смъртта на съпругата си Евтимия се жени повторно за жена с име Теодора, което пък е вероятно причината за объркването на деня на честването, което продължава и до днес.

Името Управда, според спорното житие „Vita Justiniani”, е славянското рождено име на император Юстиниан. Мнозина считат, че точно поради този отхвърлен от повечето учени факт – славянския произход на императора, славяните го включват в църковния си календар. Настоящата статия няма за цел да даде отговор на въпросите, които поставя личността на император Юстиниан, а по-скоро да запознае читателите със сложната проблематика, която ги поражда.
Тридесет и осем годишното управление на император Юстиниан (527-565 г.) е един от най-величествените периоди в историята на Източната римска империя. Юстиниан си поставя амбициозната цел да възкреси отново римското величие. Много са делата му, които обхващат всички сфери на обществено-политическия живот на империята, способствали за обединението и възраждането на мощта й. Много е изписано, както за самия Юстиниан, така и за времето на управлението му, въпреки това и до ден днешен няма нито една „пълна Юстинианова история”.

Името Юстиниан днес напълно е изместило едно от вероятните рождени имена на бъдещия император. Според мнозина авторитетни изследователи, той се е казвал Петър Сабатий (Petrus Sabbatius). Единственият източник, в който е оцеляло името „Flavius Petrus Sabbatius Justinianus” е един консулски диптих от 521 г. по повод неговото назначаване за консул и висш главнокомандващ (магистер милитум). Самото име Юстиниан свидетелства за това, че е бил осиновен от своя чичо, император Юстин І (518-527) и че осиновяването е станало преди назначаването му за консул.

Учените са постигнали съгласие, че Юстиниан няма благороднически произход и подобно на своя чичо Юстин І, от беден селянин, тръгнал пеш за Константинопол, се издига до императорския трон. Трябва да отбележим, че сръбските изследователи, които са най-активно работещите по славянската следа, се опитват да наложат не просто славянския, но сръбския произход на император Юстиниан. Често в днешните сръбски жития на светеца четем: „Свети Јустинијан, цар византијски. Пореклом Словенин, вероватно Србин...” Прокрадват се опити също да направят император Константин І Велики (роден в Naissus, днешния Ниш, в Сърбия) и Юстиниан далечни родственици.

Другият интересен момент е родното място на император Юстиниан. Според Прокопий Кесарийски, чичото на Юстиниан Юстин І бил беден селски момък от селището Тавризион (Tauresium), което се намирало в близост до селището Ведериана. Прокопой казва също, че селището се намирало в земите на европейските дардани, което предполага една доста широка локализация, която може да бъде както на територията на България, така и на Република Македония. Поради това, че и до ден днешен Тавризион и Ведерина не са локализирани, имаме десетки предположения. Едни историци идентифицират родното място на Юстин със село Таваличево – Кюстендилско, за други Ведериана се е намирала в околностите на Ниш, за трети – сред които и св. Николай Велимирович, това са околностите на Скупи (Скопие), за четвърти близкото до Скупи градче Тауризиум (днес село Таор, Република Македония). Има и такива, подобно на един от най-добрите познавачи на Рим, Едуард Гибън, според които Юстиниан е роден в околностите на Сердика (София). Такова е и мнението на св. Димитрий Ростовски (1651-1709), записано в Чети Минея: „Свети Юстиниан, император на Византия, бил славянин. Той се родил в село Ведряни около град Средец в България”. Прави впечатление трансформацията и идентификацията на Ведериана с Ведряни. Тук е редно да отбележим, че повечето изследователи са единодушни, че св. Юстиниан не може да има гръцки произход. Мнозина се обединяват около мнението, че той е трак, а други се опитват да бъдат по-конкретни и обобщават, че той най-вероятно е латинизиран илир. Изворите потвърждават подобна констатация, тъй като свидетелстват, че Юстиниан „говорел развален латински, а гръцки – като варварин”.

Най-интересни обаче са въпросите, които се крият зад името Управда -с какво е свързано то, откъде и с какво започва употребата му?

През 1883 г. Д. Брайс открива в Рим един латински ръкопис, озаглавен „Justiniani Vita”, който е бил съхраняван в малка кутия заедно с други ръкописи. Към житието били приложени бележки написани със същия почерк. Това житие представлява всъщност описание на ранните години от живота на Юстиниан. В него се казва, че то се явява съкратен препис на латински на пространно житие, написано на илирийски/тракийски, което се съхранява в манастирската библиотека на Basilian monastery на Атон (житието вероятно е съхранявано първоначално в Сердика, след построяването на първите манастири в Атон през Х век препис от житието е съхраняван в манастирска библиотека на ордена „Св. Василий” (тогава манастира „Св. Василий”, Basilian Monastery). Тук е редно да отбележим, че под илирийски или тракийски език много вероятно е да се има предвид славянският. Написано било от учителя на Юстиниан в юношеските години – Богомил (гр. Theophilos, лат. Deocarus). По-късно Богомил става епископ на Сердика (София) под името Domnio.

В житието се казва, че рожденото име на Юстиниан е Управда. Управда се родил в Призрен (днес Косово). Баща му, който бил далечен родственик на Константин Велики, са наричал Исток, а майка му Бигленица. Майка му била сестра на бъдещия импер. Юстин І, който в този случай се явява вуйчо на Юстиниан. Бащата на Юстиниан имал сестра на име Лада, омъжена за славянския принц Селимир. Лада и Силимир имали няколко синове, един от които Речирад станал съюзник на българите. Малко преди да достигне 20-годишна възраст, Юстиниан убива в дуел братовчеда си Речирад, но тъй като сам е ранен, е изпратен в Константинопол на лечение. По-късно Юстиниан е изпратен от вуйчо си Юстин І за заложник при Теодорих в Италия. В това житие се споменава също, че Юстиниан въздига (или престроява построения от Константин Велики) в Сердика голям храм в чест на своя учител наречен „Св. София”. Сам Богомил, който, както вече споменахме, става епископ на София под името Домнио, бил погребан след смъртта си в нея.

Автор на това съкратено житие на латински, препис от славянски, бил някой си Иван Томко Марнавич, а поръчител на направата на житието бил Николо Алемани.

Няколко години по-късно Брайс и Константин Иречек публикуват своята статия, която всъщност са редактираните бележки към житието с едно допълнение, в което (от съвременна гледна точка) доста неубедително обявяват житието за продукт на ХVІІ век. В статията се посочва как Иван Марнавич, който между впрочем е не някой друг, а родения в Далмация папски легат проф. д-р Иван Тонко Марнавич (Ioannes Tomcus Marnavitius, Ivan Tonko Mrnjavić, 1580 -1637), епископ на Загреб и на Босна, е подвел Алемани, който му възлага да направи съкратения превод достигнал до нас. Самото житие, според тях, противоречи на фактите, като изреждат някои от най-фрапантните, а именно, че в средата на V век „славяните” още не били дошли на Балканите, че българите били някъде си из „Азия”, а „Света София” в Сердика била построена чак през „Х век”. (Виж: James Bryce and Constantin Jireček „Life of Justinian by Theophilus”, The English Historical Review, Vol. 2, No. 8, Oct., 1887). Впоследствие, без да се задълбочават в критиката си, А. Василиев, Крумбахер и други учени повтарят аргументите на Брайс и Иречек. Мнението на Крумбахер, който нарича житието фалшификат, има определящо значение за утвърдилото се вече мнение в съвременната наука, че славянското житие на Юстиниан-Управда е фалшификат.



Гласувай:
10


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. sparotok - едно полезно четиво
28.05.2012 18:31
Г. Сотиров, УБИЙСТВОТО НА ЮСТИНИАНОВАТА САМОЛИЧНОСТ

http://www.ivanstamenov.com/files/gs-justinian.pdf

Ето и линк към латинския текст

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Journals/EHR/2/Life_of_Justinian_by_Theophilus*.html


Natus est Vpravda (1)7 (nomen Justiniani gentili sermone) in Prizriena (2)8 sub imperio Zenonis Regis Constantinopolitani et Patriarchatu Acacii novae Romae, postquam imperatores in veteri Roma esse desierunt: quasi Deus vellet edere Regem qui recuperaturus esset occidentale imperium et cum orientali in antiquum splendorem restituturus.

Pater ejus fuit Istok (3) ex progenie et familia sancti Constantini (4) — magni Regis Romanorum et maximi monarcharum Christianorum. Mater vero Bigleniza (5) — soror Justini qui regnavit in nova Roma. Istoki soror fuit Lada, quae nupsit Selimiro (6) Principi Slavorum, qui complures filios habuit, inter hos Rechiradum quem singulari certamine, ut dicetur, interfecit Justinianus.

Istok cum esset Ilnez,9 hoc est, Dynasta inter Dardanos, dedit filio Vpravdae pedagogum egregium sanctum virum Bogomilum (7) pastorem seu Abbatem monasterii S. Alexandri martyris, vitae Justiniani scriptorem, qui puerum summa diligentia sanctissimis moribus inde literis Latinis et Graecis instruxit. Verum cum ab avunculo Justino enixe diligeretur, ab eodem ad castra trahebatur, Bogomilo nunquam a latere adolescentis abscedente.

Tyrocinium deposuit jubente Justino, qui jam pridem primos ordines Romanorum ductabat; quo tempore idem Justinus contra Caesarides (8) Zenonidas pro Anastasio rege decertabat, cum avunculo miles in Illyricum revertitur ob Bulgaros Romanis cervicibus imminentes, a quibus cum esset interfectus Rastus (9) dux militiae Illyricanae cum primoribus Ducibus Justinus Barbaris occurrens plus nimio insultantes repressit.

Et quia Bulgaris
цитирай
2. bven - И аз подкрепям за книгата УБИЙСТВОТО НА ЮСТИНИАНОВАТА САМОЛИЧНОСТ!
28.05.2012 21:57
Поздрави за постинга!
цитирай
3. nikikm - Малко
31.05.2012 21:08
смело,след,като Спароток е взел отношение,но докато не се установи историческата действителност,че славяни е равно на българи,както и траки междувпрочем,нищо няма да си е на мястото.Обратното дава отговор на много въпроси и поставя ред в историята.Нищо общо с национализъм!
цитирай
4. veselins - допълнение
25.08.2012 13:55
Прокопий Кесарийски : Външния вид и езика му бяха варварски
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nestinar
Категория: Други
Прочетен: 1210252
Постинги: 382
Коментари: 1139
Гласове: 2614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031