Ориана Фалачи
Мюсюлманските страни отказаха да подпишат Всеобщата декларация за човешките права на ООН

От днес в няколко последователни броя ще публикуваме откъси от книгата “Силата на разума” на световноизвестната италианска журналистка Ориана Фалачи . В нея тя доразвива тезата, третирана и в друго нейно произведение – “Яростта и гордостта”, публикувано след терористичния акт срещу Световния търговски център в Ню Йорк през 2001 година.” Според авторката съществува неразривна връзка между ислямската религия и ислямския тероризъм. Публикациите й предизвикват яростна реакция сред фанатизираните последователи на Мохамед, довела до фабрикувани, позорни процеси срещу нея, но завършили безславно за инициаторите им. По този повод тя пише: “Никакви хулигани, размахващи гнусни плакати, нито един син на Аллах, призоваващ да бъде наказана гяурската кучка в името на Корана, няма да ме разколебае”. Ориана Фалачи умира във Флоренция през септември 2006 година.

Списъкът на гаврите включва и процес срещу мен в Париж, раздут от медиите. Обвиниха ме в религиозен расизъм, ксенофобия, богохулство, подстрекаване на омраза към исляма. Не мога да повярвам, че процесът беше организиран и от левичарската еврейска организация Ликра. По време на процеса стана известно нещо не-простимо, което опетни страната, толкова скъпа за тираните, които губят троновете си, но имат нужда от банките й. Страната се казва Швейцария. Тази Швейцария, където днес синовете на Аллах са по-многобройни и арогантни, отколкото в Мека. В тази държава през 1995 г. заради тях беше създаден Член 261 в от Наказателния кодекс. Този член позволява на ислямските имигранти да спечелят всякакви дела,
като използват в свое оправдание религиозен расизъм или расова дискриминация. (“Не ме преследват, защото съм крадец, а защото съм мюсюлманин”). Въз основа на Член 261-в, през ноември 2002 г. швей-царското посолство в Рим и федералното министерство на правосъдието в Берн имаха наглостта да поискат от италианското правителство да ме екстрадира, или да ме даде под съд, заради книгата ми “Яростта и гордостта”. Швейцарските власти направиха това по искане на Ислямския център в Берн, Сомалийската асоциация в Женева, SOS Расизъм в Лозана и ислямските имигранти в Нюшател. Причините? Моето “расистко поведение” и оценката ми за исляма. Според тях оценката ми е основана на идеи, “застрашаващи обществения мир и подстрекаващи към омраза подддръжниците на тезата за сблъсъка на цивилизациите”.
Искането беше незабавно отхвърлено от италианския министър на правосъдието Роберто Кастели, който припомни на швейцарския си колега, че съгласно италианската конституция всички имат право на свобода на словото – писмено и устно. Затова искането да бъдат съдени граждани заради идеите им е оскърбление за основните принципи на италианската конституция и за достойнството на Италия.
Но Швейцария не е единствената страна, където може да се озова зад решетките. По-голямата част от Европа вече е заплаха за мен. И знаете ли защо? Защото в Европейския съюз е в сила една перверзия, която се нарича Европейска заповед за арест. Съгласно тази заповед, всяка страна в Европа има право да арестува и затвори всеки гражданин на ЕС, както и да екстрадира всеки гражданин от страната му.Заповедта е създадена, за да спре придвижването на престъпници в ЕС. До 11 септември 2001 г. тя трябваше да предотвратява престъпления като тероризъм, убийства, отвличания, трафик на наркотици, детска проституция, педофилия, незаконен трафик на оръжия, ядрени и радиоактивни материали. Но осем дни след 11 септември 2001 г. левичарската Европейска комисия включи в заповедта и престъпления като расизъм, ксенофобия, богохулство и расова дискриминация. И така, след като Европейската заповед за арест бъде приета от всички членове на Европейския съюз, всеки свободен ум на континента ще се превърне в международен престъпни, в еретик, който може да бъде екстрадиран с белезници на ръце по всяко време и навсякъде в Европа, ако някой мюсюлманин отправи някакво обвинение. Според заповедта екстрадиция означава “арест от най-малко четири месеца”. Екстрадиция и съдебно преследване са понятия, които в Европа се прилагат с двойни стандарти, точно както думата мир. И бъдете сигурни: винаги ще се намери причина. Защото, ако изразите искрено-мнението си за Ватикана, Католическата църква, Папата, Дева Мария, Исус или светците, никой няма да се занимава с вашето право на “свобода на мисълта и словото”. Ако обаче направите същото за исляма, Корана, пророка Мохамед, за някой мюсюлманин – тогава ще ви нарекат ксенофоб и богохулник и ще ви обвинят в расова дискриминация. Ако набиете някой китаец, ескимос или норвежец, който ви е обидил, нищо няма да ви се случи. Но ако набиете някой алжирец, мароканец или нигериец, който ви е обидил, тогава ще ви линчуват. Ако крещите антиамерикански лозунги, ако наричате американците “убийци”, “негод-ници”, “врагове на човечеството”, ако изгорите американското знаме и надраскате снимките на американските президенти с пречупени кръстове, нищо няма да ви се случи. Напротив, такава агресия се счита за добродетел, за качество. Но ако направите същото срещу исляма, тогава ще ви хвърлят на кладата.
Същото ще ви случи, ако считате, че западната цивилизация е най-напредналата, която някога се е родила на тази планета. Ако считате, че западната цивилизация “превъзхожда” другите. Ако обаче сте мюсюлманин и твърдите, че ислямът винаги е бил по-висша цивилизация, че е лъч от светлина и че според Корана християните вонят като кози, прасета, камили и маймуни, никой няма да ви докосне с пръст. Никой няма да ви даде под съд. Никой няма да ви осъди.
Всичко това се случва и в проислямското ООН. Организацията, пред която глупците и лицемерите падат на колене, която те считат за справедлива, честна и безпристрастна майка. Същата ООН, която в пълно презрение към Всеобщата декларация за човешките права (документ, който ислямските страни никога не подписаха), през 1977 г. прие Декларацията за човешките права според исляма. В тази декларация се казва: “Всички изброени права се определят от ислямския закон, или шериата. В мюсюлманските страни шериатът е единственият закон, отнасящ се до човешките права”. Същата ООН, чиято неясна Комисия за човешките права организира семинар през 1997 г., финансиран от Организацията “Ислямска конференция”. Темата на семинара беше “Ислямски перспективи на Всеобщата декларация за човешките права”. Семинарът поиска “ислямските перспективи за човешките права да бъдат разпространени по целия свят” и да се напомни за “приноса на исляма при полагането на основите на човеш-ките права”. Участниците обявиха, че става дума за “права, благодарение на които ислямът винаги е водил света към светлина и възраждане и е позволил всички хора да се подчинят на Аллах, както повелява Корана”. Същата ООН, където пакистанският посланик безпрепятствено твърди, че “първата харта на човешките права е Коранът и първата декларация за човешките права е провъзгласена от Мохамед в Медина”. Същата ООН, която нагло защитава ислямската фундаменталистка диктатура в Судан, но никога на позволи на Джон Гаранг, водачът на християнското Суданско освободително движение, да каже дори дума пред Общото събрание или комисиите на организацията. Същата ООН, която съвместно със славния Европейски съюз измисли престъпленията “ислямофобия” и “оскверняване на исляма”.
През 2002 година Дуду Диен, сенегалец и някогашна важна личност в ЮНЕСКО, беше назначен за специален пратеник и наследи отстранения бразилец Морис Глеле. Задачата на Дуду Диен беше изготвянето на доклад за случаите на ислямофобия, които “след 11 септември 2001 г. засягат чувствата на мюсюлманите в Америка и Европа”. Според Дуду Диен в двата континента “възрастни мюсюлмани, жени и деца са жертва на постоянни физически и устни нападения и оскърбления от страна на представители на други религии. Поради тази причина мюсюлманите продължават да живеят в ужас”. За нападенията и оскърбленията Дуду Диен написа отделен доклад и поиска Комисията за човешките права да организира символичен морален процес в Женева. И знаете ли кои са виновниците, които бяха дадени под съд, еретиците, които трябваше да изгорят на кладата? Ръководителите на американските евангелски църкви, борещи се против мюсюлманското робство в Судан.
Шестдесет интелектуалци, начело със Самюъл Хънтигтън, които подписаха отворено писмо с название “За какво се борим”. Водачите на “заговора” били размирната Ориана Фалачи и двама французи – писателят Пиер Манен и ученият Ален Финкелкраут. Вината на Финкелкраут е, че защити книгата ми “Яростта и гордостта” със следното изявление: ” Фалачи ни принуждава да погледнем действителността в очите. Тя разрушава табута и безстрашно упражнява на дело свободата”. Но това е само част от аутодафето, организирано от някогашния шеф в ЮНЕСКО. В Женева Дуду Диен поиска ООН да “създаде културна стратегия и да унищожи идеологиите, които оскверняват исляма. Да проведе световна конференция, където да бъдат създадени правила, по които историята да се преподава и тълкува на Запад”.
http://bg.altermedia.info/?p=2041

Нейната толерантност ще й излезе през носа !
Както всички американци днес са черни , ау аз съм расистка ,
така утре всички европейци ще са ислямисти .
И чалмии.
Щото са много демократични .
Един чужденец не вярваше , че е опасно да се разхождаме около Баня баши джамия в София . Като почнаха да подсвиркват след дъщерите му , коренно си промени нагласата. Той да се радва , че не ги щипеха .Щото и това може да стане . Ха ха ! Така бързо бързо им идва акълът , когато стане лично .

В последното издание на книгата"Том Сойер",думичката негър е заменена 239 пъти с афроамериканче!