Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
02.10.2014 21:42 - ДРЕВНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ / кимерийци
Автор: dalida Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3966 Коментари: 0 Гласове:
24

Последна промяна: 21.07.2015 20:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                    КИМЕРИЙЦИТЕ  и БЪЛГАР-ите  са племена от един народ?
                                                      дали е така:




НЯКОГА в древните хроники е запазено послание че, българите мигрирали из целия континент Евро - Азия; заселвали се само там, където тревата била висока и реките дълбоки. За какво са им трябвали високи треви или дълбоки реки?

                                Кимерийците живеели на п-в КРИМ.

Мястото било известно с тучните си  ливади,заобиколено отвсякъде с море. Страхотно мясно нали?


                      image



Полуостровът има богата история от най-древни времена. Бил е част от елинската култура, Римската империя, Византия. През XV-XVIII век е център на Кримското ханство, васално на Османската империя. През 1783 г. е присъединено от Екатерина Велика към Руската империя, от 1921 г. е в състава на СССР. През 1991 г. територията и акваторията на полуострова стават част от новата държава Украйна, чрез административните единици Автономна република Крим и град Севастопол. През 1992 и 2014 г. за кратко Крим обявава независимост. След проведен на 16 март 2014 г. непризнат референдум Русия анексира Крим. На 17 март АРК обявява независимост като Република Крим и на 18 март заедно с град Севастопол са приети в състава на Руската федерация като два отделни федерални субекта, образувайки Кримския федерален окръг.


За българите днес четем най-различна литература. Отстъплението от народностните традиции доведе и до груби извращения в българската история. В качеството на академични историци се издигнаха хора без вътрешен дух и призвание за това свято за Народностната общност дело. С лека ръка тези “учени” прокараха в трудовете си разни чужди клишета и внушения и така създадоха една крайно изопачена представа за българските прадеди.  А същевременно те подцениха и малкото оцелели фрагменти от народностната ни памет, запазени в средновековните летописи и народните песни и предания.  Така се възпита едно нихилистично отношенше към българската история и митология, които днес дава своите отровни плодове.


За да се изгради едно издържано учение за произхода на българите без залитания към едностранчиви и взаимноизключващи се тези, необходимо е изчерпателно проучване на всички следи и хипотези, имащи отношение към произхода на българите – хунорска, кимерийска, келтска, иранска, та дори и тюркска. За тази цел трябва да се събере всичкият възможен исторически и етнографски материал за народите, считани за прадеди на българите, и да се съпостави с наличните извори за древните българи. Оттук нататък трябва да се претеглят всички плюсове и минуси, като се отдава първостепенно значение на родствените връзки между народите, а не само на културните успоредици между тях. Само така ние ще открием Себе си сред народите от нашата кръв.


Ето какво пише за българите историкът Ганчо Ценов:
" Българският народ излезе в древността до Черното  море до река Волга от великата Скандинавия, и зваха се тамо ГИМЕРИ и КИМЕРИ, където се умножиха и още преди Александър Македонски дойдоха първи в тази страна. Илирик беше първи крал след 3522 от Сътворението на Света (1986 г. пр.Хр. – б.а.), а след него царуваше Крал Бладилий, и той Филипа Македонски цар победи и свой поданик го направи. После през 3685 (1823 г. Пр.Хр. – б.а.) крале бяха двамата братя Брем и Болг, и понеже много крале надвоюваха и много земи завладяха, то народът се назова на техните имена. Брем завоюва Западната страна , и остана там покрай Западното море, Балтийско до Померания, и назоваха се Пеми и Словаци, а след това и Бранди-Бури. Болг завоюва и усвои земя на Източната страна , и засели се там със своя народ , и назоваха се Българи, които след това с Александър Македонски воюваха и с неговите македонци.”


Паисий Хилендарски също разказва за разселването на българските прадеди от Скандинавия към Волга и Бранденбург в своята История славянобългарска. Там обаче вместо кимери те са наречени скандавляни по името на Скандинавия.


Ценни сведения за ранната българска история се съдържат и в “История о болгарском народе словенском”, написана от Йеромонах Спиридон. Макар и накратко да споменава за кимерите, Спиридон не ги разглежда като прадеди на българите. Според него българският народ произхожда от т.нар. “мисигити” или “мисагети”, носещи името на своя праотец Мосох, един от синовете на Яфет. Очевидно Спиридон е имал предвид древните масагети, които все пак са сроден с българите конен народ. В представената от него най-древна история на българския народ обаче се разказва за същите царе и събития, известни от Летописа на Раковски, само че тук царуването на Цар Бладилий е отнесено към 986 г. пр. Хр., и за кимери изобщо не се споменава.


Що се отнася до въпросната Скандинавия, тя по-късно става завоевание на Цар Брем, който действително завладява много земи в Средна, Северна и Източна Европа:

        “Брем взе (земите) на север от Дунав и на запад от завоюваните земи даже до Балтийско море и Померания, и се заселиха там и (народът му) се назова по името на своя крал – бреми и пеми – сегашните чехи. Померания, която е земята Брандибурия и не само Брандибурия, но и Сведия и великата Скандинавия, която сега се нарича Данимарко. И когато се върна оттам, отиде срещу сарматите и русите и ги победи, и град построи в земята им и го нарече Нов город.”


Според историите на Раковски и Спиридон, двамата царе Брем и Болг са завладяли една значителна част от европейския континент – те са държали една могъща империя, съизмерима с тази на Атила през IV в. Очевидно в тези летописи е пресъздаден споменът за езна далечна историческа епоха, преминала под господството на кимерийските царе Брем и Болг. Много по-късно на техните имена са наречени келтските царе, владяли Тракия, в знак на приемственост с митичното им величие. С това ние повдигаме и съдбовния въпрос за истинската история на Европейската цивилизация. И до днес за официалните европейски историци богатата “Халдщатска култура” в Горния Дунав си остава едно мъртво археологическо понятие, като че ли ей-така тя е преминала в забравата, и не са останали никакви предания за нея. Все едно, че европейските народи са някакви безпаметни тълпи, живели на разпокъсани племена в древността, както впрочем много им се иска на съставителите на известните “Протоколи на ционските мъдреци”... И все застъпват схващането, че Европейската цивилизация започвала от Гърция и Рим,за да притъпят вината си, че произхождат от най-достойния народ на планетата с име Българи.

           

                         За нас Европа започва от Империята на Брем и Болг!

Когато става дума за кимерите, не можем да не се сетим за знаменития херой Конан Варварина, представен като кимериец. В неговия образ писателят Робърт Хауърд възпява хероя на своите кимерийски прадеди, които той счита за потомци на атлантите. “Във вените на Конан тече кръвта на древните атланти, погълнати от моретата осем хиляди години преди неговото време.”


            От диалога на Платон – Критий е известно, че Атлантида е потънала през Х хил. пр. Хр., следователно Конан трябва да е живял през II хил. хр. Хр. -  във времето, когато кимерите излизат на историческата сцена. Неизвестно откъде, Робърт Хауърд е знаел за далечните събития, описани в Летописа на Раковски.


      От кимерите се извежда произходът на българите и според историята на волжките българи “Джагфар тарихи” (История на Джагфар). Там те са наречени КАМИРЦИ: “Камирците са клон на синдийското племе.  Тук синдийци са наречени народите, обитавали планините на север от Индия, наричани някога с общото име Синд.  По нататък се разказва за странствуванията на кимерите из Средна Азия , където от тях са се отделили различни народи, считани за техни потомци – масагети (масгути), арменци (армани), алани, саки, включително и българи. “А преселниците от Идел  които отишли най-далеч от всички , били наречени българи .В Джагфар тарихи обаче се уточнява, че този разказ се основава на “Хазар тарихи”(История на хазарите). Подобно родословие на българите извежда хазарският каган Йосиф, които ги представя за потомци на Гомер. Той допълва библейското родословие Яфет – Гомер – Тогарм с имената на Болгар и неговите девет братя. Известно е, че след утвърждаването на християнството и исляма (и юдаизма сред хазарите) извеждането на родословията на различните народи от синовете на Ной става обичайно явление. Изглежда хазарите са знаели историята за произхода на българите, и поради близкото звечене на КИМЕРИ (ГИМЕРИ) и ГОМЕР тя е възпроизведена в това родословие, изведено от библейското. Възможно е обаче Гомер наистина да е праотецът на кимерите, а не тяхната прамайка. Близко до това родословие е пресъздадено и в неуточнен източник, вписан в “Ориенталската библиотека” на Ербело дьо Моленвил (1697): ”Друг син на Яфет , Гомари , разчиствайки пътя си , стигнал до същата река (Волга – б.а.) , където уседнал и имал двама сина :Булгар и Бертис…”  И тук събитията са свързани с река Волга, както и в Джагфар тарихи. Възможно е Волга да е наречена на името на българите, а не обратното, както например твърди Паисий Хилендарски.


А, ето и  една легенда, която Прокопий представя така:

      “Ако е вярно това, което хората приказват, голямо число кимерийски момчета, като били на лов, гонили една сърна и тя пред очите им скочила във водата. Момчетата, подбудени било от честолюбие, било от любов към лова или някое божие предопределение, последвали сърната и не я оставили, докато не стигнали с нея на оная страна на брега.  Това, щото те преследваха изчезна – кой може да каже какво бе то! … Момчетата наистина не донесоха у дома си лов, обаче повод за бой и плячка. Щом се върнали в отечеството си, известили на всички кимерийци, че оная вода е проходима. Веднага грабнали оръжие и без много да му мислят,  преминали на другия бряг”…


       Ценни сведения за древните българи се съдържат в съчинението на Прокопий Кесарийски “История на войните”. Той разглежда родословието на българските племена утигури и кутригури, които той отнася към хуните: “В старо време хуните, на които тогава викаха кимерийци, живееха там (отвъд Азовско море)  и всички се повинуваха на един цар. Веднъж имало езин такъв, който имал двама сина. Името на единия било Утигур, а на другия Кутригур. След смъртта на баща си те разделиха бащините си държави и дадоха названия на управляванете от тях , защото според тях и днес едната част се казва утигури, а другата кутригури ”


 Най-сигурното доказателство, че българи и кимери са един народ, намираме в историята на Месопотамия. В началото на II хил. пр. Хр. в северната и част се заселва народът БАЛХАРИС, с владетел на име ЦИМБЕРИС....в записките - сведенията за кимерите от Раковски и Робърт Хауърд.


                                       Пътят на кимерите през вековете



          Според общоизвестните източници кимерите излизат на историческата сцена през VIII в. Пр. Хр., след като напускат своята родина на север от Черно море, прогонени от скитите. Херодот разказва тези събития така:

“Скитите номади живели в Азия, но масагетите ги притиснали с война и те, преминавайки през река Араксес, се отправили към Кимерия; разправя се, че земята, където живеят скитите, някога била на кимерийците. “(IV;11) По нататък Херодот продължава разказа си с една тъжна и невероятна легенда: как народът на кимерите решил да напусне земята си пред многобройния противник, а царете решили по-скоро да умрат, отколкото да преживеят този позор. “Като взели тези решения, се разделили – били равни по брой, и започнали да се бият помежду си. След като всички царе били избити, народът на кимерийците ги погребал при река Тюрас (и гробът им още се вижда) и така, след като ги погребал, напуснал страната.”

“И сега в Скития има още кимерийски стени, има и кимерийски бродове, и страна на име Кимерия; има и Босфор, наречен Кимерийски.”  От всички тези древни названия, свидетелствуващи за някогашното кимерийско царство, днес е съхранено само името на полуостров Крим – то наистина е производно на Кимерия. Що се отнася до Кимерийския Босфор, това е древното име на Керченския проток, свързващ Черно с Азовско море.


Много по-късно кимерите отново се завръщат на историческата сцена на Европа. Те застрашават Рим, който още е в разцвета на силите си. В римските източници кимерите са известни под името КИМБРИ. На Балканите кимерите се съюзяват с тракийското племе трери, поради което Страбон ги определя като тракокимери. Той ясно посочво пътя на тяхното преселение. Те “се придвижиха на запад в Европа, минавайки покрай Дунава в (Мизия)  и  достигайки (Панония) . Те веднага разпознаха гробовете на своите прадеди, напомнящи за понтийския им произход. Възможно е появата на тези чужденци, довели със себе си ценна порода коне, да е оказала влияние върху възникващата на Запад аристокрация.”


 Кимерите се появяват в Централна Европа към 120 г. пр. Хр
. и заемат град Тевтобургиум, разположен между реките Сава и Драва в днешна Хърватия. През 113 г. те разбиват една римска армия в Норикум в Австрийските Алпи. Рим изпраща още две армии да ги отблъснат, но те също биват разбити.  Кимерите настъпват към Гаул. Две нови армии са изпратени да ги спрат, но те също претърпяват поражение, при което римляните губят общо 80 000 души. Победоносното настъпление на кимерите продължава до Италия, и то предизвиква така наречената “Кимбрийска паника” в Рим. Накрая Галиус Мариус успява да ги отблъсне от град Верцеле на река По през 101 г. пр. Хр.


          Въпреки римския отпор кимерите продължават своето нашествие в Европа. Част от тях преминават  Пиренеите и навлизат в Испания, където се присъединяват към келтиберите. Друга   част от тях през Галия преминават  на Британските острови. В Южна Галия се заселва кимерийското племе ВОЛЦИ (VOLKS), чието име  звучи близко до БОЛГАРИ (БОЛГИ).


По това време кимерийските племена бритони (брити) и логри, прадедите на днешните уелсци, се заселват в Южна Британия (наречена на тяхното име). Те съставляват отделен клон в келтското семейство, за разлика от местните келти – гели, които те изтласкват в земите на Ирландия и Шотландия (гелите са прадеди на днешните шотландци и ирландци). През V в.от Хр. англосаксонските нашественици принуждават  кимерите да се оттеглят в земите на Уелс, Корнуол и Североизточна Англия. И днес в Англия и Уелс има много местни названия, производни на името кимери, отглас от времето на кимерийското могъщество.


 Така се подрежда историята на кимерийското нашествие в Централна и Западна Европа , но Страбон уточнява, че то не е първото по рода си в тези земи. Когато през II в.пр.Хр. кимерите навлизат в Унгарската равнина, те разпознават народите на своите прадеди, напомнящи за понтийския им произход. От това следва да се разбира, че и по-рано кимери се преселват там откъм Черно море, вероятно през VIII в.пр.Хр., когато скитите завладяват старата им родина Кимерия. Точно към това време археолозите отнасят възрастта на много златни и сребърни съкровища, открити в  Австрия, Бохемия и Южно Германия. Те са наследство от развитата по тези земи Халдщатска култура, считана от археолозите за най-ранната келтска култура. Тези съкровища изглеждат набързо заровени и изоставени, след като собствениците им са загинали под ударите на някакви чужди нашественици, покорили тези земи. Възможно е тези нашественици да са били кимери.


 Въпреки многобройните исторически извори, кимерите и днес си остават един слабопроучен народ. Това е така, защото до нас са достигнали единствено записките на техните врагове – асирийци, елини и римляни, докато самите кимери не са оставили собствени писмени паметници. От древните летописи ние научаваме за движениатa и военните действия на кимерите, но за техния език, култура и обществени порядки там почти нищо не се споменава. Несъмнено кимерите са един войнствен и свободолюбив народ, при това конен народ като нашите прадеди.  Като истински конен народ кимерите са се славили с ценните си породисти коне, за които съобщава Страбон. И днес в Южна Франция, в областта Прованс, се отглеждат прочутите коне камарги. Изглежда те са наречени на името на кимерите, тъй-като в тази област се е заселило кимерийското племе волци.



                                   "Кимерите – страшни и непознати"

    Древните летописи и някои географски названия потвърждават разказа за разселването на кимерите, представен в Летописа на Раковски – от земите до Волга и Черно море към Балтийско море и Скандинавия. С това те доказват историческата достоверност на Летописа, а заедно с него и на другите документи, свидетелствуващи за кимерийския произход на българите – Джагфар Тарихи, Родословието на Гомер и историята на Прокопий Кесарийски. Съгласно Летописа българите произхождат от онези кимери, които са приели името на Цар Болг, управлявал в “страната на Изток”



Източници:
Георги С. Раковски. Съчинения т.4 – София, 1982, 250-257 с.
П. Добрев. Светът на прабългарите – С., 1992.
 Г.С.Раковски. Съчинения т.4 – София, 1982, с.  261-262.
Паисий Хилендарски. Славянобългарска история – С., 1972, 53 с.
 Методи Попов. Насредственост, раса и народ – С., 1938.






Гласувай:
24


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6156472
Постинги: 1101
Коментари: 4873
Гласове: 29446
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031