Ще трябва да приемем поне засега, че вероятно по религиозни съображения цигани не са допускани в пределите на България чак до османското завоевание и това може да се приеме за трайна политика на българските владетели. Някак ще е трудно да повярваме, че циганско заселване по българските земи преди началото на ХV в. ще остане незабелязано за всички средновековни автори. Та в останалите балкански държави през ХIV в. циганското присъствие е обозначено и законодателно, а споменаванията на цигани, на преместванията им, на деятелността им са десетки.

Така остава сигурно, че българските цигани прииждат в два потока в самия край на ХIV в. и през първата половина на ХV в. - веднъж с османските турци, като част от обоза им, където се трудят във всички изброени вече професии, а втори поток образуват тези цигански групи, които заселват българските земи от запад или от Влашко, където те са със статут на роби. Циганите, прииждащи след османската войска, са почти изцяло ислямизирани, това са днешните така наречени "турски цигани". Циганите от сръбските земи или от Влашко са изцяло християни.

Абсолютната неуправляемост на циганите предизвиква проблем дори в доста хаотичната среда на Османската империя. Чергарстващите етноси сериозно безпокоят османските власти, понеже твърде трудно се събират данъците от тях. Поради това главните усилия на Високата порта са в посока към налагането на уседнал начин на живот за всички цигани - политика, която не може да се каже, че постига някакви съществени резултати, и към откупуване на данъците от често назначавани цигански първенци - политика, която е значително по-успешна. Във всеки случай създаването по поръка на султан Сюлейман I на Закон за циганите във вилаета Румели през 1530 г. има да изпълнява една важна задача - установяване на норми за плащане на данъци от циганите, на този проблем са посветени почти всички членове на закона.

Може и да е малко странно, но най-малко грижи османската власт има с проституиращите цигани, предимно жени изглежда. Упражняването на тази професия от циганки и цигани е добре документирано. Улеснението за централната власт тук е двупосочно - от една страна, тези цигани са уседнали, т. е. лесно се събират данъци от тях, а от друга - те дължат месечно или годишно огромни суми. Образувани са даже своеобразни кооперативи на упражняващите тая професия, които са колективно данъчно задължени. Известни са джемаатът на Илия в Цариград през 1522-1523 г., който плащал 5000 акчета годишно, джемаатът на Ярамаз, нов мюсюлманин (!), син на Тодор в Пловдив, с годишен данък от 1400 акчета, и доста други.

Броят на циганите в Османската империя се увеличава непрекъснато. Ако в края на ХV в. те са по няколко семейства в големите градовете (33 домакинства в Пловдив например или 11 в Плевен през 1516 г.), то през ХIХ в. вече са по неколкостотин. Нарочни изчисления показват, че циганските домакинства в Османската империя по данъчния регистър от 1522-1523 г., но само в границите на съвременните балкански държави, са 17191 цигански домакинства - 10 294 християнски и 4203 мюсюлмански. На днешната територия на България циганските домакинства са най-много, според същия данъчен регистър те са 5701.

Извори

"Жените на циганите в Истанбул [Цариград], Едирне [Одрин], Филибе [Пловдив] и София, които са предприели да вършат непозволени от закона деяния [т.е. да проституират], плащат всеки месец по 100 акчета [много висока сума, съизмерима с дължимите данъци в империята за година] . . ."

Из Закон за циганите във вилаета Румели, съставен по заповед на султан Сюлейман I през 1530 г.

"Цигани чергари често идват в нашето село, живеят по празните къщи и плевни . . . крадат кокошки, агнета, овце и дрехи и секат околните дървета и гори. От тях имаме само големи вреди и молим да им се забрани да идват в нашето село . . ."

Из жалба на жителите на с. Сърбци паша (днешното с. Долно Сърбци), Битолско от 1634 г.

Кадията разрешава заселването на цигани, но да плащат за щетите, причинени от тях.

". . . в Хасалар [с. Гецово, Разградско] . . . срещнахме първите леки жени в Османската империя. Те бяха две разпуснати моми от племето на тази нещастна нация, която във Франция обикновено наричат "египтяни" или цигани . . ."

Из пътеписа на капитан Шад, офицер от австрийската армия, 1740-1741 г.

"Молла Халил от Кюстекчилер [с. Верижари, обединено днес със с. Методиево, Добричко] продал един кон на живеещите в Чукур бахче [Добричко] цигани, [през месец] мухарем 1200 г. [4 ноември - 3 декември 1785 г.]. Цена 15 гроша . . .

Когато молла Халил си поиска парите [за коня, които не са му били платени вече повече от година и половина], даде им се [на циганите от Чукур бахче] срок още 30 дни от края на [месец] рамазан, за което се отбелязва тук. [Написа се на] 27 рамазан 1201 г. [13 юли 1787 г.]."

Из съдебен протокол в отговор на жалба за неплатена покупка, 13 юли 1787 г.

Не е известно дали конят все пък е бил платен.

". . . Понастоящем австрийските неверници в съгласие с московските неверници скъсаха и потъпкаха договорите и задълженията с височайшата ми [на султан Абдул Хамид I (1774-1789)] държава и обявиха война . . . Вашата каза трябва да достави всичко 75 волски коли . . . [Колите] да бъдат нови, здрави и устойчиви . . . воловете да бъдат силни . . . а коларите да не са цигани или малолетни . . ."

Из ферман до кадията на Хаджиоглу Пазарджик (днешния Добрич) за доставка на коли през Руско-турската война от 1787-1792 г., 27 април 1788 г.

http://avangardisco.wordpress.com/2007/12/06/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%B8-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0/